Боговъплъщението е единственото ново нещо под слънцето [1]. Единственият изход от затворения кръг на живота в смъртта. И устремени към Царството Божие, ние го виждаме на иконата [2] в една перспектива, която е “отворена” за всеки. Единствено чрез Боговъплъщението като проява на най-голямата Божия любов към света и като тайна Христова можем да разберем иконата и почитта ни към нея. Боговъплъщението е основната истина на Православието, която е логос (смисъл) на всичко. Истината за Боговъплъщението се състои в това, че Синът Божий става Син Човешки, за да могат синовете човешки да станат синове Божии (св. Атанасий Велики). Боговъплъщението открива Тайната Христова; то е събитие, в което Христос, приема човешката природа, за да покаже смисъла и целта, заради която тя е сътворена. Понеже Адам, избирайки да стане бог без Бога, променя смисъла и начина на живот на природата. Въплъщавайки се, Логосът осмисля вселената. Боговъплъщението ни открива Образа, по който е сътворен Адам. Боговъплъщението ни показва единствената живоносна перспектива пред човека. Единствено в Боговъплъщението човешкият живот има смисъл (единствено в Боговъплъщението човек има живот).
Задачата на всички изобразителни изкуства е една - изобразявайки света, да го запазят, съхранят [3] Единствено иконографията постига тази цел, защото тя ни показва Боговъплъщението, чрез което всичко има вечно битие. За да има икона, агиографът (иконографът) трябва да изобрази Боговъплъщението и да покаже начина, по който Църквата открива тази велика тайна. Агиографът трябва да е свидетел на Боговъплъщението, да е част от него (да е в Църквата). А това най-пълно става в Евхаристията, където Христос се въплъщава във вярващите на всяка Литургия. Ако агиографът не е църковен човек, той не би могъл да изрази основната истина и тайна за Боговъплъщението, а отстъпвайки от тази здрава основа, изображението загубва смисъл. Иконата ни разкрива тези истини като последици от въплъщението на Истината. Боговъплъщението е началната точка, от която тръгва иконата, за да стигне накрая пак до него. На иконите изобразяваме светци, които са приели Христос и са станали живи членове на Неговото Тяло - Църквата. И това е възможно само заради Боговъплъщението. Чрез него ние изписваме тази реалност и всяка изписана икона го потвърждава.
Иконоборческата ерес ни показва свидетелството на Църквата, че иконата е неотделима нейна част, без която ще се загуби пълнотата на Боговъплъщението. Св. патриарх Герман, св. Йоан Дамаскин и други свети отци са защитавали иконопочитанието посредством Боговъплъщението. Иконоборците виждат в иконата идол, защото не разбират Боговъплъщението, което е основната Истина в Православието и точно заради това Църквата свиква Седмия Вселенски събор в Никея (787 г.), където иконоборческата ерес е осъдена. Иконоборците, както тогава, така и днес, са се позовавали и се позовават главно на втората Божия заповед, дадена на Моисей на Синайската планина: Не си прави кумир и никакво изображение на онова, що е горе на небето, долу на земята и що е във водата, под земята, не им се кланяй и не им служи (Изх. 20:4-5, Второз. 5:89). Тази заповед е дадена на израилтяните във време, когато те са единственият народ в света, познаващ Бога. Познават Го като отсъстващ Бог. Творец, Който общува с човека, изопачил начина си на живот след грехопадението, не лично, а посредством закони. Ние трябва да гледаме на втората Божия заповед като на част от Божията Икономия (Домостроителство). Погледната така, тя има смисъл човекът да отвори място за Христос, да пожелае Христос, а не нещо друго. Защото ако човекът бе заместил Месия с идол, Боговъплъщението не би се случило, тъй като то е свободно действие на Бога и на човека. Святото и освещаващото иконата е Боговъплъщението.
Ще обобщя казаното във връзка с въпроса за Боговъплъщението и иконопочитанието така: Втората Божия заповед е дадена, за да отвори място на християнските иконографи да потвърждават Боговъплъщението в перспективата на Божията икономия. Тази перспектива, както я виждаме на иконата, е отворена към всеки.
1. Св. Юстин Попович, Православието като философия на живота, Света гора, Атон, Славянобългарски манастир, Св. Великомъченик Георги Зограф. 2008г.
2. Думата икона (икон, иконос от глаг. ико, еина = подобен съм, приличам, изглеждам) е от гръцки произход. Има няколко значения: а) в собствен смисъл - портрет, образ, фигуративно изображение на нещо, статуя, образ върху монета, отражение в огледало; б) в преносен смисъл - мечта, подобие; в) изображение, жив образ в смисъл на прилика. Вж. Коев, Т. ,,Втората Божия заповед и иконопочитанието // Духовна култура, С., 1967/4 .
3. Стаматис Склирис, мисъл изразена в лекцията във ВТУ “Св. св. Кирил и Методий” на 12. 11. 2008 г.