Днес се събудих с малка сълза в очите. Тя символизираше моята надежда – една малка капка надежда. Днес бе денят, който очаквах от два месеца. Дните през месеците се движеха ту бързо, ту бавно. Бяха сиви и красиви, усмихнати и не дотам щастливи. Аз чаках, ден след ден да дойде днес. Много надежда умря в мен, но и много се роди. Малко преживях, но доста неща разбрах – по–малко хубави и повече лоши. Имаше дни през, които не исках да се събуждам, но ставах – тя, надеждата ме будеше.
