Искам да бъда там, където се раждат звездите... Не, не защото ще бъде по-светло... Вярно, ще бъда обгърната в постоянен блясък, ще усещам лъчите на хиляди небесни тела да се плъзгат по мен, ще се чувствам спокойна, че е невъзможно от мрака да изскочи нещо тайно и неизвестно ми. Ала това не ме блазни. Нрави ми се идеята, че горе, където се раждат звездите, всичко ще бъде тъй обляно в светлина, че няма да има място за мрачни мисли, скрити помисли и лъжи. Ще ми се да вярвам, че именно под блясъка на звездите, коя от коя по-ярка и прекрасна, ще виждам света такъв, какъвто искам да бъде, а не такъв, какъвто е... Тайно се надявам, че потокът от лъчи ще пречи на хората да бъдат лоши, вярвам съкровено, че светлината на звездите ще унищожи мрака на душите и най-накрая ще успея да видя една красива и пленителна вселена, в която си заслужава да живееш. Нрави ми се сякаш да се самозаблуждавам, че там горе, където се раждат звездите, ще има достатъчно светлина, та най-накрая и пътеките на грешния ни свят, оплетен в своите грешки и недостатъци, ще се разкрие с неповторимия си блясък. Искам да бъда свидетел на това, когато се случи. Жадувам точно в този миг и аз да се родя като някоя звездица на небосклона, за да видя с очите си прераждането на покаялия се свят. Искам да бъда част от светлинния поток, който ще потече към лъчезарните вече, а не двулични хора, когато всичко това стане факт...
Искам да бъда там, където се раждат звездите... Не, не защото там е тихо и спокойно и ще ми бъде по-лесно да достигна до Бог... Вярно, горе ще бъда повече сякаш в свои води, ще се чувствам по-спокойна в светлината на съвършенството да си говоря с моя Творец. Няма да се тревожа, че група вандали ще ме подгонят по запустялата църковна уличка, когато ме чуят да се моля на глас пред кръста на черковния купол. Няма да усетя присмеха, който инак като бич се стоварва върху раменете ми и макар и за кратко ме разколебава в това дали постъпвам правилно, когато се кръстя открито. Няма да чувам зад гърба си, че съм жалка и смешна, защото съм решила да спазя великденския пост. Няма да се съмнявам в това, че живея добре, главно защото сама съм избрала пътя, който следвам. Там, горе, където се раждат звездите, ще бъде тихо и спокойно и само моят шепот ще нарушава тази тишина. Ала това няма да бъде шепот – ропот или тананикане, а шепот на моята молитва, която най-накрая ще стигне до Него неопетнена и напълно искрена, без да спестя в нея някоя думичка от страх какво ще ми сторят хлапетата-вандали, пушещи джойнт в църковния двор, ако ме чуят. Искам да бъде при звездите, за да изживея този миг, когато думите демокрация и свобода на мисли и вяра не се самоизключват взаимно...
Искам да бъда там, където се раждат звездите... Не защото мисля, че горе ще бъде по-красив свят, а защото вярвам, че извисена над ежедневните лъжи на света, който обитавам, ще имам най-сетне възможността да се насладя на обикновените, удивителни неща... Искам да видя небето, другите звезди, слънцето не просто като част от един невзрачен пейзаж, който се завърта ден след ден пред очите ми, без да докосне и най-леката струна в сърцето ми. Мечтая да погледна на тези неща като на Божи творения, а не като на обикновени обекти. Жадувам за мига, когато ще се възхищавам на всеки отблясък на малките и отдалечени звездици, на всеки нюанс на бекрайното небе, на всяко пухкаво облаче, прислонило в себе си по някой небесен ангел. Искам да вярвам, че съществува такъв свят, в който Божи пратеници с крилца и лъчезарни усмивки се реят над красиви облачета и бдят над нас, за да не ни се случи нещо лошо... Мечтая да видя този свят с очите си, като се кача там, където се раждат звездите, и се преродя отново, ала този път с очи, които ще виждат същественото...
Искам да бъда там, където се раждат звездите... И то не защото е по-лесно да се дистанцираш във висините от реалността, а защото е много по-трудно да постигнеш съвършенството, необходимо да се задържиш там. Искам да вярвам, че мога да се превърна в добър и съвестен човек, християнин, който заслужава да се докосне до недостижимото и ще се боря за това. Ще се опитам да надмина представата за стойностната личност на съвременния свят – онази, която спира кранчето на водата, когато си мие зъбите и не използва найлонови торбички – за да се издигна над тези неща. За да стана индивидът, който не се сеща, че има Бог само на венчавката и кръщенката на детето си, но и в мигове, когато молитвата е необходима не да разреши сложен проблем, а да нахрани душата. Ще се постарая във време, в което вярата не е ценност, а само необходимост да бъдат допълнени някои ключови мигове, да бъда вярващи. А за това, убедена съм, трябва да полетя и да стигна там, където се раждат звездите, и това, решена съм, ще направя...
Искам да бъда там, където се раждат звездите... Искам, защото вярвам, че всяка падаща звезда е един отишъл си от земния път живот, който се възкачва в небесата, за да бъде близо до Бог и да му служи. И дълбоко в себе си знам, че горе, там, в далечното, някои звездици са приютили хората, които загубих по пътя си към живота. Вярвам, че те са там, близо до Него, за да му служат и да бдят над мен и съм убедена, че някои звезди имат техните очи, за да следят моите стъпки по грешната земя. Ето затова искам да бъда там, където се раждат звездите... Искам да видя пламъка на онези очи, които отдавна угаснаха за мен. Имам нужда да се докосна до тяхното спокойствие и нежност, за да повярвам, че добрите хора никога не умират. Изпитвам потребност да се уверя на място, че звездите наистина се раждат, приютили скъпите за нас хора, за да намерим дирята, която да следваме неотлъчно в живота си, след като те вече са си отишли... Искам да се убедя, че някой ден, когато настъпи моментът, и аз ще поставя началото на нова, много ярка звезда, която ще напътства онези, които съм напуснала, и ноще в мрака тихо ще шепти, че мястото, където се раждат звездите, е достъпно за всеки, с отворено към Бога сърце...