Втори член

ВЯР­ВАМ И В ЕДИН ГОС­ПОД ИИСУС ХРИС­ТОС, СИ­НА БО­ЖИ, ЕДИ­НО­РОД­НИЯ, КОЙ­ТО Е РО­ДЕН ОТ ОТ­ЦА ПРЕ­ДИ ВСИЧ­КИ ВЕ­КО­ВЕ; СВЕТ­ЛИ­НА ОТ СВЕТ­ЛИ­НА, ИС­ТИН­С­КИ БОГ ОТ ИС­ТИНСКИ БОГ, РОДЕН, НЕСЪТВОРЕН, ЕДИНОСЪЩЕН С ОТЦА, ЧРЕЗ КОГОТО ВСИЧКО Е СТАНАЛО

Тук се го­во­ри за бо­жес­т­ве­на­та същ­ност на вто­ро­то ли­це на Св. Тро­и­ца.

Име­то Гос­под оз­на­ча­ва, че на­ши­ят Спа­си­тел е Бог, Гос­по­дар на все­ле­на­та. Име­на­та Иисус Хрис­тос пък ни раз­к­ри­ват ро­ля­та, ко­я­то е имал да иг­рае Спа­си­те­лят на зе­мя­та ка­то Бо­го­чо­век.

Ко­га­то ар­хан­гел Гав­ри­ил въз­вес­тил на св. Де­ва Ма­рия, че от нея ще се ро­ди Спа­си­те­лят на све­та, той є от­к­рил име­то Му ­ Иисус, ко­е­то зна­чи Спа­си­тел. То­ва име е да­де­но на Хрис­тос, тък­мо за­що­то Той се ро­дил на зе­мя­та, за да спа­си хо­ра­та от гре­хо­ве­те им. Гре­хът е най-го­ля­мо­то зло в све­та. Из­бав­ле­ни­е­то от гре­хо­ве­те е мно­го труд­но де­ло. То не е мог­ло да бъ­де из­вър­ше­но от чо­век, ни­то до­ри от ан­гел, а са­мо от Гос­под Иисус Хрис­тос.

Дру­го­то име на Спа­си­те­ля Хрис­тос оз­на­ча­ва По­ма­за­ник. В Ста­рия За­вет са би­ли по­маз­ва­ни ца­ре­те, пър­вос­ве­ще­ни­ци­те и про­ро­ци­те с елей за осо­бе­но­то им ви­со­ко слу­же­ние. Чрез то­ва по­маз­ва­не им се да­ва­ли да­ро­ве­те на Св. Дух. Иисус се на­ри­ча Хрис­тос, т.е. По­ма­за­ник, за­що­то на Не­го­ва­та чо­веш­ка при­ро­да са би­ли да­де­ни без­мер­но всич­ки да­ро­ве на Св. Дух тъй, че Той при­те­жа­вал в най-ви­со­ка сте­пен и зна­ни­е­то на Про­рок, и све­тост­та на Пър­вос­ве­ще­ник, и мо­гъ­щес­т­во­то на Цар. По­ма­за­ник на ев­рейс­ки зна­чи Ме­сия.

Иисус Хрис­тос е един­с­т­ве­ни­ят Ме­сия и Спа­си­тел на чо­ве­чес­т­во­то, до­шъл от Бо­га. В рож­дес­т­вен­с­ка­та нощ ан­гел се явил на Вит­ле­е­м­с­ки­те ов­ча­ри на по­ле­то и им ка­зал: „Ето, бла­го­вес­тя ви го­ля­ма ра­дост, ко­я­то ще бъ­де за всич­ки чо­ве­ци, за­що­то днес ви се ро­ди в гра­да Да­ви­дов Спа­си­тел, Кой­то е Хрис­тос (Ме­сия) Гос­под“ (Лу­ка 2:10-11).

В Ста­рия За­вет, де­то се го­во­ри, че ев­ре­и­те от дъл­бо­ка древ­ност очак­ва­ли раж­да­не­то на Ме­сия, се съ­дър­жат мно­жес­т­во про­ро­чес­т­ва, ко­и­то по най-по­ра­зи­те­лен на­чин ри­су­ват не са­мо об­щия об­раз на бъ­де­щия Ме­сия, но и от­дел­ни ха­рак­тер­ни под­роб­нос­ти из Не­го­вия жи­вот. Тъй нап­ри­мер, пред­с­ка­за­но е рож­де­ни­е­то Му от де­ви­ца в Да­ви­до­вия град Вит­ле­ем, Не­го­во­то доб­ро­вол­но по­е­ма­не то­ва­ра на на­ши­те гре­хо­ве, про­да­ва­не­то Му за 30 сре­бър­ни­ка, раз­пъ­ва­не­то Му меж­ду раз­бой­ни­ци и пр. и пр. Ка­то има­ме пред­вид, че тия про­ро­чес­т­ва са би­ли из­ре­че­ни ня­кои 500, ня­кои 700, ня­кои 1000 го­ди­ни и до­ри по­ве­че пре­ди ид­ва­не­то на Спа­си­те­ля, тряб­ва да приз­на­ем, че те не са би­ли ка­за­ни от чо­ве­ци, а от Са­мия Бог Све­ти Дух, Ко­му­то всич­ко е из­вес­т­но. А ка­то има­ме пред­вид, че в ли­це­то на Иисус Хрис­тос са се из­пъл­ни­ли всич­ки ме­си­я­н­с­ки пред­с­ка­за­ния на бо­гов­дъх­но­ве­ни­те вет­хо­за­вет­ни мъ­же, не ос­та­ва дру­го, ос­вен да се съг­ла­сим, че ро­ди­ли­ят се във Вит­ле­ем от Прес­ве­та Де­ва Ма­рия Иисус Хрис­тос е имен­но обе­ща­ни­ят от Бо­га Ме­сия ­ Спа­си­тел на све­та.

Ев­ре­и­те, ко­и­то раз­п­на­ли Иисус Хрис­тос и се от­ка­за­ли от Не­го, очак­ват и дод­нес друг Ме­сия. Но Иисус Хрис­тос, пред­виж­дай­ки тях­но­то заб­луж­де­ние, и за да пред­па­зи Сво­и­те вер­ни пос­ле­до­ва­те­ли от лъж­ли­ви­те ме­сии, е ка­зал: „Ако ня­кой ви ка­же: ето тук е Хрис­тос или там е ­ не вяр­вай­те; за­що­то ще се по­я­вят лъ­жех­рис­ти и лъ­жеп­ро­ро­ци“ (Мат. 24:23-24). Пос­лед­ни­ят са­моз­ва­нец ­ ме­сия ще бъ­де ан­тих­рис­тът, кой­то ще дой­де в свое име и в ко­го­то мно­зи­на за своя по­ги­бел ще по­вяр­ват ка­то в из­ба­ви­тел.

Св. Ио­ан Кръс­ти­тел, за да ут­вър­ди уче­ни­ци­те си в убе­де­ност­та, че Иисус е Ме­сия, пра­ща два­ма от тях при Не­го да Го пи­тат: „Ти ли си Оня, Кой­то има да дой­де или дру­ги­го да ча­ка­ме?“ (Мат. 11:3) Спа­си­те­лят нед­вус­мис­ле­но от­го­во­рил, че Той е очак­ва­ни­ят Ме­сия.

По-на­та­тък във вто­рия член от Сим­во­ла на вя­ра­та се каз­ва, че Иисус Хрис­тос е Еди­но­род­ни­ят Син Бо­жи, ро­ден от От­ца пре­ди всич­ки ве­ко­ве. Че Той е Син Бо­жи, е зас­ви­де­тел­с­т­вал Бог Отец при кръ­ще­ни­е­то и Пре­о­б­ра­же­ни­е­то на Иисус Хрис­тос с ду­ми­те: „То­зи е Мо­ят въз­лю­бен Син“ (Мат. 3:17; Лу­ка 9:35). Сам Иисус Хрис­тос се е на­ри­чал Син Бо­жи (Ио­ан 10:36), а Бо­га е на­ри­чал Свой Отец, ка­то под­чер­та­вал, че Той и Отец са ед­но (Ио­ан 10:30). В бе­се­да­та Си с Ни­ко­дим Той се е на­ре­къл Еди­но­ро­ден Син Бо­жи. „Бог тол­коз обик­на све­та, че от­да­де Своя Еди­но­ро­ден Син, та вся­кой, кой­то вяр­ва в Не­го, да не по­ги­не, а да има жи­вот ве­чен“ (Ио­ан 3:16).

Бо­жи­ят Син е по­до­бен и рав­но­чес­тен във всич­ко на Бог От­цец ­ и в свойс­т­ва­та Си, и в де­ла­та Си. Той е ис­тин­с­ки Бог, ве­чен,  как­то е ве­чен Бог Отец, все­мо­гъщ, вез­де­същ ка­то Не­го. Той ня­ма ни­то на­ча­ло, ни­то край и се от­ли­ча­ва от Бог От­ец са­мо по то­ва, че веч­но се раж­да от Не­го, до­ка­то Бог Отец е не­ро­ден и не­и­з­хож­дащ от ни­ко­го. Как­то на зе­мя­та всич­ко жи­во има при­ро­да ед­нак­ва с при­ро­да­та на сво­и­те ро­ди­те­ли, та­ка и Бо­жи­ят Син, ка­то ро­ден от съ­щес­т­во­то на Бог Отец, има ед­нак­ва същ­ност с Не­го; за­туй се на­ри­ча Еди­но­съ­щен с От­ца. За­то­ва Той нес­рав­не­но пре­въз­хож­да всич­ки све­ти ан­ге­ли и све­ти лю­де, ко­и­то се на­ри­чат си­но­ве Бо­жии по бла­го­дат (Ио­ан 1:12).

Раж­да­не­то на Си­на от От­ца е ста­на­ло пре­ди всич­ки ве­ко­ве. То­ва зна­чи, че не е има­ло вре­ме, ко­га­то Си­нът не е съ­щес­т­ву­вал. Той е съ­ве­чен на От­ца.

Тия ви­со­ки мис­ли са пре­да­де­ни та­ка в на­ча­ло­то на св. Еван­ге­лие от Ио­ан: „В на­ча­ло бе­ше Сло­во­то“ (под Сло­во тук се раз­би­ра Син Бо­жи), зна­чи още пре­ди на­ча­ло­то на све­та Син Бо­жи е бил, т.е. е съ­щес­т­ву­вал; „и Сло­во­то бе­ше у Бо­га и Бог бе­ше Сло­во­то“ (т.е. Си­нът Бо­жи има Бо­жес­т­ве­на същ­ност)... „Всич­ко чрез Не­го ста­на и без Не­го не ста­на ни­то ед­но от оно­ва, ко­е­то е ста­на­ло“ (Ио­ан 1:1-3).

„Свет­ли­на от свет­ли­на“, се го­во­ри по-на­та­тък в Сим­во­ла на вя­ра­та. Що зна­чи то? Ви­ди­ма­та все­ле­на се ос­вет­ля­ва от слън­це­то, ме­се­ца и звез­ди­те. А в не­ви­ди­мия ­ в ду­хов­ния свят ня­ма фи­зи­чес­ки слън­ца. Там из­во­рът на свет­ли­на­та е Сам Бог (Иса­ия 60:19; Откр. 21:23). „Бог е свет­ли­на и в Не­го ня­ма ни­как­ва тъм­ни­на“ (1 Ио­ан 1:5), каз­ва св. Ио­ан Бо­гос­лов. Как­то Бог Отец е свет­ли­на, тъй и Бог Син е свет­ли­на. За­що­то Бог Син се раж­да от съ­щи­на­та на Бог Отец, как­то свет­ли­на­та се раж­да от слън­це­то. „Аз съм свет­ли­на­та на све­та“ (Ио­ан 8:12) ­ сви­де­тел­с­т­ва за Се­бе Си Бог Син.

„Ис­тин­с­ки Бог от ис­тин­с­ки Бог“. Тия ду­ми зна­чат: как­то Бог Отец е ис­тин­с­ки Бог, тъй и Не­го­ви­ят Еди­но­ро­ден Син е ис­тин­с­ки Бог. Св. ап. Фи­лип се ос­ме­лил на Тай­на­та ве­че­ря да ка­же на Спа­си­те­ля: „Гос­по­ди, по­ка­жи ни От­ца и сти­га ни.“ На то­ва Иисус Хрис­тос му от­го­во­рил: „Кой­то е ви­дял Ме­не, ви­дял е От­ца... Не вяр­ваш ли, че Аз съм в От­ца, и Отец е в Ме­не?“ (Ио­ан 14:8-11) От ис­тин­с­ки Бог Отец е ро­ден ис­тин­с­ки­ят Бог Син. Кол­ко­то и да е не­пос­ти­жи­мо то­ва за на­шия ог­ра­ни­чен ра­зум, то не прес­та­ва да е вяр­но, тъй ка­то ни го е раз­к­рил Сам „Еди­но­род­ни­ят Син, Кой­то е в нед­ра­та на От­ца“ (Ио­ан 1:18) и Кой­то „не сто­ри грях, ни­то се на­ме­ри лъст (лъ­жа) в ус­та­та Му“ (1 Петр. 2:22).

Си­нът Бо­жи е ро­ден, а не сът­во­рен. Той е Бог, а не твар. Лъ­же­у­чи­те­лят Арий, кой­то е жи­вял през IV в., твър­дял, че Иисус Хрис­тос не е ис­тин­с­ки Бог, че Той не е ро­ден от същ­ност­та на Бог Отец, а е сът­во­рен. Пра­вос­лав­на­та цър­к­ва е осъ­ди­ла Арий и не­го­ва­та ерес.

В сло­во­то Бо­жие и хо­ра­та се на­ри­чат по­ня­ко­га си­но­ве Бо­жии. Но то­ва има съв­сем друг сми­съл. Ние не мо­жем да се срав­ня­ва­ме със Си­на Бо­жи по бо­го­си­нов­с­т­во.

Един бо­гат чо­век имал един един­с­т­вен син. По­не­же по сър­це бил мно­го ми­лос­тив, той оти­шъл по окол­ни­те се­ла, съб­рал всич­ки си­ра­че­та и ги въ­вел в своя дом, за да ги от­г­ле­да. Той ги на­ри­чал „де­ца мои“ и ги нап­ра­вил до­ри нас­лед­ни­ци на сво­и­те бо­гат­с­т­ва. Но с то­ва не се за­ли­чи­ла раз­ли­ка­та меж­ду не­го­вия соб­с­т­вен син и оси­но­ве­ни­те си­ра­че­та. Не­го­ви­ят син е бил не­го­во де­те по ес­тес­т­во, по кръв, по рож­де­ние, а си­ра­че­та­та би­ли не­го­ви де­ца по ми­лост, по сниз­хож­де­ние, по оси­но­вя­ва­не.

Ня­кои каз­ват: „Ние вяр­ва­ме, че Иисус Хрис­тос е Син Бо­жи, но та­ка, как­то сме и ние всич­ки си­но­ве Бо­жии“. Та­ко­ва твър­де­ние е на­пъл­но пог­реш­но. Иисус Хрис­тос ­ без­г­реш­ни­ят ­ е Син на без­г­реш­ния Бог, а ние греш­ни­те тва­ри, сме оси­но­ве­ни от Бо­га по ми­лост, по бла­го­дат. Ние ня­ма­ме и не мо­жем да има­ме бо­жес­т­ве­ни­те свойс­т­ва, ко­и­то има Спа­си­те­лят. За­то­ва и Той ни­ко­га не се отъж­дес­т­вя­ва с хо­ра­та и не на­зо­ва­ва ни­ко­га за­е­д­но с тях Бо­га „На­шия общ Отец“, а го­во­ри вся­ко­га: „Ва­ши­ят Отец“ и „Мо­ят Отец“, за да под­чер­тае, че Той е Син по съ­щес­т­во, а ние ­ си­но­ве по бла­го­дат (Ио­ан 20:18).

Ние сме сът­во­ре­ни от Бо­га, а Иисус Хрис­тос е ро­ден от От­ца. Ро­де­ни­ят има съ­щи­те свойс­т­ва, съ­що­то би­тие, ко­и­то има ро­ди­те­лят му. А тво­ре­ни­е­то ня­ма съ­щи­те свойс­т­ва, ни­то съ­що­то би­тие. При­мер­но ка­за­но, си­нът на грън­ча­ря има съ­ща­та при­ро­да, как­ва­то има ба­ща му. Но грън­ци­те, не­го­ви­те из­де­лия, ня­мат при­ро­да­та на грън­ча­ря, ни­то не­го­ви­те свойс­т­ва.

Иисус Хрис­тос е ис­тин­с­ки Бог. Чрез Не­го е про­и­з­ляз­ло всич­ко в све­та. Зна­чи, Той не са­мо че не е твар, как­то е учил то­ва ере­ти­кът Арий, но Сам е Тво­рец на тва­ри­те на­рав­но с Бог Отец. За­то­ва ис­тин­с­ки­те пра­вос­лав­ни хрис­ти­я­ни вся­ко­га са въз­да­ва­ли на Си­на ед­нак­ви бо­жес­ки по­чес­ти, как­то на От­ца и са учи­ли и дру­ги­те да пра­вят съ­що­то. Ето един по­у­чи­те­лен при­мер от древ­на­та цър­ков­на ис­то­рия.

Им­пе­ра­тор Те­о­до­сий още при­жи­ве дал на си­на си Ар­ка­дий цар­с­ка власт и за­по­вя­дал на по­да­ни­ци­те си и не­му да въз­да­ват съ­ща­та чест, как­ва­то се въз­да­ва­ла на са­мия им­пе­ра­тор.

Ма­кар и да бил хрис­ти­я­нин и да се счи­тал за ис­тин­с­ки пра­вос­ла­вен, Те­о­до­сий по ня­как­во не­до­ра­зу­ме­ние не по­чи­тал Иисус Хрис­тос ка­то Еди­но­ро­ден Син Бо­жи и не Му се пок­ла­нял ка­то на Бог.

По то­ва вре­ме епис­коп в прес­тол­ния град бил св. Ам­фи­ло­хий. Све­ти­те­лят чес­то го­во­рел на им­пе­ра­то­ра, че гре­ши, ка­то не въз­да­ва бо­жес­ка чест на Иисус Хрис­тос. Но всич­ки до­во­ди на епис­ко­па ос­та­на­ли без­п­лод­ни.

Вед­нъж св. Ам­фи­ло­хий до­шъл в им­пе­ра­тор­с­кия дво­рец. С по­до­ба­ва­ща поч­ти­тел­ност той се пок­ло­нил на цар Те­о­до­сий, ка­то на си­на му Ар­ка­дий не обър­нал ни­как­во вни­ма­ние. То­ва учу­ди­ло Те­о­до­сий и той се ви­дял при­ну­ден да на­пом­ни на све­ти­те­ля, че не би­ва да се заб­ра­вя и цар­с­ки­ят син.

Ам­фи­ло­хий от­го­во­рил, че е дос­та­тъч­но, де­то той се е пок­ло­нил към ба­ща­та; не би­ло нуж­но и на си­на да се въз­да­ва цар­с­ка по­чит.

Ка­то чул тоя от­го­вор, им­пе­ра­то­рът сил­но се раз­г­не­вил на све­ти­те­ля. Но св. Ам­фи­ло­хий съв­сем спо­кой­но ка­зал:

-­ Ца­рю, ти скър­биш, че хо­ра­та не оказ­ват на твоя син та­ка­ва чест, как­ва­то оказ­ват на те­бе. По­мис­ли се­га, как­во ще ка­же Не­бес­ни­ят Цар на ония, ко­и­то по твоя при­мер не ис­кат да по­чи­тат Си­на Му, как­то по­чи­тат Не­го. Меж­ду то­ва Той не­е­д­нок­рат­но е обя­вя­вал, че Иисус Хрис­тос е Не­гов въз­лю­бен Син и ис­тин­с­ки Бог.

Ка­то чул то­ва, им­пе­ра­то­рът се за­мис­лил. Той за­поч­нал да по­чи­та от то­ва вре­ме Бо­жия Син по съ­щия на­чин, как­то по­чи­тал и Бог Отец.

Всич­ки, ко­и­то пра­вил­но вяр­ват в Бо­га Отец, Бог­а Син и Бо­га Дух Све­ти, се на­ри­чат пра­вос­лав­ни хрис­ти­я­ни. Све­то­то име на Гос­по­да Иису­са Хрис­та, про­и­з­на­ся­но в мо­лит­ва с вя­ра, мо­же да ни спа­ся­ва от бе­ди и гре­хо­ве. Пра­вос­лав­ни­те под­виж­ни­ци са ни ос­та­ви­ли ед­на чуд­на мо­лит­ва, на­ре­че­на Иису­со­ва мо­лит­ва, ко­я­то те са про­и­з­на­ся­ли по 100, 200 500 и 1000 пъ­ти на ден, а ня­кои до­ри де­но­нощ­но и неп­ре­къс­на­то, ка­то са на­ми­ра­ли в нея бла­го­дат­на ус­ла­да за ду­ша­та си и сил­но оръ­жие про­тив де­мо­ни­те. Тая мо­лит­ва е: „Гос­по­ди Иису­се Хрис­те, Си­не Бо­жи, по­мил­вай ме­не греш­ния!“ Кол­ко­то по-чес­то и ние про­и­з­на­ся­ме тая мо­лит­ва, тол­ко­ва по-близ­ко ще бъ­дем до Хрис­та, на­шия Спа­си­тел. То­га­ва тая мо­лит­ва ка­то ду­хо­вен меч ще про­гон­ва да­ле­че от нас зли­те си­ли.