ТАМ, КЪДЕТО СЕ РАЖДАТ ЗВЕЗДИ - ВТОРА НАГРАДА

Версия за печатВерсия за печат
Автор: 
Яна Радилова

Искам тази нощ да е безкрайна… Нежният полъх на вятъра да гъделичка сетивата ми, прохладната глътка въздух да утолява жаждата за емоции на будното ми сърце. Копнея да се потопя в бездънното море на нощта, да преплувам спокойните черни води и да достигна самотния бряг на луната. Не се страхувам да потъна сред бушуващите вълни на мрака; страх ме е само, че изгряващото слънце ще изпие тишината, сладките сънища и фантастичните мечти. Утрото ще заличи безгрижието и ще опетни чистата ми душа с тревожност и суета…

Но сега лицето ми все още е обгърнато от копринения воал на нощната кралица. Роклята й, лишена от шарките и накитите на дневния костюм, деликатно прикрива загадките на небесната плът и вселява любопитство в човешките сърца. Постепенно очите ми се плъзват нагоре, към диамантената корона – ослепително блестяща, но не като лъскавата бижутерия на богаташите, а изпълнена с пламъка на детските усмивки… Защо ми се струва, че вчера диамантите бяха по-малко? Блясъкът на нов скъпоценен камък раздира тъмния плат зад дървото; закачливото намигване на друг разпръсква мрачните сенки над къщата… Десетки, стотици, хиляди новородени звездици красят разкошната одежда на нощта и будят наслада в романтичните души.

 

– Къде се раждат звездите? – внезапно питам мама, също като мен примамена от лиричния зов на нощта.

 

– Там, където сълзите се прераждат в смях, а болката се превръща в любов. Звездите се раждат, когато мечтите са по-красиви от спомените, бъдещето е по-ценно от миналото, а копнежите са по-просторни от вселената. За да вдъхнеш живот на звезда, трябва да умееш да сътвориш музика от тишината, да намериш цяр на неизлечимите болести, да заобичаш човека, който те е предал.

 

– Но това го може само Бог! Единствено Той е способен да твори чудеса и да раздава прошка.

 

– Всеки може да създаде звезда, ако носи вярата в сърцето си. Хората са твърде загрижени за собствения си живот, за да повярват, че е възможно да сторят чудо…

 

Устремявам поглед към далечните висини и долавям нежната следа на току-що появила се звезда. Сигурно в този момент някой много силно вярва в успеха си, а може би дарява на някой друг свята и искрена обич. Колко щеше да е великолепно небето, ако всички разтваряха сърцата си за красотата, любовта, щастието! През нощта хората се взират във вълшебните звезди и в сиянието им съзират благородния поглед на Бог, но сутрешното слънце ги отърсва от опиянението и вдъхва недоверие, песимизъм, несигурност… Искам да науча тайната на вечната вяра, искам да отида там, където се раждат звездите!

 

Дъждовна струя руква изведнъж и милва бузите ми с хладни, но нежни пръсти.

 

– Моля те, дъждецо, отведи ме там, където се раждат звездите! Ти идваш от небесата, пратеник си на Бог и се познаваш с всички небесни тела!

 

Вместо отговор ме посреща бурен порой от ледени капки. Може би трябва да си представя думите им, да чуя в плясъка на водата тайнствено послание, да повярвам, че и дъждът може да говори. Ето, още малко и ще разгадая мистериозния шепот… Не, безсмислено е да се преструвам, че мога да общувам с дъжда. Навярно трябва да открия извора на вярата, за да напълня душата си с животворните ù води и да усетя в сърцето си вълшебната любов на Бог…

 

– Никога не забравяй Мъдрата Книга. – изрича тихо мама, сякаш дочула тайнствения ми разговор с дъжда. – Осланяй се на помощта ù, когато си на ръба на отчаянието. Задавай въпроси, на които никой друг не може да ти отговори. Споделяй пред нея най-съкровените си мечти, за да се превърнат в реалност.

 

Протягам ръка към отрупания с книги рафт, за да достигна Библията. Колко пъти съм докосвала плахо тези вехти корици и пожълтели страници, за да се пренеса в царството на вярата! Жадно поглъщайки Светото Писание, всеки път откривам непозната мъдрост, така както звездите всяка нощ са различни, а на сутринта оставям великата книга сред любовните романи и детските приказки – като слънцето, което ме хвърля в океан от чужди хора и нови събития. Но дори сега Тя не ми се сърди: дарява ме с усмивка, по-сияйна от звездите, по-значима от думите на мама, по-блага от святата нощ.

 

– Благодаря Ти, че не ми се обиждаш, когато те изоставям, а всеки път ме приемаш като най-добрия си приятел. Ако можех и аз да прощавам така на хората…

 

– "Ако не простите на човеците съгрешенията им и вашият небесен Отец няма да прости съгрешенията ви." - Думите на Библията закънтяват в ушите ми. Дали бих могла да простя на приятелите, които ме предадоха, или на хората, които обичах, а ме разочароваха?

 

– Неведнъж си ми говорила за силата на прошката и покаянието, красотата на смирението и скромността, величието на милосърдието и любовта. Сега искам да ми разкажеш за звездите – нека узная тайната на тяхната прелест!

– „Има тела небесни и тела земни, ала друг е блясъкът на небесните и друг на земните; един е блясъкът на слънцето; друг е блясъкът на месечината, друг е пък на звездите; па и звезда от звезда се различава по блясък.”

 

– Но как да разпозная кои звезди са истински и кои – фалшиви? Чий блясък е искрен и отразява нежността на Бог? Няма ли яркото сияние на изкуствените звезди да ме примами и залови в капана на алчността?

 

– „Блажен е оня човек, който търпи изкушение, защото, след като бъде изпитан, ще получи венеца на живота, що Господ е обещал на ония, които Го обичат”.

 

Отправям замислен поглед към небето и откривам, че звездите вече не са толкова много. Дали пък не съм се научила да различавам истинските от фалшивите?

 

– Позволи ми да те помоля още едно нещо: научи ме да сътворявам звезди – но чисти като ангелите и искрени като децата. Искам да създам пътеводна звезда, която да осветява пътя на добрите и честни хора.

 

Библията замълчава, но след миг дава ясния си отговор:

 

– „Всичко, що поискате в молитва с вяра, ще получите”.

 

Вдигам длани към висините и започвам да шептя магическото си послание към Бог. Неразбираеми за  другите люде думи, но за изпълненото с вяра сърце – вълшебни заклинания с велика сила. Но молитвата ми е прекъсната от високите тонове на омайна нощна балада – тишината е разцепена от неземна песен, с непозната мелодия и възвишен текст. Божествена музика, която ми вдъхва любов към живота и безстрашие пред смъртта, страст към светските блаженства и покорство пред духовните ценности. Звукът на нощта лекува дълбоките душевни рани, прогонва лошите мисли, разболели съзнанието ми, и изцерява самотното сърце, изпълвайки го с надежда и безброй копнежи… А мислех, че ще съм вечно болна и никога няма да почувствам полъха на свободата и пулса на ентусиазма! Ето че вече съм способна да простя на всички хора, да обичам завистниците си, да помогна на предателите си…

 

Думите на мама за пореден път се оказват по-ценни от житейските мъдрости. Успя да ми вдъхне вярата да чуя музика в тишината, силата да излекувам душата си, добротата да простя чуждите грехове. Но значи ли това, че съм създала собствена звезда? Черното було разкрива пред очите ми все по-малко звезди, сякаш вятърът изгася техните искри. Бледата светлина потъва в мекия плат, който обичливо обгръща заспалото градче и докосва неколцина будни души. Самотна звездица, сгушена в мрака, разпръсква последните искрици на нощната феерия… Навярно вятърът е забравил да я изгаси, а може би умишлено я е оставил да впечатлява романтичните сърца с красотата си? За да подсказва на хората, че всяка нощ е различна, че независимо от възрастта им винаги има непознати места и неразгадани кътчета. Винаги има едно „там, където се раждат звезди”…