ТАМ, КЪДЕТО СЕ РАЖДАТ ЗВЕЗДИ

Версия за печат

Често ми се е случвало да чувам за някой коментара, че е „роден под щастлива звезда”.  Но замисляли ли сме се какво точно се крие зад тези думи? И къде се раждат въпросните „звезди”? Късметлия ли ще наречем човек, роден в богато и/или известно семейство, което за нас е мечта, а за него бреме? „Щастлива звезда” ли е „виновна” за някой, успял с труд, лишения и упорство да се измъкне от беднотията и да спечели уважението на хората?...

Всеки от нас е чел интервю, в което интервюирания твърди, че известността на родителите му е била по-скоро пречка за неговия живот. Как реагираме на такава изповед? Аз поглеждам с ирония в първия момент. Нима трябва да съчувствам на някой, че е живял от ранно детство без лишения, бил е на места, за които не мога и да мечтая?... Да му съчувствам ли, че е имал възможността да получи успешен старт в живота без много усилия?... Повечето хора, разочаровани от несправедливостта едни да живеят без грижи, а други – да броят стотинките в джоба, за да преценят какво да си купят за ядене и дали изобщо да си купят, мислят като мен?...  Но това е само едната гледна точка.

Ако за момент си представя, че аз съм дете на известни родители, нещата са различни. Сигурно ще бъда много депресирана. Как може на едно малко дете да се обясни какви са тези чичковци и лели, които са денонощно около нас? Дали ще разбере, че те са журналисти или почитатели, които искат да знаят всичко за своя идол? Как да градя собствена кариера, да следвам своя път и мечти, когато другите очакват нещо различно от мен? Не че е невъзможно, но със сигурност ще ми е трудно. Така че преди да започнем да завиждаме на някого, нека да помислим дали наистина „звездата” му е щастлива.

Не ви ли се е случвало, когато научите за някого, че е спечелил много пари, има много търговски обекти и успешен бизнес като цяло, да си кажете – „Има нещо гнило”? На мен ми се е случвало. И след един подобен случай, ме е срам, че така съм виждала нещата. Един ден случайно прочетох статия във вестника за човек, който беше решил да дари 150 000 лв. за дом за сираци. Журналистката, написала статията, с по-тъмен цвят беше отбелязала какво притежава въпросния господин. Беше го отбелязала така, сякаш го обвинява. Аз също си казах: „Защо да не даде толкова пари за благотворителност, след като има много, а и благотворителността прави богатите още по-известни?” Е, да, но не бях права. Порових в Интернет и попаднах на статия за дарителя, която разказваше за детството му. Противно на очакванията ми, той се оказа израснал в Дом за деца, непознаващ нито един близък човек. Всички знаем какви са условията в тези домове. Човекът беше успял да се пребори с живота, да изплува и да се докаже. Засрамих се. Той не беше роден звезда, но беше успял да стане звезда. Това е достойно за уважение.

Ако все още продължавате да се питате къде се раждат звезди или търсите въпросното място, то вие вървите по грешен път. Звездите не се раждат, те се създават. Всеки от нас има  „щастлива звезда”, пазеща го. Но и всеки от нас трябва сам да се бори в живота, за да се превърне самия той в звезда. Не само за себе си, но и за другите.