ТАМ, КЪДЕТО СЕ РАЖДАТ ЗВЕЗДИ

Версия за печат

Не всеки ден е слънчев, но с всяко събуждане осъзнавам, че съм пред ново начало. Мисълта, че имам възможност прави облаците по-малко сиви. Миналата нощ звездите в небето не блещукаха, но все пак аз винаги ще знам, че ги има. Ще бъдат пак там дарявайки светлина и показвайки ми пътища. Пътища, по които имам или нямам правото да тръгна. Но избора е само мой, решението ще взема аз.

Вчера, днес, утре... как успявам? Справям ли се? Движа ли се или тъпча безрезултатно? Достатъчно ли е? Да се боря... да сбъдвам мечтите си... определям мисията си тук единствено като стремеж да бъда щастлива, старание да си поставям цели и да ги постигам, аз да съм тази, която решава как и какво. Да осъществявам... да правя грешки... да решавам проблеми, да изпадам затруднения... различни ситуации. Това ми дава силите, които са ми необходими за следващото. Изпитанията и това, което е отвъд тях. Чувството, че си жив. Предизвикателството?!

И е ли някъде там моята звезда? Която ме пази и ми помага? Непознатото за нас?! Ние сме ли му познати? Непознатото, което не бих искала да опозная и да допусна да се намеси. Необяснимото. Дали всеки от нас върви по предначертан път? Или сам избира? Съществува ли сила, която ни напътства?

Казват, че всеки е роден под своята звезда. Че съдбата ни се предопределя още в този свят момент. Орис? И само се надяваме... че е била щастлива звезда. Вярваме, че ще успеем. Разчитаме, че в трудни моменти това ще се подтвърди. И ще си кажем ,, Благодарение на нея’’?  Но... Достатъчно ли ми е да живея с надеждата, че може би?

Че може би кармата е предначертала един вълнуващ път за мен... Че може би мечтите ми някога ще се сбъднат... може би ще бъда щастлива. Не... мечтите не се сбъдват! Те се осъществяват... от нас самите!

Безсмислено е да оставим желанията несподелени, защото поверието така казвало. Защото противното би попречило на тяхното така наречено ,, сбъдване’’. И тук бих се изсмяла на пословицта ,, Роди ме с късмет, пък ме хвърли на смет’’. Наивно е! Толкова е безотговорно към своето същество. Пасивно е да вярваш на това. Да разчиташ на подобни представи. Да се оправдаваш с тях.

Не неуспяващият човек е неспособен, а неборещият се. По-важно е това да се стремиш. Целеустремеността е по-точният показател от крайният резултат. Много от нас просто получават без да им се налага да дадат, да пожертват или да рискуват. Всеки от нас познава вкуса на победата, на полученото с цената на много труд, усилия. Това ни прави щастливи и горди със себе си. Дава ни сили за повече и повече битки.

Безсънните нощи, проблемите, сълзите не са условието, не е задължително да е трудно. Задължителното е да се борим. Да вървим напред вярвайки в себе си. И да преодоляваме неуспехите и миналото, да се поучаваме, да ставаме все по-добри, по-уверени. Знаейки къде искаме да бъдем в този живот.

За всичко това не ни е необходим късмет. Успехът не идва разчитайки на случайността. Щастливата звезда, под която сме родени не ни ощастливява. Единствено можем да разчитаме на звездите за да ни осветяват пътя. Да ни съветват. Да ни помагат, подкрепят. Да се радват на постигнатото заедно с нас, да ни подкрепят в провала, да ни насърчават. Става ясно, че тези звезди са само най-близките ни хора, на които можем да разчитаме, които винаги ще са до нас.

Период на страх. Страх от това да бъда зависима. Несигурност в това да разчитам. Вяра единствено в себе си. Страх от предателство? Не. По-скоро свръхжелание  да се справям сама, което ме погубваше. Нежелание да дължа постигнатото не само на себе си. За какво са приятелите? Какво друго е истинското в тях ако не мястото им до мен? Винаги! Допускането в живота ми? Зелената светлина да смени червения стоп. Прераждане. Промяна. Правилен избор.  Това е важното, това е споделянето. Цел... Съпътствие... Резултат...Споделяне... Това е животът.

Пътят ми е постоянен стремеж. Успехът-развитие на нещата. Така както аз искам? Провал? Разочарование? Ако се борим истински, това не трябва да е спирачка. Това е стимул. Свобода от миналото? Да.

Не всеки ден е слънчев. Тъмнината на нощта... на фона на звездите! Затова не трябва да се боим от нея. Не трябва да се страхуваме да правим грешки. Големите награди идват, когато направим това, от което най-много се страхуваме и ни е най-трудно. Пътят е дълъг, но всеки от нас трябва да разбере, че пътуването е основна цел. Всяко движение, всяка крачка... независимо от посоката.

И ще кажа, благодарение на мен и на най-близките ми хора!!!