Колко много са светините на нашия “благословен от Бога Балкански полуостров”/св.Иустин Попович/. Поклонникът тръгнал с единственото желание да се докосне до светостта и освети душата си, може да ги открие и на най – неподозирани места: от величествената катедрала в центъра на голям град до малкия параклис или църква в едно отдалечено високо в планината село.
В това се убедихме и ние, групата православни християни от старинен храм “Св. прпмчца Параскева” в Пловдив, които в ранни зори на 27 юли, с благословението на Негово Високопреосвещенство Пловдивския митрополит Николай, потеглихме на четиридневно поклонническо пътуване в Северна Гърция.
Наша първа спирка бе гр. Дидимотихо и неговата будеща възхищение катедрала “Панагиа Елефтеротриа”, построена само за две години. Пристъпвайки в нея си спомнихме какво са казали пратениците на св. равноапостолен княз Владимир, който все още езичник, ги изпратил в Константинопол за да се запознаят с източното християнство. В столицата на Византийската империя те присъствали на патриаршеска служба в храма “Св. София”. Връщайки се при своя княз, единодушно му заявили: “Не знаехме къде се намираме. На небето или на земята”. От всякъде в катедралата “Панагия Елефтеротрия” ни гледат образите на най – почитаните от православните християни светии, но и на по - малко известни на нас православните българи, както и на напълно неизвестни местночтими светии.
Две са главните светини в този храм: една по – малка, и едно по – голяма икона на св. Богородица – Елефтеротрия.
Поклонихме се и на други две икони. Едната – сборна икона на светиците от Тракия, а другата – на светците. Сред жените светици с радост разпознахме образа на св. Петка Епиватска, която нашия род от векове с много любов зове “Българска”. Нейното родно място Епиват се намира в Одринска Тракия и днес носи името Селим паша.
На втората икона – сборна на тракийските светци, открихме образа на добре известния и почитан и в България съвременен светец, еп. Нектарий Пентаполски,, или Егински. Неговото родно място също е в Одринска Tракия. Днешното градче Силиври, някогашно Силиврия се намира на не повече от двадесет километра от Епиват. Малък град е Дидимотихо, с население от десет хиляди души. През града преминава река Еритропотамо, която в края му се влива в р. Марица/гр. Еврос/.
Дидимотихо е център на епархията на Еладската Православна Църква, Дидимотихо, Орестиада и Суфли. В настоящият момент епархията е овдовяла, защото нейния предстоятел митрополит Никифор Втори почина на 4 октомври след дълга борба с рака. В старата част се намират митрополитския храм “Св. Атанасий” и Митрополията, изградения върху самите крепостни стени храм “Христос Спасител” и храма “Палия Панагиа”/Старата Богородица/.
Ето ни в с. Неа Псатадес. В този ден - 27 юли, селото отбелязва храмовия празник на малкия си, но с много любов поддържан от местния свещеник о. Христодулос, храм “Св. вмчк Пантелеймон”. Радостна бе срещата ни с о. Христодулос който и сега ни посрещна изпълнен с искрена братска любов /вж. ЦВ, бр1/2009/. Поднесохме му в знак на благодарност за предишното му гостоприемство и по повод храмовия му празник фотокопие на икона на св. прпмчца Параскева.
С. Неа Псатадес се намира на три километра от гръцко-турската граница. Не много далеч от нея, в турска територия е останало старото село, откъдето бабите и дядовците, майките и татковците на днешните обитатели на Неа Псадатес са били прогонени. Някой от тях, които през 1922 г. са били деца помнят как са напуснали родните си домове. Но помнят, че наред с немногото си лични вещи, техните родители са взели на първо място със себе си иконите и всичко, което са могли да носят от своя храм. Когато основали новото село и построили православен храм на иконостаса поставили същите икони, които донесли.
Продължаваме към манастира “Рождество Богородично” при с. Дадиа, близо до гр. Суфли. Манастирът се намира в един от най – големите национални природни паркове на Гърция, известен като гората “Дадиа”. Този резерват е единственото място в Европа, където могат да бъдат видени 36 от общо 39-те вида хищни птици срещащи се на континента. Освен това за 26 от тях се знае, че гнездят и обитават постоянно боровите гори на резервата. Сред тях е и най – редкия вид лешояд в Европа – черния…
Самият манастир “Рождество Богородично” е изграден на една широка поляна в подножието на високи скали. На най – високото им място е издигнат голям кръст, който благославя и освещава цялата околност. Манастирът е действащ, но без монаси. Митрополитът на Дидимотихо, Орестияда и Суфли Никифор Втори, под чиято духовна власт е св. обител, го е поверил на грижата на кметството на близкото с. Дадия, което е назначило домакин. За съжаление когато пристигнахме него го нямаше, и макар, че манастира бе отворен, съборния му храм бе затворен и не можахме да се поклоним на чудотворната икона на Божията майка “Панагия Дадия” което се съхранява в него.
Според историческите сведения манастира “Рождество Богородично” е основан през средновековието или по – точно между 9 и 11 в. В сегашния си вид е изграден в началото на 19 в.
Ранният следобед пристигаме в гр. Ферес. Градчето е разположено в началото на делтата на р. Марица. Макар и малко, Ферес има своята богата история съществен елемент от която е византийския манастир “Панагия Козмосотириса” /”Св. Богородица – Светоспасителница”/. Основан е през 1151 г. от византийския севастократор Исаак Комнин, най – малкия син на император Алексий Комнин, родоначалника на династията на Комнините. Преди това местността е била пуста, с много извори и блата, откъдето дошло и името и “Вира”, станало по – късно име и на селището появило се около манастира.
Севастократор Исаак Комнин на два пъти след смъртта на баща си се опитал да узурпира престола. Стигайки 50г-на възраст, налегнат от различни болести, Исаак Комнин се замислил сериозно за изминалия житейски път и спасението на душата си. Така той основава манастира “Панагия Космосотириса”.
Днес манаситрът е разположен на едно възвишение в центъра на Ферес, от което се открива великолепна гледка към цялата долномаришка долина. Виждайки останките от здравите манастирски стени, поклонника разбира, че севастократора е устроил монашеската обител като крепост. В манаситра Исаак Комнин основал още голяма библиотека, болница и приют за стари хора. Историческите документи свидетелстват, че манастира “Панагия Козмосотириса” е бил посещаван и от българските владетели Калоян, Иван Асен 2 и Михаил Шишман. През 1357 г. османските завоеватели го превземат. Съборният храм е превърнат в джамия. Възстановяването му като православен храм става чак през 1920 г.
Манастирът “Панагия Козмосотириса” е забележителен паметник на Комниновата църковна архитектура и стенопис, която малко познаваме, останала в сянката на Палеологовия Ренесанс. Запазени са достатъчно от стенописите в храма, за да се разбере какво е било църковното изкуство във времето на Комнините. Лицата на светиите са по – едри, с големи и изразителни очи, силно напомнящи фаюмските стенописни портрети от Египет. След превръщането на храма в джамия стенописите са заличени, и върху тях са изрисувани от мюсюлманите различни растителни орнаменти. При реставрацията и възстановяването на християнските стенописи са запазени част и от тези орнаменти.
Имахме голямото щастие да присъстваме на Вечерня в този хилядагодишен манастирски храм, отслужена от младия свещеник от Александруполи, о. Николай. Трогателно беше неговото признание, че целият му живот и свещеническо служение преминава под небесната закрила и помощ на Божията майка и св. Николай Чудотворец. “Получил съм в Св. Кръщение името на св. Николай, в Александруполи служа в митрополитския храм “Св. Николай”, и сега когато съм изпратен тук по заместване отново съм между св. Николай и св. Богородица”, с вълнение споделя отеца, посочвайки двата големи проскинитария от ляво и от дясно на иконостаса – единият посветен на Успение Богородично, другия на св. Николай.
След Вечернята в манастира посетихме още един храм във Ферес, “Въздвижение на Честния Кръст Господен”. Тук се поклонихме на друг иконографски тип икона на Божията майка Козмосотириса, наречена Закрилница на Тракия. Майката Божия разтворила ръцете си в любяща прегръдка, а под нея цяла Тракия, Българска, Егейска и Одринска, с посочени най – главните градове в нея. Искрено се зарадвахме когато видяхме четири български града – Пловдив, Хасково, Асеновград и Ивайловград. Ето, помислихме си с утеха, Св. Богородица бди над нас православните българи и закриля нашите градове и села…
28 юли. Напуснахме Ферес добре отпочинали и се отправихме към мъжкия манастир “Св. ап. Иоан Богослов” разположен в самия край на с. Аетохори, близо до Александруполи. Основан е през 1981 г. по инициатива на тогавашния митрополит на Александруполи, Траянополис и о. Самотраки, а днес Солунски митрополит Антим /Русос/. След като се поклонихме в съборния храм бяхме приети в архондарика от игумена архим. Нектарий. От него научихме, че манастира има не малко братство, но повечето от монасите, които са със свещенически сан изпълняват послушания като проповедници в различни места на епархията. Братя на манастира са и настоящия митрополит на Александруполи, Антим /Кукуриди/, и митрополита на Сидирокастро Макариос.
В архондарика на манастира ни направиха впечатление големите живописни платна представящи пристигането на св. ап. Павел в Европа. Ние знаем, че първата жена европейка, приела християнството е св. Лидия от Филипи/вж. Деян. 16: 14-15/. Но в този ред на мисли трябва да знаем, че първата европейска територия на която стъпва св. ап. Павел е о. Самотраки. “И тъй, като отплувахме от Троада, стигнахме направо в Самотраки, а на другия ден – в Неапол, а оттам във Филипи, който в тая част на Македония е първи град…”/Деян. 16:11-12/.
Св. ап. Павел заминава за Европа след като в Троада в сънно видение му се явил мъж-македонец, който му казал: “Мини в Македония и ни помогни”/Деян. 16:9/…
Освен съборния храм посветен на св. ап. Иоан Богослов, манастира има още два храма. Единият е посветен на св. новомъченици от Тракия, другия - на св. мчк Христофор.
След като се сбогувахме с игумена о. Нектарий, се отправихме за гр. Комотини.
Пристигнахме в града във време, когато повечето храмове в Гърция са затворени. По програма трябваше да посетим катедралния храм “Благовещение Богородично” и старинния храм “Рождество Богородично”, но и двата бяха затворени. И макар че в първия момент останахме разочаровани: поклонници от далеч, а вратите на храма затворени, то много скоро бяхме и утешени, при това от нашата светица под, чийто покров се спасяваме – св. прпмчца Параскева…Тя изпрати на пътя ни една добра и всеотдайна жена – г-жа Елисавета, която ни заведе до един малък параклис, посветен на св. преподобномъченица в края на градския парк.
Престъпваш прага на параклиса и застиваш на място. В левия ъгъл на малкия тесния притвор е поставена една не много голяма икона на св. Параскева, обкичена цялата със сребърни пластинки, поставени от благодарните хора в знак на изцеленията ,които е извършила. Но онова което ни прави впечатление са засъхналите червени следи по целия образ на светицата…От миро!? Или сълзи!? Както тихо ни каза г-жа Елисавета. “Наричаме тази икона плачещата св. Параскева”.
Престъпваме и се покланяме на икона. Колко е страшно. Когато човек спре да плаче за греховете си, проплакват светиите. Сам Господ Иисус Христос плачеше за Иерусалим: “ Иерусалиме, Иерусалиме…Колко пъти съм искал да събера чедата ти,…и не рачихте”/Мат. 23:37/.
Благодарим на г-жа Елисавета за духовната радост, която ни дари и се отправяме за Ксанти…
На гости при св. Рафаил
Ксанти посетихме на следващия – третия ден от нашето поклонническо пътуване. Вторият ден завърши в едно чудно хубаво малко селце навътре в планината, носещо благодатното име Ставрохори /Кръстево/. В началото на селото се намира почивната станция на митрополията на Ксанти в която щяхме да нощуваме. Срещу станцията, малкия храм “Св. Рафаил, Николай и Ирина”.
Колко чудеса са извършили митилинските новомъченици тук чрез чудотворната си икона, отново обкичена цялата в златни и сребърни пластинки, и чрез частицата от мощите на св. Рафаил, под нея, само Бог и светиите знаят. Но и инвалидната количка в двора, и патериците оставени в храма говореха, че чудесата са били големи …
Не е лесно да се стигне до с. Ставрохори. Тридесет и осем километра от Ксанти по път с постоянни завои.
Колко голяма вяра е водила човека в инвалидна количка, каква надежда, която не е била посрамена. И как се е връщал в света, на собствените си крака, а чувствайки се, сякаш не краката го водят, а лети с криле.
Св. Рафаил помилва и нас, православните българи. След като се настанихме в почивната станция камбаната ни призова в храма. Оказа, че точно в този ден в които ние сме дошли в Ставрохори, всяка седмица се отслужва Молебен канон към св. новомъченици и към св. Богородица. Велика беше нашата радост да можем да вземем молитвено участие в прославата към тези дивни Божий угодници…
След вечерното последование се разходихме в селото. Благословените местни хора, живеещи под закрилата на Св. Кръст ни насочиха към енорийския храм “Св. вмчк Димитрий” от чието аязмо си наляхме вода и благодарни на Бога, Божията майка и св. Рафаил се прибрахме в пансиона.
/Следва/