Конкурс 2009

Къде се раждат звезди е въпросът, който веднага ми идва на ум. Ще кажете – в необятния космос. И ще бъдете прави. Наистина много звезди се раждат и умират там горе на небето. Много звезди има и на Земята – артисти, музиканти, актьори. Всички те светят в медийното пространство. Но има една звезда, която се роди и никога не залезе. Едно Слънце, но не като това, което всеки ден  изгрява сутрин и залязва вечер.

Искам да бъда там, където се раждат звездите... Не, не защото ще бъде по-светло... Вярно, ще бъда обгърната в постоянен блясък, ще усещам лъчите на хиляди небесни тела да се плъзгат по мен, ще се чувствам спокойна, че е невъзможно от мрака да изскочи нещо тайно и неизвестно ми. Ала това не ме блазни. Нрави ми се идеята, че горе, където се раждат звездите, всичко ще бъде тъй обляно в светлина, че няма да има място за мрачни мисли, скрити помисли и лъжи.

Два храма – едно небе

Не всеки ден е слънчев, но с всяко събуждане осъзнавам, че съм пред ново начало. Мисълта, че имам възможност прави облаците по-малко сиви. Миналата нощ звездите в небето не блещукаха, но все пак аз винаги ще знам, че ги има. Ще бъдат пак там дарявайки светлина и показвайки ми пътища. Пътища, по които имам или нямам правото да тръгна. Но избора е само мой, решението ще взема аз.