Осми член

(ВЯР­ВАМ) И В СВЕ­ТИЯ ДУХ, ГОС­ПО­ДА, ЖИ­ВОТ­ВО­РЯ­ЩИЯ, КОЙ­ТО ИЗ­ХОЖ­ДА ОТ ОТ­ЦА, КО­МУ­ТО СЕ ПОК­ЛА­НЯ­МЕ И КО­ГО­ТО СЛА­ВИМ НА­РАВ­НО С ОТ­ЦА И СИ­НА, И КОЙ­ТО Е ГО­ВО­РИЛ ЧРЕЗ ПРО­РО­ЦИ­ТЕ

Вто­ра­та част от Сим­во­ла на вя­ра­та за­поч­ва с из­по­вяд­ва­не на­ша­та вя­ра в бо­жес­т­ве­но­то дос­тойн­с­т­во на Све­тия Дух. Тая част е със­та­ве­на на Вто­рия все­лен­с­ки съ­бор в 381 г. В то­ва вре­ме се би­ли по­я­ви­ли лъ­же­у­чи­те­ли, ко­и­то неп­ра­вил­но про­по­вяд­ва­ли и уче­ли за Све­тия Дух. Те­хен во­дач бил ере­ти­кът Ма­ке­до­ний. Ос­ми­ят член от Сим­во­ла на вя­ра­та из­ра­зя­ва яс­но и точ­но въз ос­но­ва на Хрис­то­ва­та про­по­вед, как­то и на ду­ми­те на ця­ло­то Све­ще­но Пи­са­ние, вя­ра­та на пра­вос­лав­ни­те хрис­ти­я­ни в Све­тия Дух.

Ето съ­щи­на­та на тая вя­ра. Све­ти­ят Дух е на­ре­чен Гос­под. То­ва зна­чи, че Све­ти­ят Дух не е твар, как­ви­то са дру­ги­те ду­хо­ве ­ ан­ге­ли­те, а е Тво­рец, Гос­под, ис­тин­с­ки Бог, как­ви­то са Бог Отец и Бог Син. Пре­ди въз­не­се­ни­е­то Си на не­бе­то Гос­под Иисус Хрис­тос обе­щал на уче­ни­ци­те Си, че над тях ще сле­зе Дух Све­ти и, раз­п­ра­щай­ки ги на про­по­вед, им за­по­вя­дал: „Иде­те, на­у­че­те всич­ки на­ро­ди, ка­то ги кръ­ща­ва­те в име­то на От­ца и Си­на и Све­та­го Ду­ха“ (Мат. 28:19). В тия ду­ми на Хрис­тос Све­ти­ят Дух е пос­та­вен на­рав­но с От­ца и Си­на, ка­то Бо­жес­т­ве­но ли­це, рав­но на Тях. В пър­вия член от Сим­во­ла на вя­ра­та ста­на ду­ма за три­те Ли­ца на Св. Тро­и­ца и се ка­за, че Бог Дух Све­ти е ве­чен, ра­вен на От­ца и Си­на, ка­то се от­ли­ча­ва от тях по то­ва, че Той пред­веч­но из­хож­да от От­ца. За то­ва лич­но свойс­т­во на Све­тия Дух, ко­е­то Го от­ли­ча­ва от От­ца и Си­на, е дал яс­но и твър­до сви­де­тел­с­т­во Сам Иисус Хрис­тос с ду­ми­те: „А ко­га дой­де Уте­ши­те­лят, Ко­го­то Аз ще ви пра­тя от От­ца, Ду­хът на ис­ти­на­та, Кой­то из­хож­да от От­ца, Той ще сви­де­тел­с­т­ва за Ме­не“ (Ио­ан 15:26).

Въп­ре­ки яс­но­то сви­де­тел­с­т­во на Хрис­та и въп­ре­ки ка­те­го­рич­но­то твър­де­ние на Сим­во­ла на вя­ра­та и на всич­ки све­ти от­ци, че Дух Све­ти из­хож­да от От­ца, ри­мо­ка­то­ли­ци­те са си поз­во­ли­ли да из­ме­нят тоя член от Сим­во­ла на вя­ра­та, ка­то до­ба­ви­ли, че Дух Све­ти из­хож­да от От­ца и Си­на (filioque). С то­ва е на­ру­ше­но оп­ре­де­ле­ни­е­то, да­де­но от Са­мия Хрис­тос, и е из­ме­нен дог­ма­тът за Св. Дух, ус­та­но­вен на Вто­рия все­лен­с­ки съ­бор. Про­тес­тан­тиз­мът, въз­ник­нал от ка­то­ли­чес­т­во­то, е при­ел от не­го тоя изо­па­чен текст на Сим­во­ла на вя­ра­та.

Ние, пра­вос­лав­ни­те, дър­жим не­и­з­мен­но за оно­ва, ко­е­то ни е от­к­рил Гос­под Иисус Хрис­тос и ко­е­то са при­е­ли све­ти­те и бо­го­мъд­ри все­лен­с­ки от­ци и учи­те­ли на Цър­к­ва­та. Ка­то Бог, Све­тия Дух ня­ма ни на­ча­ло, ни­то край на Сво­е­то би­тие. Той е ве­чен, все­мо­гъщ, всез­на­ещ и вез­де­същ, по­до­бен във всич­ко на От­ца и Си­на, и от­ли­ча­ващ се от Тях са­мо по лич­но­то Си свойс­т­во ­ из­хож­да­не от От­ца. По­не­же по съ­щес­т­во­то Си Све­ти­ят Дух е ис­тин­с­ки и съ­вър­шен Бог, не­раз­де­лен от От­ца и Си­на, то и Не­му, как­то на От­ца и Си­на, при­над­ле­жи ед­нак­ва сла­ва и пок­ло­не­ние. То­ва зна­чат ду­ми­те от Сим­во­ла на вя­ра­та „Ко­му­то се пок­ла­ня­ме и Ко­го­то сла­вим на­рав­но с От­ца и Си­на“.

В Пра­вос­лав­на­та цър­к­ва на Св. Дух вся­ко­га се е от­да­ва­ло Бо­жес­ко пок­ло­не­ние и прос­ла­вя­не. За то­ва сви­де­тел­с­т­ват всич­ки мо­лит­ви, пес­но­пе­ния и въз­г­ла­си, къ­де­то Дух Све­ти се прос­ла­вя за­е­д­но с От­ца и Си­на. Ко­га­то се пре-к­ръс­т­ва­ме, ние каз­ва­ме: „В име­то на От­ца и Си­на и Све­та­го Ду­ха“.

Вя­ра­та в Све­тия Дух ка­то Бог е за­гат­на­та и в Ста­рия За­вет. Но ед­ва Иисус Хрис­тос ни е на­у­чил в пъл­но­та, как да вяр­ва­ме в Све­тия Бо­жес­т­вен Дух, из­хож­дащ от От­ца. Има и мно­го зли ду­хо­ве на тъм­ни­на­та, има и мно­го доб­ри ду­хо­ве ­ ан­ге­ли­те. Но всич­ки те са ог­ра­ни­че­ни, твар­ни. Един е оба­че Све­ти­ят Дух, не­о­г­ра­ни­че­ни­ят Тво­рец и Гос­под, Кой­то е нав­ся­къ­де и всич­ко из­пъл­ва. На­ро­ди­те, ко­и­то са вяр­ва­ли в мно­го бо­го­ве, всъщ­ност са вяр­ва­ли в зли­те ду­хо­ве, ко­и­то са жи­ве­е­ли в идо­ли­те. За­то­ва в Ста­рия За­вет се каз­ва, че идо­ли­те са бе­со­ве (Втор. 32:17; Пс. 105:36; срв. 1 Кор. 10:2). Мно­го­бож­ни­ци­те, пре­лъс­те­ни от мно­жес­т­во зли ду­хо­ве, не са мог­ли да по­вяр­ват в еди­ния Све­ти Дух. В Не­го вяр­ват са­мо ис­тин­с­ки­те ед­но­бож­ни­ци, т.е. ония, ко­и­то поз­на­ват еди­ния, ис­тин­с­ки, тро­е­ли­чен Бог.

Ве­ли­ко е зна­че­ни­е­то на Све­тия Дух в на­шия жи­вот. Той ожи­вот­во­ря­ва всич­ко сът­во­ре­но. За­то­ва се на­ри­ча в Сим­во­ла на вя­ра­та „Жи­вот­во­ря­щи­ят“. Той тво­ри, под­дър­жа, об­но­вя­ва и въз­раж­да жи­во­та. Ко­га­то Бог съз­да­вал све­та, Дух Бо­жи се но­сел над во­да­та (Бит. 1:2). А при съз­да­ва­не­то на чо­ве­ка Бог вдъх­нал в ли­це­то му ди­ха­ние за жи­вот; и ста­нал чо­ве­кът жи­ва ду­ша (Бит. 2:7). Св. ап. Па­вел пи­ше на хрис­ти­я­ни­те: „Ду­хът Бо­жи жи­вее във вас“ (1 Кор. 3:16). За да не се смес­ва чо­веш­ки­ят дух с Бо­жия Дух, св. ап. Па­вел пра­ви яс­но раз­г­ра­ни­че­ние, ка­то каз­ва:

„Са­ми­ят Дух сви­де­тел­с­т­ва, че сме че­да Бо­жии“ (Рим. 8:16).

Как­ва ра­дост се съ­дър­жа в тия ду­ми! Сам Ду­хът Бо­жи, а не чо­век, ни сви­де­тел­с­т­ва, че сме че­да Бо­жии! Все­ки, кой­то но­си в се­бе си Све­тия Дух, е Бо­жие че­до. А Све­ти­ят Дух се да­ва на все­ки кръс­тен в име­то на Све­та Тро­и­ца. Все­ки мо­же да но­си в се­бе си то­зи Све­ти Дух до края на жи­во­та си, ако пра­вос­лав­но вяр­ва в Бо­га, ако жи­вее не­по­роч­но или при ог­ре­ша­ва­не ис­к­ре­но се по­кай­ва и пак из­мол­ва за се­бе си бла­го­дат­та на Св. Дух. Зна­чи, чо­век или тряб­ва да под­дър­жа ду­ша­та си чис­та, или тряб­ва да я очис­т­ва, ако ис­ка в не­го да оби­та­ва Све­ти­ят Дух, Жи­вот­во­ря­щи­ят.

Спа­си­те­лят, за да ни уве­ри, че мо­жем да по­лу­чим Све­тия Дух, го­во­ри: „Ако вие, би­дей­ки лу­ка­ви, уме­е­те да да­ва­те доб­ри дая­ния на че­да­та си, кол­ко по­ве­че Отец Не­бес­ни ще да­де Дух Све­ти на ония, ко­и­то Му ис­кат“ (Лу­ка 11:13). То­ва е най-ве­ли­ки­ят дар, кой­то Бог да­ва на хора­та. За­що­то, да­вай­ки Све­тия Дух, Бог да­ва Се­бе Си. Има ли по-ви­сок от то­зи дар? И има ли по-го­ля­ма лю­бов от тая? Бог да­ва Све­тия Дух и на греш­ни­ци, ко­и­то ис­к­ре­но се ка­ят. Ето един при­мер.

В един ено­рийс­ки храм све­ще­ни­кът го­во­рел един ден по­у­че­ние вър­ху ду­ми­те на св. ап. Па­вел: „Кой­то не оби­ча Гос­по­да Иису­са Хрис­та, да бъ­де ана­те­ма, ма­раната“ (1 Кор. 16:22).

Меж­ду слу­ша­те­ли­те има­ло и един млад чо­век, кой­то не се от­ли­ча­вал с осо­бе­но бла­го­чес­тие. Ма­кар че по­у­че­ни­е­то му нап­ра­ви­ло сил­но впе­чат­ле­ние, но то­ва впе­чат­ле­ние бър­зо се из­па­ри­ло.

Ми­на­ли го­ди­ни. Мно­го ски­тал мла­ди­ят чо­век. Най-сет­не той взел да во­ди по-по­ря­дъ­чен жи­вот: оже­нил се, ста­нал ба­ща на ми­ли де­ца и бил мно­го до­во­лен от сво­е­то по­ло­же­ние. Та­ка про­жи­вял той до прек­лон­на въз­раст. Но през всич­ко­то вре­ме все чув­с­т­вал, че не­що го из­мъч­ва тай­но, че не­що му не дос­ти­га.

Вед­нъж той си се­дял вкъ­щи пе­ча­лен и пре­кар­вал през па­мет­та си всич­ко, ко­е­то му се би­ло слу­чи­ло през жи­во­та. Спом­нил си той за своя ро­ден край, за дру­га­ри­те си, за ено­рийс­ка­та цър­к­ва. И ето, из­вед­нъж жи­во из­пък­нал в съз­на­ни­е­то му об­ра­зът на ста­рия све­ще­ник и не­го­ва­та па­мет­на про­по­вед: „Кой­то не оби­ча Гос­по­да Иису­са Хрис­та, да бъ­де ана­те­ма, ма­ран-ата“.

­- То­ва бе­ше пре­ди пет­де­сет го­ди­ни, ­ въз­дъх­нал той, ­ а ето от оно­ва вре­ме аз ни­то вед­нъж не съм оти­шъл на цър­к­ва, не съм чул ни­как­ва про­по­вед, не съм се при­час­тя­вал, не съм се ка­ял! За­мис­лил се дъл­бо­ко греш­ни­кът и ти­хо взел да че­те мо­лит­ва­та към Све­тия Дух: „Ца­рю Не­бес­ни, Уте­ши­те­лю, Ду­ше на ис­ти­на­та, Кой­то си нав­ся­къ­де и всич­ко из­пъл­няш, Сък­ро­ви­ще на доб­ри­ни­те и По­да­те­лю на жи­во­та, дой­ди и се все­ли в ме­не и ме очис­ти от вся­ка сквер­но­та и спа­си, Бла­гий, мо­я­та ду­ша!“

Све­ти­ят Дух се до­кос­нал до сър­це­то му. Не­що въз­ви­ше­но и от­дав­на заб­ра­ве­но се раз­д­ви­жи­ло дъл­бо­ко в ду­ша­та му. Се­ме­то на див­ни­те мо­лит­ве­ни ду­ми, под вли­я­ни­е­то на бла­го­дат­та на Све­тия Дух, по­пад­на­ло в съ­вест­та му. Пла­мъ­кът на Бо­жи­я­та лю­бов за­па­лил ог­нец в съз­на­ни­е­то му. В свет­ли­на­та на бла­го­дат­та той из­вед­нъж се по­чув­с­т­вал кол­ко е гре­шен, не­що, ко­е­то до­се­га не му би­ло ми­на­ва­ло през ума. Ста­ре­цът зат­ре­пе­рил и се об­лял в по­кай­ни съл­зи. Той оти­шъл и из­по­вя­дал пред ено­рийс­кия све­ще­ник всич­ки свои гре­хо­ве.

От то­зи мо­мент той се пре­ро­дил под вли­я­ни­е­то на бла­го­дат­та на Све­тия Дух и ста­нал ис­тин­с­ки хрис­ти­я­нин. Биб­ли­я­та се пре­вър­на­ла в не­го­ва нас­тол­на кни­га, а мо­лит­ва­та ­ в най-лю­би­мо­то за­ня­тие. Той про­жи­вял в по­ка­я­ние още 16 го­ди­ни и ум­рял в мир с Бо­га и със сво­я­та съ­вест.

Ето как Све­ти­ят Дух, Жи­вот­во­ря­щи­ят, въз­раж­да чо­ве­ка-греш­ник за нов жи­вот. Св. Ти­хон За­дон­с­ки каз­ва мно­го ху­ба­во:

„Ти виж­даш, че ко­га­то огъ­нят се до­кос­не до та­мя­на или до ня­коя бла­го­у­хан­на смо­ла, вед­на­га се по­лу­ча­ва дим и се из­ди­га на­го­ре при­я­т­но уха­ние. Точ­но та­ка се случ­ва, ко­га­то бла­го­дат­та на Све­тия Дух се до­кос­не до сър­це­то на чо­ве­ка. В та­ко­ва сър­це се по­я­вя­ват въз­диш­ки и ис­тин­с­ка мо­лит­ва ка­то бла­го­у­ха­ние. Тая мо­лит­ва въз­ли­за на­го­ре към Не­бес­ния Отец и на­ми­ра у Не­го бла­го­дат и ми­лост. Ето за­що ние тряб­ва да про­сим от Бо­га Све­тия Дух, за да съ­буж­да Той в сър­ца­та ни ис­тин­с­ка мо­лит­ва“.

Ду­хов­ни­ят жи­вот е не­мис­лим без бла­го­дат­та на Све­тия Дух. Ние не мо­жем да вър­вим по пъ­тя на спа­се­ни­е­то без по­мощ­та на Све­тия Дух. Ето за­що на по-го­ле­ми праз­ни­ци и в ня­кои не­дел­ни дни све­та­та Цър­к­ва пее: „Чрез Све­тия Дух вся­ка ду­ша се ожи­вот­во­ря­ва и въз­ви­ша­ва в чис­то­та...“ Све­ти­ят Дух ос­ве­ща­ва чо­ве­ка, т.е. пра­ви го свят. Све­ти­ят Дух ни очис­т­ва от гре­хо­ве­те, ко­и­то ни пом­ра­ча­ват и ни во­ди към доб­ро. Всич­ки свет­ци са но­си­те­ли на Све­тия Бо­жи Дух. Ня­кои от тях още през зем­ния си жи­вот по­ня­ко­га прос­то са си­я­ели ви­ди­мо с ня­как­ва осо­бе­на бла­го­дат­на свет­ли­на. А след смърт­та си всич­ки те си­я­ят ка­то слън­ца в цар­с­т­во­то Бо­жие. За­то­ва на ико­ни­те те се изоб­ра­зя­ват с оре­ол око­ло гла­ва­та.

Све­ти­ят Дух се про­я­вя­вал още в Ста­рия За­вет. Той очис­т­вал вяр­ва­щи­те от гре­хо­ве­те им и ги под­гот­вял да пос­рещ­нат Иисус Хрис­тос. С осо­бе­на си­ла Све­ти­ят Дух се про­я­вя­вал то­га­ва в ня­кои бла­го­чес­ти­ви лю­де, ка­къв­то бил нап­ри­мер св. цар Да­вид. Той се мо­лел та­ка: „На­у­чи ме да из­пъл­ня­вам Тво­я­та во­ля, за­що­то Ти си мой Бог; Тво­ят благ Дух не­ка ме во­ди в зе­мя­та на прав­да­та“ (Пс. 142:10). Ко­га­то Да­вид съг­ре­шил теж­ко пред Бо­га, по­ве­че от всич­ко се бо­ял да не би Гос­под да го ли­ши от Своя Све­ти Дух и за­то­ва умил­но ви­кал в по­ка­я­ние: „Сър­це чис­то съз­дай в ме­не, Бо­же, и пра­вия дух об­но­ви вът­ре в ме­не. Не ме от­х­вър­ляй от ли­це­то Си и Све­ти­ят Твой Дух не от­ни­май от ме­не“ (Пс. 50:12-13). Бог го по­мил­вал и му въз­вър­нал за­ра­ди дъл­бо­ко­то му по­ка­я­ние да­ро­ве­те на Све­тия Дух. Пред сво­я­та смърт Да­вид ка­зал: „Дух Гос­по­ден го­во­ри в ме­не и сло­во­то Му е на ези­ка ми“ (2 Цар. 23:2). От тия ду­ми на св. цар Да­вид се виж­да, че той се на­ми­рал под осо­бе­но­то ръ­ко­вод­с­т­во на Све­тия Дух, Кой­то е го­во­рил чрез не­го. Под вдъх­но­ве­ни­е­то на Све­тия Дух той със­та­вил сво­и­те див­ни псал­ми. Те и се­га се че­тат във вся­ко бо­гос­лу­же­ние на Пра­вос­лав­на­та цър­к­ва.

Ние чес­то го­во­рим за по­е­ти и ху­дож­ни­ци, ко­и­то под вли­я­ние на вдъх­но­ве­ни­е­то си са на­пи­са­ли сво­и­те про­и­з­ве­де­ния. То­ва е дейс­т­ви­тел­но та­ка. Без вдъх­но­ве­ние, без оби­лен при­ток на осо­бе­ни ду­хов­ни си­ли не мо­же да се съз­да­де ни­що прек­рас­но. Обик­но­ве­но­то оба­че чо­веш­ко вдъх­но­ве­ние не мо­же да се срав­ни с оня при­ток на ду­хов­ни си­ли, с оно­ва бо­жес­т­ве­но вдъх­но­ве­ние, ко­е­то се да­ва на пра­вед­ни­те хо­ра от Све­тия Дух. То­ва вдъх­но­ве­ние прос­ве­ща­ва це­лия ду­хо­вен жи­вот и ця­ло­то съ­щес­т­во на пра­вед­ни­ци­те и им съ­о­б­ща­ва див­ни­те да­ро­ве на Све­тия Дух. Тия да­ро­ве, спо­ред как­то ги из­б­ро­я­ва св. про­рок Иса­ия, са сле­де­ни­те: дух на пре­мъд­рост и ра­зум, дух на съ­вет и кре­пост, дух на зна­ние и бла­го­чес­тие, дух на страх Бо­жи (Ис. 11:2-3). Бла­го­дат­та на Све­тия Дух ос­вен то­ва не­ряд­ко на­да­ря­ва Бо­жи­и­те из­б­ра­ни­ци със свръ­хес­тес­т­ве­на си­ла, с дар на про­зор­ли­вост и про­ро­чес­т­во, с дар на чу­дот­вор­с­т­во.

В Ста­рия За­вет има­ло дос­та пра­вед­ни­ци, ко­и­то по­доб­но на св. цар Да­вид се на­ми­ра­ли под осо­бе­но­то ръ­ко­вод­с­т­во на Све­тия Дух. То­ва би­ли све­ти­те про­ро­ци. По вдъх­но­ве­ние на Св. Дух те от­к­ло­ня­ва­ли хо­ра­та ­ би­ло чрез уве­ща­ния, би­ло чрез изоб­ли­че­ния и зап­ла­хи ­ от раз­ни гре­хо­ве и им пред­с­каз­ва­ли за на­сър­че­ние и уте­ше­ние ид­ва­не­то на Хрис­та Спа­си­те­ля. Чо­век сам по се­бе си не мо­же да пред­с­ка­же как­во ще ста­не ут­ре, а ка­мо ли да про­ро­ку­ва как­во ще нас­та­не след 500, 600 или 1000 го­ди­ни. А ето, вет­хо­за­вет­ни­те про­ро­ци са пред­с­ка­за­ли с ве­ко­ве нап­ред ид­ва­не­то на Спа­си­те­ля, ка­то са об­ри­су­ва­ли прос­то ка­то оче­вид­ци по­ра­зи­тел­ни под­роб­нос­ти от жи­во­та Му. То­ва те са мог­ли да сто­рят са­мо по вдъх­но­ве­ние от Светия Дух. За­то­ва и св. ап. Пе­тър пра­во каз­ва: „Ни­ко­га по чо­веш­ка во­ля не е из­ре­че­но про­ро­чес­т­во, но от Ду­ха Све­ти прос­ве­тя­ва­ни са го­во­ри­ли све­ти­те Бо­жии чо­ве­ци“ (2 Петр. 1:21). Све­ти­ят Дух, сле­до­ва­тел­но, е го­во­рил чрез древ­ни­те про­ро­ци. За­то­ва в ос­мия член от Сим­во­ла на вя­ра­та е ка­за­но за Све­тия Дух, че е го­во­рил чрез про­ро­ци­те. Ця­ло­то Све­ще­но Пи­са­ние е на­пи­са­но под вдъх­но­ве­ни­е­то на Све­тия Дух (2 Тим. 2:16).

Тук е мяс­то­то да спо­ме­нем, че чрез Све­тия Дух са го­во­ри­ли и апос­то­ли­те (1 Петр. 1:12). Пре­ди още да оти­де на кръс­т­ни стра­да­ния и смърт, Иисус Хрис­тос им обе­щал да им из­п­ра­ти Све­тия Дух. Ето и Не­го­ви­те ду­ми: „Аз ще по­мо­ля От­ца и ще ви да­де друг Уте­ши­тел, за да пре­бъд­ва с вас во-ве­ки, Ду­хът на ис­ти­на­та, Ко­го­то све­тът не мо­же да при­е­ме, за­що­то Го не ви­ди, ни­то Го поз­на­ва, а вие Го поз­на­ва­те, за­що­то Той с вас пре­бъд­ва и във вас ще бъ­де“ (Ио­ан 14:16-17). А пре­ди въз­не­се­ни­е­то Си на не­бе­то Иисус Хрис­тос за­по­вя­дал на апос­то­ли­те: „Не се от­да­ле­ча­вай­те от Иеру­са­лим, а ча­кай­те обе­ща­ни­е­то на От­ца, за ко­е­то сте слу­ша­ли от Ме­не; за­що­то Ио­ан кръ­ща­ва с во­да, а вие не след мно­го дни от днес ще бъ­де­те кръс­те­ни с Дух Све­ти“ (Де­ян. 1:4-5). То­ва се сбъд­на­ло де­сет дни след въз­не­се­ни­е­то Гос­под­не в де­ня Пет­де­сет­ни­ца, ко­га­то над съб­ра­ни­те в Иеру­са­лим­с­ка­та гор­ни­ца апос­то­ли Дух Све­ти сля­зъл във вид на ог­не­ни ези­ци. Всич­ки те, из­пъл­не­ни със Све­тия Дух, за­поч­на­ли да про­по­вяд­ват сло­во­то Бо­жие на раз­ни ези­ци пред на­съб­ра­ли­те се от цял свят иудеи. То­га­ва ста­нал св. ап. Пе­тър да бла­го­вес­т­ву­ва за Иисус Хрис­тос. Под бла­го­дат­но­то въз­дейс­т­вие на Све­тия Дух той тъй про­по­вяд­вал, че след не­го­ва­та реч към Цър­к­ва­та се при­съ­е­ди­ни­ли на­вед­нъж око­ло три хи­ля­ди ду­ши, ко­и­то от всич­ко­то си сър­це по­вяр­ва­ли в Хрис­та (Де­ян. 2:2-14).

От Пет­де­сет­ни­ца на­сет­не Дух Све­ти жи­вее в Цър­к­ва­та, па­зи я от заб­лу­ди­те на лъ­же­у­че­ни­я­та, съх­ра­ня­ва я в ис­ти­на­та и я ръ­ко­во­ди в пъ­ти­ща­та на Бо­жи­я­та прав­да. От­то­га­ва на­сет­не Дух Све­ти неп­рес­тан­но пре­бъд­ва меж­ду вер­ни­те. Тъй те са за­о­би­ча­ли Бо­га Дух Све­ти, жи­вот­во­ря­щия и въз­раж­да­щия греш­ни­ци­те за нов, пра­ве­ден жи­вот. Кой­то ис­ка опит­но да се уве­ри в бла­го­дат­но­то въз­дейс­т­вие на Све­тия Дух над чо­веш­ка­та ду­ша, тряб­ва най-нап­ред да се пос­та­рае да очис­ти сър­це­то си от по­ро­ци­те и да го об­ла­го­у­хае с та­мя­на на мо­лит­ва­та.

Във всич­ки свет­ци, дви­же­щи се в ду­хов­ния си жи­вот по пъ­тя на по­ка­я­ни­е­то и бо­го­у­гож­де­ни­е­то, е жи­вял и дейс­т­вал съ­щи­ят Све­ти Дух, Кой­то се е явил над апос­то­ли­те във вид на ог­не­ни ези­ци. Св. Ан­то­ний Ве­ли­ки е каз­вал на сво­и­те уче­ни­ци: „Аз се мо­лих за вас да се удос­то­и­те и вие да по­лу­чи­те то­зи ве­лик ог­нен Дух, Кой­то по­лу­чих аз. Ако ис­ка­те да Го по­лу­чи­те, тъй че Той да пре­бъд­ва във вас, при­не­се­те най-нап­ред те­лес­ни тру­до­ве и сър­деч­но сми­ре­ние и, въз­на­сяй­ки по­мис­ли­те си на не­бе­то де­нем и но­щем, тър­се­те със сър­деч­на пра­во­та то­зи ог­нен Дух и Той ще ви бъ­де да­ден за­ви­на­ги... За­що­то то­зи Дух пре­бъд­ва в пра­ви­те сър­ца. И ко­га­то бъ­де при­ет, Той ще ви от­к­рие вис­ши тай­ни; ще про­го­ни от вас стра­ха от хо­ра­та и зве­ро­ве­те и вие ще из­пит­ва­те не­бес­на ра­дост де­но­нощ­но. И ще се чув­с­т­ва­те в то­ва тя­ло ка­то тия, ко­и­то се на­ми­рат ве­че в цар­с­т­во­то не­бес­но“.

Всич­ки свет­ци ка­то ду­хо­нос­ци, ко­и­то опит­но са уз­на­ли не­о­пи­су­е­ма­та ра­дост от пре­бъд­ва­не­то на ду­ша­та в Све­тия Дух, са учи­ли, че цел­та на чо­веш­кия жи­вот на зе­мя­та е да при­до­би­ем Све­тия Дух, най-вис­ше­то ду­хов­но бла­го. Тоя Дух е Дух на ис­ти­на­та. Без Не­го­ва­та по­мощ ние не мо­жем да поз­на­ем ни­то ис­ти­на­та за се­бе си, ни­то ис­ти­на­та за Бо­га, ни­то сми­съ­ла на на­ше­то зем­но съ­щес­т­ву­ва­не. При­до­би­ва­не­то на Све­тия Дух из­пъл­ва ду­ша­та с не­о­пи­су­е­ма ра­дост и є да­ва пъл­но­та на бла­женс­т­во, за ко­е­то всъщ­ност тя е и съз­да­де­на.

В жи­ти­е­то на св. Се­ра­фим Са­ров­с­ки има един мно­го на­зи­да­те­лен слу­чай, кой­то ни раз­к­ри­ва наг­лед­но, що е Све­ти­ят Дух и как се поз­на­ва Не­го­во­то при­със­т­вие в чо­веш­ка­та ду­ша.

Н. А. Мо­то­ви­лов, чо­век ви­со­ко­о­б­ра­зо­ван и ис­к­ре­но ре­ли­ги­о­зен, сто­ял в близ­ки ду­хов­ни от­но­ше­ния с ве­ли­кия Бо­жи угод­ник св. Се­ра­фим Са­ров­с­ки. Вед­нъж той го по­се­тил в пус­тин­на­та му ко­либ­ка в го­ра­та и за­поч­нал да бе­сед­ва с не­го за цел­та на хрис­ти­я­н­с­кия жи­вот и за при­до­би­ва­не­то благо­дат­та на Св. Дух.

Бе­се­да­та се во­де­ла на от­к­ри­то. Бил сне­жен зи­мен ден. Ел­хи­те на­о­ко­ло тъ­не­ли в сняг. Св. Се­ра­фим обяс­ня­вал под­роб­но на Мо­то­ви­лов, че цел­та на хрис­ти­я­н­с­кия жи­вот се със­то­я­ла в то­ва, да при­до­бие чо­век бла­го­дат­та на Св. Дух. Мо­то­ви­лов ис­кал да раз­бе­ре всич­ко кол­ко­то е въз­мож­но по-доб­ре и за­то­ва за­пи­тал св. Се­ра­фим:

­- По ка­къв на­чин мо­га да уз­ная, че се на­ми­рам в бла­го­дат­та на Св. Дух?

То­га­ва св. Се­ра­фим се по­мо­лил, хва­нал Мо­то­ви­лов здра­во за пле­щи­те и ре­къл:

-­ Ние и два­ма­та с те­бе сме се­га в Бо­жия Дух. За­що не гле­даш в ме­не?

Мо­то­ви­лов от­го­во­рил:

­- Не мо­га да гле­дам, ба­тюш­ка, по­не­же из ва­ши­те очи се си­пят мъл­нии. Ва­ше­то ли­це ста­на по-свет­ло от слън­це­то, а мен очи­те ми ос­ле­пя­ха от бол­ка.

Св. Се­ра­фим обяс­нил на Мо­то­ви­лов, че Гос­под го е удос­то­ил се­га яс­но с те­лес­ни­те си очи да ви­ди сли­за­не­то на Св. Дух.

-­ Гле­дай­те прос­то и не се бой­те! Гос­под е с нас ­- ка­зал св. Се­ра­фим.

„Пред­с­та­ве­те си, раз­каз­вал от­пос­ле Мо­то­ви­лов, в сре­да­та на слън­це­то ли­це­то на чо­век, кой­то раз­го­ва­ря с вас. Вие виж­да­те дви­же­ни­е­то на ус­та­та му, сме­ня­що­то се из­ра­же­ние на не­го­ви­те очи, чу­ва­те не­го­вия глас, усе­ща­те, че ня­кой с ръ­це­те си ви дър­жи за пле­щи­те, но не са­мо не виж­да­те тия ръ­це, но не виж­да­те ни­то сам се­бе си, ни­то не­го­ва­та фи­гу­ра, а са­мо ед­на ос­ле­пи­тел­на свет­ли­на, ко­я­то се прос­ти­ра на­да­леч“.

-­ Как­во чув­с­т­ва­те се­га? -­ за­пи­тал св. Се­ра­фим.

-­ Не­о­бик­но­ве­на при­я­т­ност! ­- от­го­во­рил Мо­то­ви­лов. -­ Аз чув­с­т­вам та­ка­ва ти­ши­на и мир в ду­ша­та си, че не мо­га да из­ра­зя то­ва с ни­как­ви ду­ми!

-­ Как­во чув­с­т­ва­те още? ­- за­пи­тал пак св. Се­ра­фим.

­- Не­о­бик­но­ве­на сла­дост!

­- И още?

­- Не­о­бик­но­ве­на ра­дост в ця­ло­то си сър­це!

­- Ко­га­то Бо­жи­ят Дух сле­зе над чо­ве­ка и ко­га­то го осе­ни,- обяс­нил св. Се­ра­фим, -­ то­га­ва чо­веш­ка­та ду­ша се пре­и­з­пъл­ва с не­и­з­ка­за­на ра­дост, за­що­то Бо­жи­ят Дух пра­ви ра­дос­т­но всич­ко, до ко­е­то се до­кос­не. Но как­во чув­с­т­ва­те още?

Мо­то­ви­лов от­го­во­рил:

-­ Не­о­бик­но­ве­на топ­ли­на (ма­кар че би­ло зи­ма) и с ни­що нес­рав­ни­мо бла­го­у­ха­ние.

Св. Се­ра­фим обяс­нил на Мо­то­ви­лов, че всич­ки тия див­ни усе­ща­ния са да­ро­ве на Св. Дух и че къ­де­то има ис­к­ре­на пра­вос­лав­на вя­ра в Гос­по­да, там се из­ли­ва бла­го­дат­та на Св. Дух над вяр­ва­ща­та сми­ре­на ду­ша.

Но за­що ние днес не чув­с­т­ва­ме бла­го­дат­та на Све­тия Дух тъй осе­за­тел­но в се­бе си, как­то я е по­чув­с­т­вал св. Се­ра­фим и Н. Мо­то­ви­лов? За­що­то сме греш­ни­ци и оби­ча­ме по­ве­че плът­с­ко­то, от­кол­ко­то ду­хов­но­то. Ако се очис­тим на­пъл­но от гре­хо­ве­те си и ние ще поч­нем да чув­с­т­ва­ме Све­тия Дух в нас.

Бог ис­ка да се спа­сят всич­ки хо­ра и да стиг­нат до поз­на­ние на ис­ти­на­та (1 Тим. 2:4). Но там е бе­да­та, че не всич­ки хо­ра ис­кат да се спа­сят. Ня­кои упо­ри­то се про­ти­вят на Све­тия Дух (Де­ян. 7:51). Бог ни е дал та­ка­ва власт, че, ако ис­ка­ме, мо­жем на­и­с­ти­на да Му се про­ти­вим. Той не ис­ка на­си­ла да ни спа­си, ако ние са­ми не же­ла­ем то­ва. Бог ни е съз­дал със сво­бод­на во­ля и за­чи­та тоя ве­лик дар у нас. Ние всич­ки мо­жем сво­бод­но да се оп­ре­де­лим за Бо­га или про­тив Бо­га. На­ши­ят всеб­лаг не­бе­сен Ба­ща по мно­го на­чи­ни в жи­во­та при­зо­ва­ва всич­ки ни към об­ръ­ща­не, към по­ка­я­ние, към веч­но спа­се­ние. Но ние чес­то пъ­ти съз­на­тел­но за­тик­ва­ме уши­те си. Не ис­ка­ме да чу­ем Бо­жия глас. Не же­ла­ем да се от­ка­жем от гре­хов­ния си жи­вот. Та­ко­ва не­же­ла­ние и упо­ри­то про­ти­ве­не на Бо­жия глас е грях про­тив Све­тия Дух, кой­то не се про­ща­ва ни­то в тоя, ни­то в бъ­де­щия век (Мат. 12:31-32). При­ме­ри за та­ко­ва про­ти­ве­не на Све­тия Дух виж­да­ме пос­то­ян­но в жи­во­та.

Не всич­ки вяр­ва­щи ос­та­ват вер­ни на Хрис­та до края на зем­ни­те си дни. Ня­кои за ма­те­ри­а­л­ни из­го­ди, за сла­ва и по­чес­ти из­не­ве­ря­ват на пра­вос­лав­на­та си вя­ра и за­поч­ват да про­по­вяд­ват инос­ла­вие. Те заб­ра­вят ду­ми­те на св. ап. Па­вел: „Кой­то ви бла­го­вес­т­ву­ва не­що по-дру­го от то­ва, що при­е­х­те, ана­те­ма да бъ­де“ (Гал. 1:9). Дру­ги пък от срам пред чо­ве­ци се от­каз­ват от Иисус Хрис­тос и тръг­ват по ши­ро­кия път. Те заб­ра­вят ду­ми­те на Спа­си­те­ля: „Кой­то се сра­ми от Ме­не и от ду­ми­те Ми в тоя пре­лю­бо­де­ен и гре­шен род и Син Чо­ве­чес­ки ще се сра­ми от не­го, ко­га­то дой­де в сла­ва­та на От­ца Си със све­ти­те ан­ге­ли“ (Марк 8:38). Тре­ти пък във вре­ме на го­не­ния от­па­дат от вя­ра­та. Те при­ли­чат на ка­ме­нис­та поч­ва, ко­я­то не да­ва ни­ка­къв ду­хо­вен плод (Мат. 13:20-21).

Как ще пос­тъ­пим ние? Ще бъ­дем ли док­рай твър­ди във вя­ра­та? Ще ос­та­нем ли пре­да­ни на Иисус Хрис­тос? Ще се бо­рим ли с всич­ки из­ку­ше­ния, за да не от­пад­нем от ви­со­ко­то си зва­ние ­ пра­вос­лав­ни хрис­ти­я­ни? Тряб­ва мно­го и уси­ле­но да се мо­лим да ни ук­ре­пи Бог във вя­ра­та, ка­то ни пра­ти бла­го­дат­та на Своя Све­ти Дух. За­що­то без Бо­жес­т­ве­на­та бла­го­дат ние не мо­жем да опа­зим чис­та вя­ра­та си и не­по­ро­чен жи­во­та си. Ние тряб­ва съ­що да се мо­лим да ни ук­ре­пи Бог със Сво­я­та бла­го­дат, да оде­лот­во­рим вя­ра­та си. За­що­то са­мо с вя­ра без съ­о­т­вет­ни де­ла не мо­жем да се спа­сим. „И бе­со­ве­те вяр­ват и тре­пе­рят“ (Иак. 2:19). Ние тряб­ва да жи­ве­ем спо­ред вя­ра­та си и да при­до­би­ем чрез уси­ле­ни ду­хов­ни уп­раж­не­ния ви­со­ки­те хрис­ти­я­н­с­ки доб­ро­де­те­ли. Бла­го­дат­та Бо­жия, ко­я­то ни се да­ва в св. Кръ­ще­ние и в дру­ги­те св. Тайн­с­т­ва, не ни се по­ве­ря­ва, за да я ос­та­вим не­и­з­пол­з­ва­на, а за да при­до­би­ем чрез нея спа­се­ние. Ако ние не я про­я­вим в жи­во­та си чрез из­пъл­не­ние на Бо­жи­и­те за­по­ве­ди, ще от­го­ва­ря­ме за нея на страш­ния Хрис­тов съд, как­то оня ле­нив раб, кой­то бил прив­ле­чен под от­го­вор­ност, за­де­то за­ко­пал та­лан­та си в зе­мя­та, вмес­то да оти­де и да го раз­ра­бо­ти (Мат. 25:25).

Вяр­но е, че твър­де труд­но се пос­ти­га доб­ро­де­тел­та. Вяр­но е, че до­ри и при по­мощ­та на бла­го­дат­та ние мъч­но пос­ти­га­ме доб­ро­то по­ра­ди на­ша­та ес­тес­т­ве­на нак­лон­ност към гре­ха. Но ако на­сил­ва­ме ле­ни­ва­та си и гре­хо­лю­би­ва во­ля да вър­ши доб­ро­то, въп­ре­ки че не є се ще да го вър­ши, Бог, ка­то ви­ди бла­го­чес­ти­во­то ни на­ме­ре­ние и ка­то пре­це­ни дос­той­но бла­го­род­ни­те ни уси­лия, ще ни пра­ти най-сет­не бла­го­дат­та на Све­тия Дух и то­га­ва доб­рот­вор­с­т­во­то ле­ко ще по­те­че от ду­ши­те ни. То­га­ва ние ще дос­тиг­нем пло­до­ве­те на Све­тия Дух, ко­и­то св. ап. Па­вел из­реж­да тъй: „А пло­дът на Ду­ха е: лю­бов, ра­дост, мир, дъл­го­тър­пе­ние, бла­гост, ми­ло­сър­дие, вя­ра, кро­тост, въз­дър­жа­ние“ (Гал. 5:22-23).

Ма­кар че вра­гът на спа­се­ни­е­то ни ­ дя­во­лът ­ как­то и на­ши­те соб­с­т­ве­ни по­роч­ни нак­лон­нос­ти вся­ко­га ще из­п­ра­вят пре­пят­с­т­вия по пъ­тя ни, за да не мо­жем да се доб­ли­жа­ва­ме до Бо­га, ако ние упор­с­т­ва­ме в доб­ро­то и при­зо­ва­ва­ме на по­мощ все­сил­на Бо­жия бла­го­дат, всич­ко ще по­бе­дим. И как­во­то са­ми ни­ко­га не бих­ме мог­ли да нап­ра­вим, с Бо­жи­я­та по­мощ ще го пос­тиг­нем. „Всич­ко мо­га чрез Иисус Хрис­тос, Кой­то ме ук­ре­пя­ва“ (Фил. 4:13), каз­ва за на­ша по­у­ка св. ап. Па­вел. Тряб­ва да пом­ним, че без уси­лия на во­ля­та не се пос­ти­га спа­се­ние. „Цар­с­т­во­то не­бес­но би­ва на­сил­ва­но и на­сил­ни­ци го гра­бят“ (Мат. 11:12), каз­ва Хрис­тос.

 За да се ук­реп­ва във вя­ра­та и доб­ро­де­тел­та и за да има по­мощ­та на Све­тия Дух, пра­вос­лав­ни­ят хрис­ти­я­нин е длъ­жен вся­ко­га да се мо­ли на тре­то­то Ли­це на Све­та Тро­и­ца със след­на­та мо­лит­ва: „Ца­рю не­бес­ни, Уте­ши­те­лю, Ду­ше на ис­ти­на­та, Кой­то си нав­ся­къ­де и всич­ко из­пъл­ваш, Сък­ро­ви­ще на бла­га­та и По­да­те­лю на жи­во­та, дой­ди и се все­ли в нас и ни очис­ти от вся­ка сквер­но­та и спа­си, Бла­гий, на­ши­те ду­ши. Амин“.

По­мощ­та на Све­тия Дух се да­ва на вяр­ва­щи­те чрез све­ти­те тайн­с­т­ва, из­вър­ш­ва­ни в св. Пра­вос­лав­на цър­к­ва. За Цър­к­ва­та и за тайн­с­т­ва­та се го­во­ри в след­ва­щи­те два чле­на от Сим­во­ла на вя­ра­та.