Беше една от онези тихи безоблачни нощи. Наближаваше десет. Въпреки това тя все още лежеше на поляната. Небето я бе приклещило така, че не можеше да помръдне и тя веднага забрави за забраната на родителите си. Тя просто лежеше и броеше звездите. Изведнъж започнаха да се появяват нови и нови звезди. Тя кръщаваше новородените с най-различни имена, защото някои бяха големи, други малки, някои изкряха като слънцето, други пък мъждукаха едва-едва. Имаше такива, които танцуваха в най-различни фигури, тук-таме се мяркаха и самотни или обидени звезди, но небето намираше място за всичките. И тя разговаряше с тях. Изведнъж една звезда се доближи до нея и докосвайки я, каза: „Какво правиш тук?!? Защо още не си вкъщи? Знаеш ли колко се притеснихме за теб!!!”
Някой от вас замислял ли се е, защо всички звезди са кръстени от хората и повечето носят човешки имена?
Защото звездите са като хората. Те се раждат, живеят, някои по–дълго, други по–кратко и умират. Те са различни и невероятни, но и не само небесни. Всъщност всички ние сме звезди и всяка секунда както на небето, така и на земята се раждат звезди. Без значение, дали в големия град, дали в някое малко селце, на улицата или просто някъде. И с всеки изминал ден тези звезди започват да блестят по различен начин, някои стават по-големи и по-бляскави, стават по-добри и умели и започват да се издигат все по–високо в небето.
Но точно това е нещото, което много хора не разбират и за тях е невъзможно да си го представят: най–великите звезди на света могат да се родят дори на някое забравено от бога място. Не е нужно да си роден в Холивуд и да имаш купища пари и богати влиятелни приятели и роднини, за да бъдеш и да се наречеш най–бляскавата и най–голямата звезда. Необходимо е да имаш талант и да правиш всичко с желание и любов.
Но за жалост има звезди, уж бляскави, а отвътре мъртви, които мислят единствено за своя блясък и често потъпкват желанието на тези, които се опитват да изгреят. Те също така, знаейки коя е родината на звездата или просто познавайки други звезди от там, категорично отказват да дадат възможност за изява на която и да е звезда.
И точно това е жалкото. Небето и земята до толкова са напоени с тази мъртва отрова, че много от звездите не могат да греят с истинския си блясък и което е още по–лошото: спират да вярват в блясъка си. И нима ще оставим цялата вселена да е огрята от изкуствени светлини?
Когато България стана трета на Световното първенство по танци, гледах едно предаване, където гостуваше треньорът на отбора. След многобройни въпроси водещият го попита, как е възможно хора от една такава страна като България да имат толкова огромен успех. Докато на треньора всичко това се струваше наистина прекрасно, но нормално, водещият не можеше да си обясни по никакъв начин, как е възможно България изобщо дори да е допусната да се запише за състезание като това.
Не е важно, къде е родена една звезда, а че е родена. И това означава, че тя трябва да се забележи, защото има свой собствен блясък. Защото всички звезди имат различен, но уникален блясък, небесни или земни, слънца или месечини или просто звезди.
Ах, от прозореца си виждам първата изгряла звезда! Но това е... Да, тя е! Тя е! Вие виждате ли я? Кажете ми, ако я виждате, и ще ви разкажа за нея. Нейната история е много интересна.
Е, добре... Всичко започна така. Беше една от онези тихи безоблачни нощи...