ТАМ, КЪДЕТО СЕ РАЖДАТ ЗВЕЗДИ

Версия за печатВерсия за печат
Автор: 
Венета Иванова

Късна лятна вечер е, в навечерието на рождената ми дата. Пред иконата на Божията майка с младенеца, благодаря за подарения изминаващ ден. Правя го с вяра и смирение. Това е миг на тайнство,молитва за спасение и опрощаване на греховете...

После се отдавам на размисъл и усещам озарение от Божия светлина. Вярата върши чудеса, а светията ги провожда до него, чрез застъпничеството си пред Бога. Иконата е трезво,мирно,основано на духовен опит и лишено от екзалтация пренасяне на определена духовна реалност. Ако благодатта просветлява целия човек така,че цялото му духовно-душевно , лесно същество се изпълва с молитва и пребивава в божествената светлина, то иконата видимо "отпечатва" този  човек, станал жива икона, истинско божие подобие. Иконата не изобразява Божественото, тя по-скоро посочва съпричастното на човека в божествения живот…

 

В този ред на мисли, през отворения прозорец, чувам песен на щурци – поредното чудо! Имам си хипотеза, че Господ  е създал щурците, за да заспиват по-приятно и да спят по-сладко хората и животните. И като че, те канят звездите да заблестяват по-ярко и водят някакъв неразбираем за нас, хората, диалог… Исках да се насладя, затова излязох навън. А там прехвърчат като летящи звездички, малки светулки. Песен на щурци и светулки в лятната тишина…

 

ТОВА Е ЧУДО! ДА! ТОВА Е ЧУДО!

 

Колко чудни неща има наоколо – видими и невидими. Видимо е слънцето,но невидима е силата,която го затопля. Видими са многобройните съзвездия, но невидима е силата, която мъдро ги движи и води през безкрайните пространства, за да не се сблъскват. Видими са щурците и светулките, но невидима е жизнената сила, която ги държи да съществуват и “дарбата” им от Господа – да свирят и светят неповторимо.

 

Всяко нещо в този свят е рамка, в която Бог е поставил по една своя мисъл. Всички неща заедно съставляват прекрасна мозайка на Божиите мисли, а в човека е поставил Своя образ, своята икона. В Свещеното писание е казано: И сътвори Бог човека по свой образ…

 

Старецът Паисий подчертаваше, че нашите дела имат цена, само ако са извършени от любов към доброто. Учеше ни да се подвизаваме безкористно, а не с егоистична цел. Дори вярата ни в Бога трябва да произтича от чиста любов към доброто. ЗА Бога има стойност единствено това – да го обичаме, защото е благ и човеколюбец. Благочестивият християнин не върши добри дела за своя изгода,т.е. да получи награда,или за да избегне ада и да отиде в рая, а единствено защото обича доброто и го предпочита пред злото. Всички тези неща са естествена последица от доброто и идват в душата ни, без тя да ги е желала. А другото е користно устроение и произлиза от отношението:”Какво ще ми дадеш, ако направя това и това?” или “Ще направя това, но ти ми дай онова!”

 

Навсякъде около нас е светлина. Светът живее в светлина. Животът е живот на божествената светлина. На тайнствената граница между двата свята, стои благият Господ Христос и обдарява с прекрасния си образ всяка душа, която изпраща в този свят /вж. Йоан 1:9/

 

А звездите осветяват небето, и малките светулки помагат, за да има светлина…