Шести член

И ВЪЗ­ЛЕ­ЗЕ НА НЕ­БЕ­СА­ТА И СЕ­ДИ ОТ­ДЯС­НО НА ОТ­ЦА

В шес­тия член от Сим­во­ла на вя­ра­та се го­во­ри за въз­не­се­ни­е­то на Гос­под Иисус Хрис­тос на не­бе­са­та. То­ва ста­на­ло на че­ти­рий­се­тия ден след въз­к­ре­се­ни­е­то. По­ра­ди то­ва праз­ни­кът Въз­не­се­ние вся­ко­га се па­да в чет­вър­тък.

Иисус Хрис­тос ка­то ня­ка­къв ди­вен Гост по­се­тил зе­мя­та, по­жи­вял с хо­ра­та, на­у­чил ги на во­ля­та Бо­жия и, ка­то за­вър­шил ми­си­я­та Си, пак се вър­нал в не­бе­са­та, от­де­то до­шъл. За въз­не­се­ни­е­то на Хрис­тос раз­каз­ват ня­кол­ко сви­де­те­ли. Пър­ви­ят от тях е Сам Иисус Хрис­тос, Кой­то, пре­ди още да оти­де на кръс­т­ни стра­да­ния и смърт, е ка­зал на уче­ни­ци­те Си: „Из­ля­зох от От­ца и дой­дох на све­та; пак ос­та­вям све­та и оти­вам при От­ца“ (Ио­ан 16:28). А в ча­са на най-дъл­бо­ко Свое уни­же­ние, ко­га­то в пър­вос­ве­ще­ни­чес­кия двор Го ху­ле­ли и зап­лю­ва­ли, Иисус Хрис­тос е пред­ре­къл въз­не­се­ни­е­то Си на не­бе­то: „От­се­га Син Чо­ве­чес­ки ще се­ди от­дяс­но на Бо­жи­я­та си­ла“ (Лу­ка 22:69). Св. еван­ге­лист Мар­ко сви­де­тел­с­т­ва за фак­ти­чес­ки ста­на­ло­то ве­че въз­не­се­ние: „А след раз­го­во­ра Си с тях (уче­ни­ци­те), Гос­под се въз­не­се на не­бе­то и сед­на от­дяс­но на Бо­га“ (Марк 16:19).

По-под­роб­но опис­ва то­ва ве­ли­чес­т­ве­но съ­би­тие св. еван­ге­лист Лу­ка. Ето как­во каз­ва той в сво­е­то еван­ге­лие: „И ги из­ве­де (апос­то­ли­те) вън до Ви­та­ния и, ка­то диг­на ръ­це­те Си, бла­гос­ло­ви ги. И, как­то ги бла­гос­ла­вя­ше, от­де­ли се от тях и се въз­не­се на не­бе­то. Те Му се пок­ло­ни­ха и се вър­на­ха в Иеру­са­лим с го­ля­ма ра­дост“ (Лу­ка 24:50-52). А в Де­я­ния апос­тол­с­ки се съ­дър­жат дру­ги за­бе­ле­жи­тел­ни под­роб­нос­ти: „И ка­то ре­че то­ва, как­то Го те (апос­то­ли­те) гле­да­ха, Той се по­диг­на, и об­лак Го под­зе из­п­ред очи­те им. И док­ле гле­да­ха към не­бе­то, ко­га­то се Той въз­на­ся­ше, ето, зас­та­на­ха пред тях два­ма мъ­же в бе­ли дре­хи и ре­ко­ха: мъ­же га­ли­лей­ци, как­во сто­и­те и гле­да­те към не­бе­то? То­зи Иисус, Кой­то се въз­не­се от вас на не­бе­то, ще дой­де по съ­щия на­чин, как­то Го ви­дях­те да оти­ва на не­бе­то“ (1:9-11). Как­то виж­да­ме, при то­ва ве­ли­ко съ­би­тие се яви­ли ан­ге­ли Бо­жии, как­то се яви­ли и при Рож­дес­т­во Хрис­то­во, и в пус­ти­ня­та след кръ­ще­ни­е­то Гос­под­не, и в Гет­си­ман­с­ка­та гра­ди­на пре­ди стра­да­ни­я­та Му, и при Не­го­во­то слав­но въз­к­ре­се­ние. Ан­ге­ли­те се яви­ли, за да по­ка­жат, че Иисус Хрис­тос е Цар на не­бе­са­та и зе­мя­та.

Въз­не­се­ни­е­то на Иисус Хрис­тос е би­ло пред­с­ка­за­но още в Ста­рия За­вет от св. про­рок Да­вид, кой­то каз­ва: „Ре­че Гос­под Гос­по­ду мо­е­му: сед­ни от дяс­на­та Ми стра­на, док­ле ту­ря Тво­и­те вра­го­ве под­но­жие на но­зе­те Ти“ (Пс. 109:1).

Св. ап. Пе­тър, кой­то лич­но е ви­дял въз­не­се­ни­е­то на Гос­пода, сви­де­тел­с­т­ва, че Хрис­тос, „ка­то се въз­не­се на не­бе­то, е от­дяс­но Бо­гу“ (1 Петр. 3:22). А св. ап. Па­вел, кой­то е бил от­не­сен до тре­то­то не­бе и е ви­дял чу­де­са­та на не­бес­ния свят, го­во­ри, че Отец е пос­та­вил след въз­к­ре­се­ни­е­то Хрис­тос от дяс­на­та Си стра­на на не­бе­са­та по-го­ре от вся­ко на­чал­с­т­во и власт, си­ла и гос­под­с­т­во и от вся­ко име, с ко­е­то се име­ну­ват не са­мо в тоя век, но и в бъ­де­щия, и по­ко­рил всич­ко под но­зе­те Му (Еф. 1:20-22).

Св. ар­хи­дя­кон Сте­фан не­пос­ред­с­т­ве­но пред мъ­че­ни­чес­ка­та си кон­чи­на пог­лед­нал към не­бе­то и ви­дял „сла­ва­та Бо­жия и Иису­са да стои от­дяс­но на Бо­га“ (Де­ян. 7:55). съ­що и св. Ан­д­рей Юро­ди­вий ви­дял сла­ва­та Хрис­то­ва в не­бе­са­та.

Най-близ­ки­те сви­де­те­ли на Хрис­то­во­то въз­не­се­ние ­ еди­на­де­сет­те апос­то­ли ­ са би­ли удос­то­е­ни да ви­дят с очи­те си то­ва не­о­бик­но­ве­но и ве­ли­чес­т­ве­но съ­би­тие, за­що­то, спо­ред Бо­жия план, те тряб­ва­ло да оти­дат и да про­по­вяд­ват по цял свят но­во­то уче­ние и чу­де­са­та на своя Бо­жес­т­вен Учи­тел.

Иисус Хрис­тос се е въз­не­съл с тя­ло­то Си на не­бе­то. С Бо­жес­т­во­то Си Той вся­ко­га е пре­бъд­вал на не­бе­то. Сле­до­ва­тел­но, Той е въз­не­съл на не­бе­са­та на­ше­то чо­веш­ко ес­тес­т­во. От­тук след­ва за нас по­у­ка­та, че мно­го вни­ма­тел­но и це­ло­мъд­ре­но тряб­ва да жи­ве­ем, за да не ос­к­вер­ним те­ла­та си с раз­ни гре­хо­ве, тъй ка­то по сви­де­тел­с­т­во­то на Хрис­тос и на­ши­те те­ла ще въз­к­ръс­нат и, ако са опа­зе­ни от гре­хо­ве, ще бъ­дат въз­не­се­ни на не­бе­то при вто­ро­то при­шес­т­вие Хрис­то­во, за да се рад­ват на веч­но бла­жен­с­т­во в рая. Иисус Хрис­тос се е въз­не­съл пре­ди нас, за да ни при­гот­ви мяс­то (Ио­ан 14:2).

Със сли­за­не­то на Иисус Хрис­тос на зе­мя­та се е за­поч­на­ло Не­го­во­то със­то­я­ние на уни­зе­ност. Той се ро­дил без­по­мо­щен Мла­де­нец в бед­на, скром­на об­с­та­нов­ка и за­поч­нал да стра­да още от пър­ви­те Си дни. Жес­то­ки­ят Ирод Го под­го­нил и ис­кал да Го убие. А въз­не­се­ни­е­то на Иисус Хрис­тос би­ло нап­ро­тив Не­го­ва прос­ла­ва. За­туй и Цър­к­ва­та пее на Въз­не­се­ние (Спа­сов­ден): „Въз­не­съл си се в сла­ва, Хрис­те Бо­же наш“ (тро­пар на праз­ни­ка).

Как­во оз­на­ча­ва, че Иисус Хрис­тос се­ди от­дяс­но на От­ца? Бог е дух вез­де­същ. Той е нав­ся­къ­де и всич­ко из­пъл­ва. Той ня­ма дяс­на и ля­ва стра­на ка­то чо­ве­ци­те. Зна­чи, из­ра­зът „и се­ди от­дяс­но на От­ца“ е об­ра­зен и тряб­ва да се раз­би­ра ду­хов­но. Той зна­чи, че Иисус Хрис­тос има ед­нак­во мо­гъ­щес­т­во и сла­ва с Бо­га От­ца, за­що­то дяс­на­та стра­на оз­на­ча­ва поч­те­но­то мяс­то, ко­е­то се да­ва на дос­той­ни­те.

Обяс­ня­вай­ки ду­ми­те: „Ре­че Гос­под Гос­по­ду мо­е­му: се­ди от дяс­на­та Ми стра­на, док­ле ту­ря Тво­и­те вра­го­ве под­но­жие на но­зе­те Ти“ (Пс. 109:1), св. Ио­ан Зла­то­уст раз­съж­да­ва: „За­що Гос­под го­во­ри на Хрис­тос да сед­не от дяс­на­та Му стра­на? За да по­ка­же, че Иисус Хрис­тос има с Не­го рав­на чест и рав­на власт, а не по-нис­ка. Слу­ги­те не се­дят пред гос­по­да­ри­те си, но сто­ят пра­ви пред тях. Се­де­не­то е приз­нак на влас­т­ни­чес­ко дос­тойн­с­т­во и на си­ла то­га­ва, ко­га­то сто­е­не­то прав из­да­ва под­чи­не­но слу­жеб­но по­ло­же­ние... За­туй, ко­га­то чу­еш, че Син Бо­жи се­ди от­дяс­но на Бо­га От­ца, тряб­ва да си пред­с­та­вяш Не­го­во­то дос­тойн­с­т­во не ка­то слу­жеб­но, но ка­то гос­по­дар­с­т­ве­но дос­тойн­с­т­во на Вла­ди­ка“.

След въз­не­се­ни­е­то на Спа­си­те­ля на не­бе­то об­ще­ни­е­то на вяр­ва­щи­те с Не­го не се прек­ра­ти­ло. И се­га ние мо­жем да се срещ­нем с Гос­пода, да го­во­рим с Не­го и да Му прис­луж­ва­ме. Ко­га­то се мо­лим, ние го­во­рим с Гос­по­да. Ко­га­то сре­ща­ме бед­няк, ко­га­то на­вес­тя­ва­ме ня­кой бо­лен или зат­во­рен в тъм­ни­ца и му по­ма­га­ме с как­во­то мо­жем, ние сре­ща­ме Гос­по­да и Му прис­луж­ва­ме. За­що­то Сам Той е ка­зал: „До­кол­ко­то сте сто­ри­ли то­ва на един от тия Мои най-мал­ки бра­тя, Ме­не сте го сто­ри­ли“ (Мат. 24:40). Ко­га­то се при­час­тя­ва­ме с Тя­ло­то и Кръв­та Гос­под­ни, ние се сре­ща­ме най-близ­ко и се съ­е­ди­ня­ва­ме с на­шия Гос­под Иисус Хрис­тос. Но нас ни очак­ва още ед­на сре­ща с Гос­по­да. То­ва ще бъ­де след на­ша­та смърт, ко­га­то при вто­ро­то Хрис­то­во при­шес­т­вие бъ­дем по­ви­ка­ни да от­го­ва­ря­ме на страш­ния Хрис­тов съд за де­ла­та си. За вто­ро­то при­шес­т­вие на Гос­под Иисус Хрис­тос ни го­во­ри сед­ми­ят член от Сим­во­ла на вя­ра­та.