ТАМ, КЪДЕТО СЕ РАЖДАТ ЗВЕЗДИ

Версия за печат

На всеки от нас поне веднъж му се е случвало да погледне към звездното небе нощем, осеяно със звезди, да отправи към тях взор, изпълнен с вяра и надежда. Звездите са сякаш малки светулки, които ни посочват пътя и разпръскват мрака наоколо. Всяка от тях си има свое собствено очарование, свой блясък. Те са толкова красиви, толкова съвършени... И неволно протягаме ръка в порив да ги докоснем...

Но има и една друга звезда, която е малко по-различна и по-специална. Тази звезда не се намира толкова далече. Напротив, тя е близо до нас – тя е в самите нас, в нашите сърца и умове. И тази звезда е вярата – истинската, чистата, неподправената. Именно тя е онази звезда, която озарява душите на хората. Тя им дарява светлина, когато ги обгръща мрак; топлина, когато им е студено; утеха, когато им е тежко. Нейните животворни лъчи са в състояние да възкресят доброто, надеждата и любовта. Именно затова тази необикновена звезда – вярата, е безценна. Без нея животът на човека се обезсмисля. Без нея  човек престава да живее истински, без нея той просто съществува. Вярата е тази, която придава един по-висш смисъл на човешкото съществуване, извисява го над социално-битовото и дребните житейски несгоди. Вярата е най-силното оръжие на човека срещу злото, срещу трудностите, неуспехите и страданията, тя му помага да ги преодолее и по-този начин да стане по-силен. По-този начин човек израства, волята му се калява, той става по-зрял, по-мъдър. И в този смисъл вярата помага на човека да се превърне в човек.

Притежава ли вяра, човек може да постигне всичко. Може да преброди далечни земи, да преплува океани, да премести планини в името на онова, в което вярва. Неслучайно и в Библията Спасителят казва: ”Който каже на тази планина: Вдигни се и се хвърли в морето, и не се усъмни в сърцето си, а повярва, че онова, което казва, се сбъдва – ще му стане.” Затова винаги, във всичките си дела трябва да бъдем ръководени от вярата – искрена и безусловна. Защото „блажени са ония, които без да видят, са повярвали.” Истинската вяра се ражда дълбоко в душата на човека, в неговото сърце, за да изпълни цялото му същество с животворните си лъчи. Тези лъчи не се виждат, както тези на звездите нощем - те са невидими, но са хиляди пъти по-силни, по-ценни, по-значими. Защото, както казва Егзюпери, истинските неща са невидими за очите – те се виждат само със сърцето. Само то има способността да улавя истински стойностните неща като вярата. Именно то е мястото, където се раждат звезди – звездите на вярата. Всеки от нас притежава такава звезда у себе си. Единственото, което трябва да направим, е да й позволим да засияе с пълния си блясък, да отворим душите си за нея. Тогава животът ни ще се промени – ще стане по-красив, по-добър, по-вълшебен. Вярата е ключът към нашето спасение, към нашето духовно извисяване. Тя е нашата пътеводна светлина в бурното море, наречено Живот. Тя е тази, която ни показва пътя – правилния път, и ни помага да го извървим докрай.

Затова нека всеки от нас преоткрие своята вяра, своята пътеводна светлина, и я запази. Защото тя е едно от най-големите богатства, които притежаваме. Нека във всеки от нас засияе по една малка звезда, родена от вярата. И нека тази звезда никога да не угасва и вечно грее в душите ни, за да бъдем истински хора. За да ни има.