Къде се раждат звезди е въпросът, който веднага ми идва на ум. Ще кажете – в необятния космос. И ще бъдете прави. Наистина много звезди се раждат и умират там горе на небето. Много звезди има и на Земята – артисти, музиканти, актьори. Всички те светят в медийното пространство. Но има една звезда, която се роди и никога не залезе. Едно Слънце, но не като това, което всеки ден изгрява сутрин и залязва вечер. Както казва свети Игнатий Богоносец: „Звезда в небето засвети над всичките звезди и светлината й беше неизречима, и новостта й предизвика угощение, а останалите звезди заедно със слънцето и луната станаха хор за тази звезда, а само тя разхвърляше светлината си навсякъде.” Това Слънце, тази звезда, е нашият Господ Иисус Христос. Той е Слънцето, което просвещава всеки, и осветява пътя на човека. Колко е хубаво човек да отвори очи и да се порадва на Неговата светлина, да приеме от Неговата топлина.
И колко много хора приеха от Неговия блясък и засияха като небесни светила. Наскоро по телевизията зърнах иконата, на която са изобразени всички български светии, която се пази в игуменарната на Рилския манастир. Колко много „звезди” видях там да блестят с голяма слава! Всички знаем свети Иван Рилски, свети Серафим Саровски, свети Йоан Златоуст и още много – цяло съзвездие, цяла галактика. Който е повярвал в Него, приел е Самото слънце в себе си, и свети с Неговата светлина. Светлината на светиите е нетварна, неземна и непреходна. Само че не така светят звездите от киното, музиката, билбордовете. Светските и медийни звезди имат земна светлина и слава.
Защо обаче някои звезди светят по-силно, а някои по-слабо след като Слънцето е Едно? Защо една звезда се различава от друга по блясъка си?
Може би, защото не всеки има твърдото убеждение че в Него живее Христос още от Кръщението. А може би защото не всеки се стреми да обикне Господ с цялото си сърце и да му се отдаде безкористно. Старецът Паисий казва, че ако не повярваме в Бога от любов и благодарност за всичко, което Той е направил за нас, а са ни необходими чудеса, то ние никога няма да повярваме истински в Него. „За Бога обаче има стойност единствено това - да Го обичаме, само защото е благ.” - казва Старецът.
И наистина кой не би възлюбил такъв Бог, който е положил душата си за хората, който ги е създал за вечен живот и кой друг бог освен нашия Господ желае да се съедини със творението си и, бидейки съвършено Благо, да се отдаде доброволно на човека! Някой да познава толкова добър човек като Иисус? Аз не! Освен Него никакво друго добро не познавам. Как няма да възлюбя Този, който е благ и към неблагодарните и злите.
Така, колкото повече в нас се разпалва любовта към Благия Бог толкова по-силно е желанието да му служим от благодарност и добрите ни дела светват пред човеците. Колкото повече обичаме Господ и вярваме в Него, толкова повече ще желаем да се съединяваме с Него като приемаме Неговото Тяло и Кръв, която Той проля за нас на Кръста. Наистина от сърце пожела Той да яде Пасхата си с нас. И я дава на всеки, който се доближава до Него с вяра и любов. Никого няма да върне, но всеки ще приеме и ще се радва, че Кръвта, която проля за нас не е напразна, когато я приемаме. Колко силно е пожелал благия Бог да се всели в човека, щом като доброволно прие да стане човек и да пострада за човека.
Когато разсъждава за всички тези неща, човек няма начин да не се преизпълни с обич към Бога. Само чрез любовта се ражда в сърцето Христос. Само чрез любовта човека светва като звезда по образа на никога неизгасващата Звезда.
Аз си пожелавам да се възлюбим един другиго с любовта на Иисус, да възлюбим и Него, Който пръв ни възлюби. Всеки казва, че Бог е любов, но Бог е жертвена, раздаваща се любов.
„Тъй да светне пред човеците светлината ви, та да видят добрите ви дела и да прославят Небесния ваш Отец.