Станахме в 4 часа сутринта за нашето планирано поклонение до сръбския женски манастир „Св. Паисий Величковски” в Сафорд, Аризона. Бяхме ходили миналата година и нямахме търпение да го посетим отново. Натоварихме багажа в колата и отидохме до съседния град да вземем кумовете си – Марк и Дебра Скот. След като пихме по чаша кафе, се отправихме на път. Пътуването от Тексас до манастира ни отне десет часа и половина. Времето в колата минаваше бързо в разговори за нашата обща вяра и в очакване на миговете, които ще прекараме в молитва заедно със сестрите далеч от напрегнатия ни живот в света.
Когато пристигнахме, ни посрещна сестра Йована, която ни показа спалните помещения. Скоро след като се настанихме, чухме камбанен звън, който ни зовеше за вечерня. Всички служби се провеждат в малката църквичка, посветена на св. Анастасия Сръбска, в която има частица от мощите й, а така също и мощи на св. Анна, св. Макрина, св. Мелания, св. Серафим Саровски, Оптинските старци и на още няколко апостоли и светци.
След вечерня последвахме сестрите в трапезарията, а после се върнахме в църквата за малкото повечерие. Сестра Йована ни разведе из манастирския имот, докато останалите сестри довършваха вечерните си задължения, преди да се оттеглят в килиите си в 18.30 ч. Бяхме заобиколени от красота. Манастирът ни се стори като оазис в пустинята. Сестра Йована дори ни разведе из строежа на новия храм, който ще бъде посветен на Успението на Пресвета Богородица.
Тъй като бяхме уморени от дългия път, решихме да си легнем рано, за да можем да станем рано и да бъдем в църквата заедно с монахините в 4,30 ч. сутринта. На следващото утро присъствахме на полунощницата, утренята и светата Литургия, които бяха отслужени от йеромонах Доротей и свещеника о. Дейвид.
Докато ние си почивахме през останалата част от деня, в манастира въобще не беше тихо. Всички монахини и послушници си имат свои послушания, които включват хранене на животните, доене на козите, събиране на яйца, бране на плодове и зеленчуци, а така също напояване на зеленчуковата градина и грижи по още младата маслинова гора, посрещане на поклонници и дори физически труд на строежа на новата църква.
В понеделник получихме благословение от игуменията майка Михаила да интервюираме сестра Ксения, която е приела монашество преди много години. Помолихме я да ни разкаже за историята на манастира и за монахините, които живеят в него. От нея научихме, че в манастира живеят 20 монахини и послушнички, от които само три са над 50-годишна възраст, останалите са между 20 и 30 години. Манастирът е основан през 1993 г. в Калифорния. Той бил разположен в дълбок и сенчест каньон, където се развивал черен мухъл, от който сестрите започнали да страдат физически. Също така по-късно те разбрали, че върху земята, на която била зеленчуковата им градина, някога е имало депо за химически отпадъци. Много от монахините имали високи нива на арсеник в кръвта и били толкова зле, че се придвижвали с инвалидни колички. Но един дар от Бога ги чакал съвсем скоро.
Майка Михаила знаела, че трябва да намери по-здравословен климат за монахините, където те ще могат да се възстановят и да продължат аскетичните си трудове. Затова решила да потърси имот в Аризона, където да се пренесат. Южно от град Сафорд, Аризона, се намирало ранчо, разположено върху 300 акра земя, което вече 13 години не можело да се продаде поради юридически препятствия. По Божията благодат то изведнъж било предоставено за продан на монахините. Те можели да заживеят веднага в него. В ранчото имало голяма къща за живеене и не се налагали големи промени на инфраструктурата. Дори имало малка протестантска църквичка, която била лесно преустроена в православен храм.
Майка Михаила е стриктна игумения, която обича своите сестри и е загрижена за спасението на душите им. Всички монахини стават в 2,30 ч. за лична молитва, а от 4,30-6,00 ч. присъстват на общите сутрешни богослужения. Сестрите започват различните си послушания след неформална утринна трапеза. Обядът е в 11 ч. и за него се събират всички. По време на него една от сестрите чете на глас първо житието на светията или светците, които се празнуват в този ден, а след това продължава с глава от поучителна книга, която се чете както на обяд, така и на вечеря. Следобяд монахините и послушничките продължават да работят по послушанията си, но също така имат време за четене на духовна литература, молитва и почивка. В 15 ч. сестрите присъстват на последованието за деветия час и на вечернята. След това вечерят и се връщат в храма за малкото повечерие.
Майка Михаила ни каза, че манастирът процъфтява заради инициативността и творческото мислене на младите монахини. Когато попитахме сестра Ксения за това, тя каза следното: „Когато се основа манастирът, по-голяма част от монахините бяха млади момичета. Това привлече и други млади момичета към монашеския живот. Да се отдадеш на Бога в ранна възраст е прекрасна жертва, безценен дар.” Докато разговаряхме по темата, тя добави още: „Много млади жени идват да проверят монашеското призвание, но вместо това си тръгват, задълбочили вярата и любовта си в Бога.”
В манастира също така има девическо училище. Възрастта на момичетата е от 10 до 17 год. Манастирът приема шест момичета годишно и обикновено нямат проблеми с попълването на класа. Ученичките живеят в манастира и монахините ги обучават, като следват образователна програма за обучение вкъщи. Освен академичните предмети, момичетата имат и часове по готвене, консервиране на храна, градинарство, шиене, художествено изкуство, краснопис, история на Стария Завет, жития на светците и църковно пение. Те помагат в домакинската работа и участват в ежедневния живот на манастира. През годините някои от ученичките са решили да останат в манастира и да се отдадат на монашески живот.
За да си помага финансово, монахините са построили уютна книжарница, в която се продават духовни книги, икони, кандила, броеници, детски православни книги, молитвеници и много записи на църковна музика. Манастирът също така издава духовна литература и компакт дискове с прекрасно изпълнени песнопения от манастирския хор на английски и църковно-славянски. Майка Михаила ни каза, че техните записи често се пускат в църквите в Сърбия.
След като получихме благословение от игумения Михаила, натоварихме колата и потеглихме обратно към Тексас. Прекарахме много прекрасни часове в колата, говорейки за душеспасителната полза от това пътуване и за близостта, която чувствахме към монахините. Някой от нас спомена, че можем да се вдъхновим от тях, за да даваме повече на Бога и на хората. Видяхме богатия духовен живот, който сестрите водят в служението си на Бога. Някой някога беше казал, че любовта ражда любов и след като прекарахме няколко дни със сестрите в манастира „Св. Паисий Величковски”, можем да кажем, че това е истина. Тази манастирска обител е наистина дар от Бога за всички нас.
За повече информация за манастира „Свети Паисий Величковски”, можете да посетите техния уебсайт: www.stpaisiusmonastery.org
.JPG)