ТАМ, КЪДЕТО СЕ РАЖДАТ ЗВЕЗДИ

Версия за печат

Беше красива лятна нощ. През прозореца се долавяше нежният аромат на цветя. Всичко изглеждаше толкова сияйно, свежо, прекрасно. Всичко, освен душата на  малката Мила. Тя бе едва на пет години и знаеше, че  тежката болест няма да позволи да изживее  детството си. Но това не я сломяваше, напротив съзнанието й чертаеше редица приключения. Мечтите и извираха безспир, тя молеше дядо Боже за още една свята нощ, за още една глътка живот.

Свита в своето страдание, Мила вече сънуваше. Издигаше се постепенно, тихо и толкова вълнуващо. Дори не разбра този миг, защото вече беше пристигнала на непознато място. То беше величествено, навсякъде имаше светещи звезди, които шептяха името й. Всяка звезда се отличаваше с различна премяна. Повечето приличаха на истински ангели. Сърчицето на малкото дете биеше толкова силно, че бе готово да изхвръкне. Тази нощ се случваше нещо необичайно. Две от звездите хванаха Мила за ръце и я поведоха по извито килимче, осеяно с безброй подаръци. Отвсякъде се чуваха молби - “Отвори ги, те са за теб!”. Когато тя се наведе и започна да разглежда подаръците, около нея долетяха още стотици малки звезди. Едва тогава Мила разбра, че е попаднала в царство, където се раждат звезди. Сега тя бе при всички тях и имаше възможност да тича, да лудува, да се смее. Лицето й сияеше, всичко, за което бе мечтала, сега й се случваше. Невинната детска душа трептеше от щастие, преплитаха се неописуеми чувства, животът беше прекрасен.

В миг до Мила се доближи най-голямата звезда и я помоли да си намисли желание. Тя коленичи, стисна крехките си ръчички една в друга, притвори очи и изрече желанието си. След това звездата я целуна нежно и докато се усети Мила вече пътуваше обратно към вкъщи.

Часът беше осем. Навън валеше силен юлски дъжд. В леглото се открояваше чистото личице на Мила, защото по него имаше безброй незасъхнали сълзи. Когато детето се събуди разбра, че там, където се раждат звезди се раждат и чудеса. Тя беше здрава, желанието й се беше изпълнило. Имаше не само още една глътка живот, а цял не- пресъхващ извор.