Десети член

ИЗ­ПО­ВЯД­ВАМ ЕД­НО КРЪ­ЩЕ­НИЕ ЗА ПРО­ЩА­ВА­НЕ НА ГРЕ­ХО­ВЕ­ТЕ

Тук се го­во­ри за св. Тайн­с­т­ва на Пра­вос­лав­на­та цър­к­ва. Тайн­с­т­ва­та са све­ще­но­дейс­т­вия, ус­та­но­ве­ни от Бо­га, чрез ко­и­то при стро­го оп­ре­де­ле­на мо­лит­вена фор­му­ла, се из­мол­ват над вяр­ва­щи­те бла­го­дат­ни­те да­ро­ве на Све­тия Дух. Без тия бла­го­дат­ни да­ро­ве чо­век не мо­же да жи­вее ду­хов­но, ни­то да се спа­си, тъй ка­то пър­во­род­ни­ят грях, раз­п­рос­т­ра­нил се в це­лия чо­веш­ки род, пра­ви хо­ра­та вра­го­ве Бо­жии. Иисус Хрис­тос, Кой­то сле­зе на зе­мя­та, за да ни при­ми­ри с Бо­га, ос­но­ва Цър­к­ва­та Си, в ко­я­то ус­та­но­ви да се из­вър­ш­ват от апос­то­ли­те и тех­ни­те при­е­м­ни­ци св. Тайн­с­т­ва. Чрез тия тайн­с­т­ва те­кат към нас ка­то струи от жи­ва во­да Бо­жи ми­лос­ти, ко­и­то уми­ват, об­но­вя­ват, под­к­ре­пя­ват ду­ши­те ни.

В тайн­с­т­ва­та ви­ди­ми­те дейс­т­вия на све­ще­нос­лу­жи­те­ля се съ­е­ди­ня­ват с не­ви­ди­ми­те, бла­го­дат­ни, тайн­с­т­ве­ни дейс­т­вия на Све­тия Дух. По­ра­ди то­ва те се на­ри­чат тайн­с­т­ва. Не все­ки вяр­ващ мо­же да из­вър­ш­ва тайн­с­т­ва­та, а са­мо епис­ко­пи­те, ка­то при­е­м­ни­ци на апос­то­ли­те, и све­ще­ни­ци­те, ръ­ко­по­ло­же­ни от епис­ко­пи­те. Епис­ко­пи­те и све­ще­ни­ци­те из­вър­ш­ват при то­ва са­мо ви­ди­ми­те дейс­т­вия в тайн­с­т­ва­та. Не­ви­ди­ма­та си­ла на спа­си­тел­на­та бла­го­дат се да­ва при тия дейс­т­вия от Са­ма­го Бо­га.

В Пра­вос­лав­на­та цър­к­ва има 7 тайн­с­т­ва: кръ­ще­ние, ми­ро­по­маз­ва­не, при­ча­ще­ние, по­ка­я­ние, све­щен­с­т­во, брак и еле­о­с­ве­ще­ние (мас­лос­вет). В кръ­ще­ни­е­то чо­век се уми­ва от пър­во­род­ния грях и от всич­ки гре­хо­ве, сто­ре­ни до кръ­ще­ни­е­то, и се раж­да за нов, ду­хо­вен свет жи­вот. В ми­ро­по­маз­ва­не­то той по­лу­ча­ва бла­го­дат­та, ко­я­то му да­ва въз­мож­ност да рас­те ду­хов­но, ко­я­то го укрепява в ду­хов­ния жи­вот и му да­ва спо­соб­ност­та да се бо­ри с вра­го­ве­те на сво­е­то спа­се­ние, да пре­у­с­пя­ва във вя­ра­та и в хрис­ти­я­н­с­ки­те доб­ро­де­те­ли. В при­ча­ще­ни­е­то хрис­ти­я­ни­нът при­е­ма ка­то ду­хов­на хра­на ис­тин­с­ко­то Тя­ло и ис­тин­с­ка­та Кръв на Гос­по­да Иису­са Хрис­та за прош­ка на гре­хо­ве­те и за при­до­би­ва­не на ве­чен жи­вот. В по­ка­я­ни­е­то чо­век се ле­ку­ва от ду­хов­ни­те си не­дъ­зи, от по­роч­ни­те си нак­лон­нос­ти и от гре­хо­ве­те, ко­и­то е сто­рил след кръ­ще­ни­е­то. В бра­ка той по­лу­ча­ва бла­го­дат, ко­я­то ос­ве­ща­ва съп­ру­жес­т­во­то, раж­да­не­то на де­ца и въз­пи­та­ва­не­то им. В еле­о­с­ве­ще­ни­е­то хрис­ти­я­ни­нът чрез из­це­ря­ва­не­то от ду­хов­ни­те си не­мо­щи се ле­ку­ва и от те­лес­ни­те си бо­лес­ти. В све­щен­с­т­во­то се по­лу­ча­ва бла­го­дат­та за из­вър­ш­ва­не бо­гос­лу­же­ни­я­та и за ду­хов­но­то въз­раж­да­не и въз­пи­та­ва­не ду­ши­те чрез пре­по­да­ва­не здра­во­то пра­вос­лав­но уче­ние и чрез из­вър­ш­ва­не на тайн­с­т­ва­та.

Ето то­ва са тайн­с­т­ва­та на Пра­вос­лав­на­та цър­к­ва, чрез ко­и­то вяр­ва­щи­те по­лу­ча­ват Бо­жи­я­та бла­го­дат, не­о­б­хо­ди­ма им, за да се очис­тят, въз­ро­дят, под­к­ре­пят за нов жи­вот и да дос­тиг­нат све­тост и спа­се­ние, край­на­та цел на хрис­ти­я­н­с­кия жи­вот (1 Петр. 1:9, 16).

В де­се­тия член от сим­во­ла на вя­ра­та се го­во­ри са­мо за кръ­ще­ни­е­то; но  то­ва не зна­чи, че Цър­к­ва­та е пре­неб­рег­ва­ла ос­та­на­ли­те тайн­с­т­ва. Св. от­ци, ко­и­то са със­та­ви­ли вто­ра­та част от Сим­во­ла на вя­ра­та, са дър­жа­ли и за ос­та­на­ли­те св. Тайн­с­т­ва и са­ми са ги прак­ти­ку­ва­ли. Те са спо­ме­на­ли тук са­мо за кръ­ще­ни­е­то, по­не­же за не­го е има­ло спор, да­ли не тряб­ва ня­кои хо­ра (ка­то ере­ти­ци­те) да се кръ­ща­ват вто­ри път. Ос­вен то­ва, те са на­ме­ри­ли за нуж­но да спо­ме­нат кръ­ще­ни­е­то ка­то пър­во ос­нов­но тайн­с­т­во, ко­е­то ни впис­ва ка­то чле­но­ве на Цър­к­ва­та и ни да­ва въз­мож­ност да при­е­ма­ме и дру­ги­те тайн­с­т­ва.