Предговор
В днешните времена на материални и морални терзания погледите на мнозина християни са устремени в очакване на помощ и надежда, на утеха и спасение, към Вечния утешител. Тази утеха можем да намерим в Светото Писание.
С настоящия малък труд спираме вниманието, измежду безбройното множество жизнеуказания в светата Библия, на мъдрите пословици в старозаветните книги, чийто автор е св. пророк и цар Соломон: Книга Премъдрост Соломонова, Книга Притчи Соломонови и Книга на Еклесиаста или Проповедника, които от етическо гледище са същински бисери на мъдростта. Тези именно скъпоценни бисери са извлечени и предложени в един последователен ред, по-друг от реда в Библията,- с цел да се улесни читателя да ги възприеме по-лесно и да ги използва по-пълно. Мъдрите изречения на цар Соломон са групирани откъм предназначение в няколко раздела, като се предлага и един показалец на паралелните места в трите премъдростни Соломонови книги от Стария завет, съпоставени с книгите на Новия завет.
Живеем в една реалност, решително противна и укорявана от Свещеното Писание: един стремеж към земни блага и излишества, една самозабрава и ожесточение са налице и в сила у мнозина, едно духовно самоунищожение, едно страшно безгрижие за човешката душа и едно гибелно нехайство за нейното спасение.
Да се надяваме, че настоящето издание ще намери разпространение сред търсещите утеха и духовна мъдрост за общо благо и в угода Богу.
Жизнеописание
Соломон бил третият и най-велик цар на израилския народ. Втори син на св. пророк и цар Давид от Вирсавия, той още приживе на баща си бил определен за негов приемник и встъпил на престола едва 16-годишен. Възпитаник на пророк Натан, Соломон бил по рождение одарен със светъл ум и проницателност. Като управник на богоизбрания Израилски народ преди всичко се грижел да въдвори мир около трона и във външните дела на държавата. Неговото управление е синоним на мир и народно благоденствие. Като уредил държавните дела, Соломон пристъпил към съоръжаване на дом Божий - храма Господен в Иерусалим, известен до наши дни като Соломоновия храм.
В последствие обкръжаващият го източен разкош и нрави отслабили ревността му към отеческата вяра и той построил в града Господен капища за езическите култове на Молох и Астарта. Оставените от него премъдростни книги разкриват един живот на човек, който изпитал всички удоволствия на живота и до дъно изпил чашата на земните радости и въпреки това останал неудовлетворен.
Соломон умира в Иерусалим в 40-та година от своето управление (1020-
I. Раздел: Страх Господен. Божий промисъл и вездесъщие. Суетност
1. Страхът Господен води към живот, и който го има, винаги ще бъде доволен, и зло няма да го постигне. Притч. 19:23
2. Страх Господен ще рече да мразиш злото; гордост и високомерие, лош път и коварни уста мразя. Прем. 8:13
3. Подир смирението иде страх Господен, богатство, слава и живот. Притч. 22:4
4. Очите Господни са на всяко място: те виждат лошите и добрите. Притч. 15:3
5. В сърцето на човека има много кроежи, но сбъдва се само определеното от Господа. Притч. 19:21
6. Бог ще изведе на съд всяка работа и всичко тайно, било то добро, било лошо. Екл. 12:14
7. Пъди скръбта от сърцето си и отклонявай злото от тялото си., защото детинство и младост са суета. Екл. 1:10
8. В честити дни ползвай се от доброто, а в злочести дни размисляй: едното и другото е сторил Бог, за да не може човек да каже нищо против Него. Екл. 7:14
9. И ще се върне пръстта в земята, каквото си е била; а духът ще се върне при Бога, Който го е дал. Екл. 12:7
10. Както е излязъл гол из майчината си утроба, такъв си той отива, какъвто е дошъл; и нищо не ще вземе от труда си, що би могъл в ръка да понесе. Екл.5:14
11. Каквото е било, то е и сега, и каквото ще бъде, то вече е било, - и Бог ще повика назад миналото. Екл.3:15
12. Всичко отива на едно място: всичко е произлязло от пръст, и всичко ще се върне в пръстта. Екл.3:20
13. Всичко си има време, време има за всяка работа под небето. Екл.3:1
14. Кривото не може да стане право, и това, що го няма, не може да се брои. Екл.1:15
15. Каквото е било, пак ще бъде, и каквото се е правило, пак ще се прави- няма нищо ново под слънцето. Екл.1:9
16. Суета на суетите - всичко е суета! Екл.1:2
17. Мнозина търсят благосклонното лице на управника, но съдбата на човека е от Господа. Притч. 29:26
18. Суета и лъжа отдалечи от мене, сиромашия и богатство не ми дава,- храни ме с насъщния хляб. Притч. 30:8
II. Раздел: Праведност и неправедност. Благочестие и нечестие
19. Няма праведник на земята, който да прави добро и никак да не греши. Екл. 7:20
20. А преведникът и да умре рано, ще бъде в покой. Прем. 4:7
21. Благодат и милост има за светиите Му и промисъл - за избраниците Му. Прем. 4:15
22. Ако някой обича праведност,- плодовете и са добродетели: тя научава на целомъдрие и на разсъдливост, справедливост и храброст, от които нищо по-полезно няма за людете в живота. Прем. 8:7
23. В лукава душа няма да влезе премъдрост и няма да обитава в тяло, което робува на греха. Прем. 1:4
24. Жените им (б.р. - на нечестивците) са несмислени и децата им лоши, проклет е родът им. Прем. 3:12
25. Защото упражнението в нечестие помрачава доброто, и вълнението на страстите развратява незлобивия ум. Прем. 4:12
26. Надеждата на нечестивеца изчезва като прах, отнасян от вятъра, и като ситен скреж, разнасян от бурята, и като дим, развяван от вятъра, и преминава като спомен за еднодневен гост. Прем. 5:14
27. Нечестивецът бяга, когато никой не го гони; а праведникът е смел като лъв. Притч. 28:1
III. Раздел: Благотворение и милосърдие
28. Радост за човека е неговата благотворителност. Прем. 19:22
29. С милосърдие и правда се грях очиства, и със страх Господен се зло отклонява. Притч. 16:6
30. Милосърден човек прави добро на душата си, а жестокосърден разрушава плътта си. Притч. 11:17
31. Не отказвай да сториш добро ономува, който се нуждае, кога ръка ти има сила да го стори. Прем. 3:27
32. Милост и истина да те не оставят: обвържи с тях шията си, напиши ги на скрижалите на сърцето си. Прем. 3:3
33. Пущай хляба си по бодите, защото след много дни пак ще го намериш. Екл. 11:1
34. Който дава на сиромах, няма да осиромашее; а който закрива очи от него, ще бъде много проклеван. Притч. 28:27
35. Не казвай на приятеля си: “иди си и дойди пак, и утре ще ти дам”, кога имаш при себе си. (защото не знаеш какво ще роди утрешния ден.) Прем. 3:28
36. Който прави добро на сиромах, дава назаем Господу, и Той ще му отплати за неговото благодеяние. Прем. 19:17
37. Който се гаври със сиромаха, Твореца му хули; който се радва на злочестина, няма да остане ненаказан (а милосърдният ще бъде помилуван.) Притч. 17:5
38. Отваряй устата си за безгласния и за защита на всички сираци. Притч. 31:8
39. Отваряй устата си за правосъдие и за делото на сиромаха и немотния. Притч. 31:9
40. Ако врагът ти е гладен, нахрани го с хляб; и ако е жаден, напой го с вода. Притч. 25:21
41. Който уврежда сиромаха, за да умножи богатството си, и който дава на богатия,- ще осиромашее. Притч. 22:16
42. Един раздава щедро, и още му се прибавя; а друг извън мярка е пестелив, и пак си е беден. Притч. 11:24
IV. Раздел: Разум и мъдрост. Глупост и безумие
43. Начало на мъдростта е страхът Господен; (добре разумяват всички, които се водят от него; а благоговението към Бога е начало на разбиране); само глупаци презират мъдрост и поука. Притч. 1:7
44. Премъдростта е светла и не повяхва, и които я обичат, лесно я виждат, които я търсят, намират я. Прем. 6:12
45. Не се смятай за мъдрец; бой се от Господа и бягай от злото. Прем. 3:7
46. Мъдростта е по-добра от бисер. Прем. 8:11
47. Слушай синко, поуката на баща си и не отхвърляй завета на майка си. Притч. 1:8
48. Мъдростта прави мъдрия по-силен от десет властника в един град. Екл. 7:19
49. Думи на мъдреци, изказани спокойно, се изслушват по-добре, нежели крясък на властелин между глупави. Екл. 9:17
50. Думите от устата на мъдрец са благодат, а устата на глупец самия него погубват. Екл. 10:12
51. Думите на мъдреците са като остени, и като забити гвоздеи са техните изречения, дадени от единия Пастир. Екл. 12:11
52. На умните сърцето е в къща, дето плачат, а на безумните сърцето - в къща, дето се веселят. Екл. 7:4
53. По-добре да слушаш изобличения от мъдър, нежели да слушаша песни на глупави. Екл. 7:5
54. На мъдрия очите са в главата му, а глупавият ходи в тъмнина. Екл. 2:14
55. И видях, че предимството на мъдростта пред глупостта е тъкмо такова, каквото е предимството на светлината пред тъмнината. Екл. 2:13
56. Голяма мъдрост - голямо страдание, и който трупа познание, трупа тъга. Екл. 1:18
57. Слушай съвет и пиемай изобличения, за да станеш отпосле мъдър. Прем. 19:20
58. Премъдростта отвори на неми устата и направи разбрани детските езици. Прем. 10:21
59. Многот мъдри са спасение за света; и разумен цар е добруване за народа. Прем. 6:26
60. Мъдростта е пред лицето на разумния, а очите на глупеца са на край-земя. Притч. 17:24
61. Притеснявайки другите, мъдрият става глупав, а подаръците развалят сърцето. Екл. 7:7
62. Не се предавай на грях и не бивай безумен: защо да умираш без време? Екл. 7:17
63. Трудът на глупеца го уморява, защото не знае дори пътя за града. Екл. 10:15
64. Глупавият седи с кръстосани ръце и гризе плътта си. Екл. 4:5
65. Бич - за кон, юзда - за осел, а тояга - за глупци. Прем. 26:3
66. Не отговаряй на глупеца според глупостта му, за да се не помисли за мъдър. Прем. 26:5
67. Каквото е бодил в ръката на пияница, такова е притча в устата на глупци. Прем. 26:9
68. Глупав син е съкрушение за баща си, и свадлива жена е като неспирен капчук. Прем. 19:13
69. По-добре е човек да срещне мечка лишена от мечета, нежели глупец с неговата глупост. Притч. 17:12
70. Глупавият не обича знание, а само да покаже ума си. Притч. 18:2.