Светлината на любовта
”Нова заповед ви давам, да любите един другиго; както ви възлюбих, да любите и вие един другиго. По това ще познаят всички, че сте Мои ученици, ако любов имате помежду си” – така говори Иисус на своите ученици. Според мене само любовта към ближния може да озари душите ни със светлината – светлината на звездите. Без значение е дали си богат или беден, дали си грешник или праведник. Приемайки християнските принципи, човек приема любовта, отрича се от омразата и следва словото, което излиза от божиите уста.
Всеки човек има еднакви възможности да достигне до божието царство. Условието е да приеме любовта в сърцето си. Дали ще го направи - зависи от него. Иисус сравнява царството небесно с “мрежа, хвърлена в езерото” и хванала всякаква риба.
Какво значи всъщност човек да бъде звезда? Не е ли това да притежава определени качества, които да го правят такъв, като доброта и честност, искреност и лоялност, състрадателност и разбиране. Душата изгражда човек, тя е ядката в лешника и без нея човек е просто една черупка. Когато в себе си имаш светлината на вярата, тя започва да личи и отвън, толкова е силна, че сякаш не се побира в теб и изскача, за да бъде видяна и усетена.
Ще открием християнския принцип за любовта към ближния в основите на съвременното ни общество. Липсата на привилегии и равнопоставеността на този принцип са заложени и в Българската конституция, според която всички хора се раждат свободни и равни по достойнство и право. Освен в правото, ще открием универсалната същност на този принцип и в медицината. Любовта към ближния е оформила облика дори на Хипократовата клетва на лекарите, които трябва да помагат на всички хора, защото всички са равни пред тях, така, както са равни пред Бога. И защото Иисус влага в съдържанието на думата “любов” милост и състрадание към живота във всичките му форми и проявления. Любовта като универсална ценност е формирала и моралните норми на съвременното общество и за да може човек да е негов пълноправен член, трябва да спазва този принцип.
Няма човек, който да не притежава светлина. Тя се ражда в тебе още когато се появиш на бял свят. Тогава е много малка. Тя е просто зрънце, което ти трябва да отгледаш и да накараш да разцъфти. Ако успееш, ти постепенно ще създаваш лъчите в себе си, които ще те направят звездата. Човек сам определя дали иска да се превърне в ярка звезда, или постепенно ще сменя цвета си, докато не се превърне в черна дупка. Именно това са хората около нас - едни са създавали и са се борили, преодолявали са препятствията на пътя си, за да постигнат целта си, а други просто са се възползвали или са се отказвали.
Има и много самозванци, които благодарение на някой добър човек имат славата на такива. Прилепнали към някоя звезда, светят с нейната отразена светлина.
Човек, превърнал се един път в звезда, никога не умира. Той винаги живее в душите на хората и осветява пътя им напред. Името му и делата му продължават да живеят на земята, отставили своите следи. Самият той отива на небето, заел мястото, което му отредено. Като че ли човек се ражда на земята, за да изживее първия си живот, да израсне физически и да натрупа знания, опит и качества. После тръгва по друг път, в зависимост от делата си.
Пътят, който се изминава до звездното чудо, е най-трудният път. Той подлага хората на хиляди изпитания, които малцина преодоляват. За това е нужна силна вяра, която да ти помага да изкачваш баирите и да преместваш камъните по пътя си. Нещо, което да те крепи, когато по измъченото ти лице падат като пороен дъжд сълзи. Вярата в Бог, който ще ти помогне, е ключът към успеха. Всеки вярващ знае, че Бог наказва нечестните и подли хора, а възнаграждава онези, вършили добро и вярващи в силата Божия.
Аз вярвам, че никой не може напълно да изгуби светлината и доброто в сърцето си, да върши само злини и да е щастлив от това. Ето защо ние трябва да помогнем на тези хора да намерят добротата и светлината в душите си чрез една мила дума или като извършим нещо добро за тях, защото единствено тя е способна да облагороди и стопли душите и да им върне отново светлината, за да се пречистят и да станат добри. Има много хора, които са допуснали грешки през своя живот, които са наранявали и оскърбявали други хора, но рано или късно осъзнават, че този начин на живот не е добър. Те успяват да се променят и да започнат живота си по нов начин - променяйки го към по добро.
Аз вярвам, че няма такива хора, които се раждат зли. Всеки носи светлината, добротата в душата си, просто има хора, които поради несгоди и разочарования в живота са изгубили надежда в доброто и душите им са се изпълнили с тъмнина. Защото милосърдието и добрината са израз на човешкото в нас, на осъзнатата ни принадлежност да правим хората около нас щастливи.
Нека направим света, в който живеем, по - светъл, да го изпълним с повече топлина и добрина, за да бъдем по - щастливи.
Нека запазим светлината в душите си!