Изкусният художник първо изобразява формата и чертите на лицето, на което прави портрет. Изобразил тези черти с точност, той дава на лицето и на самата дреха цвета и краските на първообраза, с което усъвършенства сходството. Бог, сътворил Своя образ, го е украсил със Своето подобие: на Божия образ е свойствено във всичко да има сходство с Бога. Иначе образът би бил несъвършен, недостоен за Бога, не би изпълнявал своето предназначение и не би съответствал на него.
Уви! Уви! Заплачете, небеса! заплачи, слънце, заплачете всички светила, заплачи, земьо, заплачете, всички небесни и земни твари! заплачи, цяла природо! заплачете, свети Ангели! Заридайте горчиво, безутешно! Облечете се като в дреха в дълбока печал! Станало е бедствие, напълно достойно да се нарече така: Божият образ паднал.
Почетен от Бога със самовластие като един от ярките, живи цветове на Богоподобието, прелъстен от ангела, вече паднал, той се приобщил към тъмните мисли и духа на бащата на лъжата и всяка злоба. Той осъществил това приобща¬ване на дело: разединяване с Божията воля. С това прогонил от себе си Божия Дух, изкривил Божественото подобие, напра¬вил непотребен самия образ.
Еклисиаст живо и точно е изобразил бедствията на па¬дението: кривото, е казал той, не може да стане право, и това, що го няма, не може да се брои (Екл. 1:15).
Разстройството на образа и подобието всеки може лесно да види в себе си. Красотата на подобието, състояща се от съвкупност от всички добродетели, е осквернена от мрачни и смрадни страсти. Чертите на образа са лишени от своята правилност и взаимно съгласие: мисълта и духът се борят помежду си, излизат от подчинение на ума, въстават против него. Сам той се намира в непрестанно недоумение, в страшно помрачение, скриващо от него Бога и пътя към Бога, свят и без¬грешен.
Разстройството на Божия образ и подобие се съпътства от ужасно мъчение. Ако човек внимателно, в уединение, в продължение на много време, постоянно гледа в себе си: той ще се убеди, че това мъчение действа непрестанно - то се отваря и затваря, според това доколко го заглушава развлечението.
Човече! Твоите развлечения, твоите увеселения са изобличители на живеещата в теб мъка. Ти търсиш да я заглушиш с чашата на шумните забави и непрестанното развлечение. Нещастни! Едва се промъква минута на трезвост, и ти отново се убеждаваш, че мъката, която си се стремял да унищожиш чрез развлечението, живее в теб. Развлечението бива нейна храна, средство за укрепването й: отдъхнала под сянката на развлечението, мъката отново се събужда с нови сили. Тя е свидетелство, живеещо в самия човек и изразяващо неговото падение.
С печата, със свидетелството на падението е запечатано тялото на човека. От самото си раждане то е във вражда, в борба с всичко заобикалящо и със самата душа, живееща в него. Против него действат всички стихии: накрая, уморена от вътрешни и външни борби, поразявано от недъзи, угнетявано от старостта, то пада под косата на смъртта, макар и да е сътворено безсмъртно - и се превръща в прах.
И отново се явява величието на Божия образ! То се явява в самото му падение, в начина, по който човекът е извлечен от падението.
Бог чрез едно от Своите Лица е възприел на Себе Си Своя образ: въплътил се е; чрез Себе Си го е извлякъл от падението, възстановил го е в предишната слава, възвел го е към несравнено по-висша слава от тази, която му е била усвоена при сътворението.
Господ е праведен в Своята милост. При изкуплението Той е възвеличил Своя образ повече, отколкото при сътворението: човекът не е изобретил сам падението като падналия ангел, но е бил привлечен към падение от завистта, измамен от злото, прикриващо се под маската на добро.
Всички Лица на Бог-Троица участват в делото на въплъщението, всяко със Свойствата на своето Лице. Отец пребъдва, родил и раждащ, Синът се ражда, Дух Свети действа.
И тук отново се вижда колко точен образ на Бога е човек. Синът приема човечество, чрез Него целият Бог-Троица встъпва в общение с човека. Нашата мисъл, за да се предаде на хората, се облича в звуци: невеществена, тя се свързва с веществото, чрез нея влиза в общение духът, явява се умът.
Въплътил се е Синът - Божието Слово, Божията Истина. Чрез Истината е изправена и очистена нашата мисъл; нашият дух е станал способен на общуване със Светия Дух. Чрез Светия Дух е оживен умъртвеният от вечната смърт наш дух. Тогава умът е встъпил в познание и виждане на Отца.
Човекът-троица се изцелява от Бог-Троица: Словото се изцелява от мисълта, превежда се от областта на лъжата и самозаблудата в областта на Истината; чрез Светия Дух се оживотворява духът, превежда се от плътските и душевните усещания в духовни усещания; на ума се явява Отец - и умът става Божий ум. Ние имаме ум Христов (1 Кор. 2:16), казва Апостолът.
Преди слизането на Светия Дух човекът като мъртъв духом питал: Господи, покажи ни Отца (Иоан. 14:8). След приемането на Духа на осиновяването, почувствал своето синовство, оживял духом за Бога и спасението по действие на Светия Дух, той се отнася към Отца като към познат, като към Баща: Авва, Отче (Рим. 8:15, 16)!
В купелта на кръщението се възстановява падналият образ, човекът се ражда за вечен живот от вода и дух. От този момент Духът, отстъпил от човека при неговото падение, започва да бъде с него по време на земния му живот, изцелявайки чрез покаяние уврежданията, причинявани на човека от греха след кръщението, и така прави спасението възможно за него посредством покаянието, до последното издихание.
Красотата на подобието се възстановява от Духа, както и образът при кръщението. Тя се развива и усъвършенства чрез изпълнението на евангелските заповеди.
Образец на тази красота, пълнота на тази красота е Богочовекът, нашият Господ Иисус Христос.
Бъдете мои подражатели, както съм и аз на Христа (1Кор.11:1), възвестява Апостолът, призовавайки верните към възстановяване и усъвършенстване на Божественото подобие в себе си, посочвайки Свещения Образец на съвършенство за новите хора, възсъздадени и обновени от изкуплението. Облечете се в Господа нашего Иисуса Христа (Рим. 13:14).
Бог-Троица, при изкуплението на Своя образ - човека, дал такава възможност за преуспяване в усъвършенстването на подобието, че подобието се превръща в съединение на образа с Първообраза, на бедното творение с неговия всесъвършен Творец.
Дивен, чуден е Божият образ, този образ, от който свети, действа Бог! Сянката на Апостол Петър изцелявала! Излъгалият пред него внезапно паднал мъртъв, като излъгал пред Бога! Кърпите и за глава и убрусите от снагата на Апостол Павел вършели знамения! Костите на Пророк Елисей възкресили мъртвец, чието тяло по невнимание на погребващите било допуснато да се докосне до отдавна намиращите се в гроба кости на Духоносеца!
Получава се най-близко подобие, съединение и след получаването му, се задържа чрез пребиваване в евангелските заповеди. Пребъдете в Мене, заповядва Спасителят на Своите ученици, и Аз във вас. Аз съм лозата, вие пръчките; който пребъдва в Мене, и Аз в него, той дава много плод (Иоан. 15:4,5).
Най-блаженото съединение се дава, когато с чиста съвест, очиствана чрез отдалечаването от всеки грях, с точно изпълнение на евангелските заповеди, християнинът се причастява с пресветото Тяло Христово и пресветата Негова Кръв, и заедно с това и със съединеното с тях Негово Божество. Който яде Моята плът и пие Моята кръв, пребъдва в Мене, и Аз в него (Иоан. 6:56).
Разумен образе Божий! Нима ти няма да пожелаеш да бъдеш достоен Божий образ, но ще поискаш да изкривиш себе си, да унищожиш подобието, да се превърнеш в образ на дявола, да слезеш до достойнството на безсловесните?
Бог не напразно е излял Своите блага, не напразно е извършил чудното мироздание, не напразно е удостоил с предварително съвещание създаването на Своя образ, не напразно го е изкупил със Себе Си, когато той паднал! За всички свои дарове Той ще поиска отчет. Той ще съди как са били употребени Неговите щедрости, как е било оценено Неговото въплъщение, как е била оценена Неговата кръв, пролята за нас при нашето изкупление.
Горко, горко на творенията, пренебрегнали благодеянията на Бога, Създател и Изкупител!
Вечен огън, огнена бездна, отдавна запалена и неугасима, приготвена за дявола и неговите ангели, очаква изкривените Божии образи, направили себе си непотребни. Там те ще горят вечно и няма да изгарят!
Братя! Докато странстваме на земята, докато сме в преддверието на вечността - в този видим свят - да се постараем да изправим чертите на Божия образ, запечатан от Бога в душите ни, да придадем на оттенъците и цветовете на подобието красота, живост и свежест - и Бог, на страшното изпитание, ще ни признае за способни да влезем в Неговия вечен, блажен чертог, в Неговия вечен ден, в Неговия вечен празник и тържество.
Да се ободрим, маловерни! Да се изправим, лениви! Подобострастният на нас човек, отначало гонил Божията Църква, бившият противник и враг на Бога, след своето обръщане толкова изправил в себе си дадения от Бога Божествен образ, толкова усъвършенствал подобието, че с дръзновение въз¬вестява за себе си: Вече не аз живея, а Христос живее в мене (Гал. 2:20)!
Никой да не се усъмни в истинността на този глас! Този глас бил толкова преизпълнен с всесветата Истина, толкова му съдействал Дух Свети, че при гласа на Павел възкръсвали мъртви, демоните излизали от измъчваните от тях хора, бесовските прорицалища замлъквали, враговете на Божията Светлина се лишавали от светлината на очите си, езичниците отхвърлили своите идоли, познали Христа - истинния Бог и Му се поклонили. Амин.
Източник: "Аскетически опити", част 2