Дa сътворим човек по Наш образ, (и) по Наше подобие (Бит. 1:26), тайнствено се съвещавал в Самия Себе Си и със Самия Себе Си Бог-Троица преди сътворяването на човека.
Човекът е образ и подобие на Бога. Бог, непристъпен в Своето величие, по-висш от всеки образ, се изобразил в човека, изобразил се с яснота и слава. Така се изобразява слънцето в смирената капка вода. Съществото на човека, неговата върховна сила, по която той се отличава от всички земни животни, по която е равен на ангелите, неговият дух е образ на Божието същество; свойствата на човешкия дух в състоянието на своята непорочност служат за подобие на свойствата на Бога, Който, изобразил със Своята десница подобие на човека, е по-висш от всяко подобие и сравнение.
Какво превъзходно същество, изпълнено с многообразно достойнство и красота, е човекът?!
За него е сътворена от Създателя цялата видима природа; цялата тя е предназначена да му служи, цялата тя е негова чудна обстановка.
Когато Създателят извличал от нищото в битие всички останали творения, се задоволявал с това да произнася Своята всемогъща заповед. А когато пожелал да завърши делото на сътворението на света със създаването на най-изящното и съвършено създание, Той предшествал сътворението със съвещание.
Огромното вещество в неговото необозримо и неизброимо разнообразие, създадено преди човека, е било - да кажем утвърдително, защото е справедливо да кажем - подготвително създание.
Така земният цар устройва и украсява великолепен чертог, за да постави в него своето изображение.
Царят на царете и Бог на боговете подготвя цялата видима природа, с всичките и украшения, с цялото видимо за нас изумително великолепие. След това поставя на Своя чертог като крайна причина за всичко Своя образ.
След завършването на цялото сътворение, преди създаването на човека, Бог оглежда сътвореното от Него и го намира удовлетворително: видя Бог, че това е добро (Бит. 1:25).
След сътворението на човека Бог отново оглежда всичко сътворено от Него, и вече намира Своето творение за изящно, пълно и съвършено: и видя Бог всичко, що създаде, и ето, беше твърде добро (Бит. 1:31).
Човече! Познай своето достойнство.
Погледни ливадите и нивите, буйните реки, безпределните морета, високите планини, разкошните дървета, всички земни зверове и добитък, всички зверове и риби, странстващи във водните пространства, погледни звездите, луната, слънцето, небето: всичко това е за теб и е предназначено да ти служи.
Освен видимия за нас свят, има и друг свят, невидим с телесните очи, несравнено превъзхождащ видимия. И невидимият свят е за човека.
Как Господ е почел Своя образ! Какво високо предназначение му е определил! Видимият свят е само подготвително преддверие на обителта, несравнено по-великолепна и Пространна. Тук, като в преддверие, Божият образ трябва да се украси с окончателните черти и краски, за да получи пълно сходство със своя всесвят, всесъвършен Първообраз, та в красотата и изяществото на това сходство да влезе в чертога, в който Първообразът присъства непостижимо, сякаш oгpa- ничавайки Своята неограниченост, за да яви Себе Си на Своите възлюбени, разумни творения.
Образът на Бог-Троица е човекът-троица.
Трите лица в човека-троица са трите сили на неговия дух, чрез които се проявява съществуването на духа. Нашите мисли и духовни усещания проявяват съществуването на ума, който, проявявайки се с цялата си очевидност, в същото време пребивава изцяло невидим и непостижим.
В Свещеното Писание и в писанията на светите Отци понякога душата изобщо се нарича дух, а понякога дух се нарича отделна сила на душата. Отците наричат тази сила на душата словесност или сила на словесността. Те я разделят на три частни сили: ум, мисъл или слово, и дух. Ум те наричат самия източник, самото начало на мислите и духовните усещания. Дух, в частен смисъл, се нарича способността за духовно усещане. Нерядко в Отеческите писания словесната сила или духът се нарича ум; нерядко се наричат умове сътворените духове. Цялото получава име от своята главна част.
Самото същество на нашата душа е образ на Бога. И след падането в грях душата остава образ! И хвърлена в пламъка на ада, грешната душа, в самия пламък на ада, остава образ Божий! Така учат светите Отци.
Светата Църква пее в своите песнопения: "Образ съм на Твоята неизказана слава, макар и да нося язвите на прегрешенията".
Нашият ум е образ на Отца; нашето слово (непроизнесеното слово обикновено наричаме мисъл) е образ на Сина; а духът - образ на Светия Дух.
Както в Бог-Троица трите Лица неслитно и неразделно съставят едно Божествено Същество: така в човека-троица трите лица съставят едно същество, без да се смесват помежду си, без да се сливат в едно лице и без да се разделят на три същества.
Нашият ум е родил и не престава да ражда мисълта: мисълта, родила се, не престава отново да се ражда, и заедно с това остава родена, съкровена в ума.
Умът не може да съществува без мисълта, и мисълта без ума. Началото на едното непременно е начало и на другото; съществуването на ума непременно е и съществуване на мисълта.
Така и нашият дух изхожда от ума и съдейства на мисълта. Затова всяка мисъл има свой дух, всеки вид мисли имат свой дух, всяка книга има свой собствен дух.
Мисълта не може да съществува без духа; съществуването на едното неизбежно бива съпътствано от съществуването на другото. В съществуването на едното и другото се явява съществуването на ума.
Какво е духът на човека? - Съвкупност от сърдечните чувства, принадлежащи на словесната и безсмъртна душа, чужди на душите на животните и зверовете.
Сърцето на човека се отличава от сърцата на животните по своя дух. Сърцата на животните имат усещания, зависещи от кръвта и нервите, но нямат духовно усещане - тази черта на Божествения образ, принадлежаща изключително на човека.
Нравствената сила на човека е неговият дух.
Нашите ум, слово и дух поради едновременността на своето начало и поради своите взаимни отношения служат за образ на Отца, Сина и Светия Дух, съвечни, събезначални, равночестни, едноестествени.
Който е видял Мене, видял е Отца, е възвестил Синът: Аз съм в Отца, и Отец е в Мене (Иоан. 14:9-10). Същото може да се каже и за човешкия ум и мисъл: умът, невидим сам по себе си, се явява в мисълта: запознал се с мисълта, ти си се запознал с ума, породил тази мисъл.
Господ е нарекъл Светия Дух Сила свише (Лук. 24:49), Дух на Истината (Иоан. 14:17); Истината е Синът. Свойството сила има и човешкият дух; той е и дух на мислите на човека, истинни или лъжливи. Той се проявява и в тайните движения на сърцето, и в мислите; духът на всяка постъпка открива мисълта, ръководеща човека при тази постъпка.
Милосърдният Господ е украсил Своя образ и Своето подобие. Образът на Бога е самото същество на душата, а подобие - душевните свойства.
Новосътвореният Божий образ бил човек, подобен на Бога, безкраен, премъдър, благ, чист, нетленен, свят, чужд на всяка греховна страст, на всеки греховен помисъл и yceщане.
Източник: "Аскетически опити", част 2