ТАМ, КЪДЕТО СЕ РАЖДАТ ЗВЕЗДИ

Версия за печат

Има два начина да живееш живота си: единият е да живееш така, сякаш  всичко е едно чудо; другият – сякаш нищо не е чудо.

Алберт Айнщайн

Бродя по дългия път на живота и се радвам на благословията, която ми носи ходът на времето...

Всеки следващ ден, всяка подмината ситуация, всеки пореден миг разтягат една невидима мрежа, която ме свързва с моето вече минало. Една по една нишките се късат и се губят в заглушаващия ритъм на ежедневието.

БОГ е сътворил света за седем дни! Сътворява Светлината, за да разпръсне мрака, сътворява небе и земя, вода и суша, човека и всичко останало... а методът, който използва е силата на Своето творческо слово. Всичко, до което БОГ се докосва, е събудено за живот. Ако погледнем небето, погалим с поглед звездите, ако се загледаме в Луната или се заслушаме в песента на вятъра... навсякъде ще видим тържеството на събудения живот.

Блясъкът в очите ми открива картината на вярата. Блясък, в който ако се загледаш ще откриеш жажда за живот и самоутвърждаване. Оприличавам го с този на звездите – различен и копнеещ да стане още по-силен. Но откъде идва той? Къде се ражда и къде се крие неговата сила?

Вярвам и това е чувството, което ме изпълва с неземно щастие и любов. През моя поглед всичко се вижда различно. Никога не бих казала, че чашата е наполовина празна, след като тя е наполовина пълна. През очите на вярата гледам с чисто сърце, борещо се да стане по-добро и разбиращо. Човекът е създаден със свободна воля, която диктува неговите постъпки. Той има право да избира дали да върви по широкия и лесен път на лошите удоволствия или да поеме по тясната пътечка на чистия живот, който води до блаженство.

Нека вдигнем поглед към ясното нощно небе! Какво виждаме – безкраен купол обсипан с безброй ярки, трептящи небесни светлинки. Тази очарователна пъстрота е опияняваща. Казват, че небето е душата на Вселената и събира мечтите на хората, като ги превръща в звезди. Тези малки светилници са израз на вечния човешки порив и стремеж към небесната шир. Гледам и си мисля – ако поспрем дори за миг и се огледаме, ако се научим да откриваме и празнуваме всеки подарък, дарен ни от Бог, то какъв ли ще бъде денят ни тогава! Един истински празник на живота.

Всички ние сме хора на този свят, равностойни, но и различни. И звездите са еднакви, но всяка се различава по своя блясък. Още от древни времена хората са вярвали, че всеки човек има пътеводна звезда. Дали това е наистина така? Дали тези малки пламъчета оказват влияние върху нашите мисли и чувства? За всеки човек звездите не са едни и същи. Всеки ги възприема и определя по свой собствен начин. Те са малки капки наслада във вечността... Избирам да съм малка звездица от всички звезди на небето, която се ражда от вярата и копнежа по доброто, която огрява всичко наоколо, вместо да съм голяма звезда, изгубила своя блясък. Разтварям шепи и потапям пръсти в светлината им – мигновено, като неуловим повей от криле на пеперуда, гребвам мъничко. А после – стискам нежно длани и погалвам тайно душата си, вливайки сияйни искри – искри от звездите, които са толкова високо в небето, че виждат всички истини – и скрити, и нескрити. И са пълни с толкова мъдрост, че са готови да раздават щедро на всеки, осмелил се да стигне до тях. Очите ми съзират това, което нашепва сърцето. „Там, където се раждат звезди„ - гори и за мен една звезда – усмихната и приветна. Дори в тъга и в мрак лъчите й огряват небосклона.

Да достигнеш звездите... колко са мънички,  колко тайни крият, колко мечти осъществяват! Да достигнеш самия себе си! Мечтая за истински ценните неща и не гледам повърхностно на тях. Щастлива съм, но някак си сивото ежедневие ме натъжава, а моята незначителност ме смазва. Пред платното на живота си всъщност се чувствам като неопитен художник, посягащ със страх, че няма да успее да изобрази прекрасните картини, които вижда с очите на сърцето си. Изпаднала в такъв момент, аз се боря да изплувам пак и се старая да се радвам на това, което имам. Защото често тичаме след щастието и забравяме за този, който си търсил очилата, а те през цялото време били на носа му. Опитваме се да сме по-богати, по-красиви или дори по-лоши от другите. Завиждаме и потъваме в собствената си глупост. Понякога чуваме гласа на съвестта си и го слушаме, а друг път го оставяме да ни говори, без да му обръщаме внимание, като че ли е стар навик, който ни убива. Сигурна съм в това, което правя и се стремя всеки път да бъда в мир с БОГ и със себе си, защото както се казва силата на вълните е в тяхното постоянство. Правила съм много грешки, но важното е да се разкайваме за тях и да се опитваме да ги поправим. Не живея в миналото, но пазя спомените си... не мисля за бъдещето, защото то и без това се тревожи достатъчно за себе си... ето за това най-силният за мен момент е настоящият. Губим си времето често за неща, от които нямаме полза, вместо да се радваме на всичко, което имаме. Колко е хубаво винаги да намираш причина да се усмихваш. Гледам небето и се радвам на гледката, откъсвам цвете, а аромата му ме пренася в света на спокойствието, не търся безполезни или материални неща, живея с духовното и знам, че загубено злато може да се намери, но загубено време – никога. Искам да помагам и да се чувствам жива. Този, който озарява другите със светлина, няма как да не бъде озарен и той.

Животът ни среща с какви ли не неща и ни изправя пред множество ситуации. Едни от нас се предават на хубавите възможности и често биват подмамени от тях, а други се лутат в търсене на по-доброто. В днешно време почти всеки успял и известен човек нарича себе си „звезда”, забравяйки, че не е нищо повече от другите. Звездите са на небето, а ние сме просто хора, които трябва да се стремят да се усъвършенстват. Самозабравата на много от нас води цялата ни ценностна система до разруха. Не малко са случайте, когато забравяме откъде сме тръгнали, и обвзети от самочувствие, си налагаме привидно щастие. Имала съм и много трудни моменти, но без бурята как бихме оценили слънцето? И както се пее в песента – в най-отчайващия мрак най-блясково прожекторите греят. Не се предавам и продължавам напред, водена от надеждата, от пътеводната светлина на моята мъничка звездица. Боря се и дори да не успея с първия опит, аз имам вяра и любов, които укрепват пътя ми. Големите победи никога не са извоювани в първата битка, а и чашата на живота щеше да е непоносимо сладка, ако в нея не капеха и малко горчиви сълзи.

Защо Господ ни учи да обичаме и грешниците? Истината е, че те също се нуждаят от любов. Любовта е мерило за човешката същност. Всички ние сме равни на тази земя. Няма „малки” и „големи”. Сърцата на всички са способни да поемат цялата любов на света, да я издигнат в небесата като ярки звезди.

И така ден след ден, търся нови бои, по-красиви от предишните, с които да рисувам върху моето платно. Нямам търпение да постигна мечтите си. Не си поставям граници, защото така се превръщат в цели, а целите са постижими. Мечтата винаги е нещо по-голямо от това, което можеш да си представиш, че можеш да постигнеш. Искам да намеря Началото на всички начала, Извора на живота, светлината и багрите на най-великия Творец – БОГ. ТОЙ ме научи да виждам и малките неща, да прощавам и да моля за прошка, да търся смирение, показа ми правилния път. Открих Светлината!

Затова бродя с усмивка по дългия път на живота и се радвам на благословията, която ми носи ходът на времето...