Ранното утро на 29 юли… Събираме се отново в малкия храм посветен на св. Рафаил, за да благодарим на светеца за даруваната ни духовна радост да пребиваваме под неговия покров. Напускаме с. Ставрохори, но мислите ни са все още в изминалата вечер. Храмът е непрекъснато отворен и някои от нас и в късните часове на нощта потърсиха молитвено уединение в него. Устата шепнат: “Тиха светлина от светата слава на безсмъртния, светия и блажения Небесен Отец, Иисусе Христе! Като стигнахме до залез слънце и видяхме вечерната светлина, възпяваме Отца, Сина и Светия Дух – Бог. Сине Божи, Който даваш живот, достоен си през всички времена да бъдеш възпяван с приятни гласове: затова и светът те слави”…
Гледаме звездите по нощното небе. Те наистина трептят в особен хармоничен ритъм. Славят своя Създател. Подобно на тях трептят и пламъчетата в неугасимите кандила на малкия храм…Това свято място остава за винаги в сърцата ни…
Ксанти…Един от най – красивите градове на Северна Гърция, с много добре запазена и добре поддържана стара градска част. В центъра на Стария Ксанти се намира и Митрополията, където имаме среща с Негово Високопреосвещенство митрополит Пантелеймон, кириарха на епархия Ксанти и Перитеорио. Пред Митрополията се извисяват два много високи кипариса. Те привличат вниманието още отдалече, и както отбеляза някой от нашите поклонници са като отличителен знак на седалището на Ксантийския митрополит. Но са и като врата – кипарисите растат на самия вход към двора в който се намира митрополитския дом - като граница между външния суетен свят и света на молитвата и пребиваването с Бога.
Митрополит Пантелеймон ни посрещна в приемния салон на Митрополията. След като получихме неговото благословение, му поднесохме икона на св. Параскева и нашите поздравления за отминалия му имен ден. Владиката ни разказа накратко историята на Ксанти, и най – вече на митрополитския комплекс. През 1829 г. силно земетресение нанася големи поражения на тогавашния град. Пострадват храмовете, манастирите, Митрополията и прилежащите и сгради. При възстановяването и, тя е значително видоизменена, приемайки настоящия си неокласически архитектурен стил, характерен за втората половина на 19 и началото на 20 в.
Митрополит Пантелеймон подари на всички ни безценен духовен подарък. Издадените от Ксантийска митрополия ръкописи на св. Арсений Кападокийски, духовния старец на добре познатия у нас о. Паисий Светогорец, събрани и преведени от фараски диалект на новогръцки език от жителя на Ксанти, Лазар Келекиди, чийто корени са от Фараса, Кападокия…С това благословение на Негово Високопреосвещенство се разделихме с него за да изпълним и препоръката му: да посетим намиращия се над Ксанти мъжки манастир “Панагия Архангелиотиса” /”Св. Богородица на Архангелите”/…
Преди това обаче, се отправихме към един от най – старите православни храмове не само в Ксанти, а в цялата епархия, носещ чудното име “Св. Богородица – Акатистен химн”-Всевъзпявана…
Храмът се намира високо над Митрополията, в онази част на Стария град, която тръгва нагоре по планинския склон. Построен е на една тераса от която се открива красива гледка както към целия град – стар и нов, така и към цялото Ксантийско поле, чак до Бяло море. О. Теологос, предстоятеля на храма ни разказа, че първият храм на това място датира от 14/15 в. През вековете по ред причини, той е претърпял различни преустройства. От него обаче за голяма радост и велико благословение е останала чудотворната икона Св. Богородица – Акатистен химн, чието име носи и храма. Пред нея отец предстоятелят благослови да изпеем “Богородице Дево…” и “Возбранное Воеводе…”. В настоящия си вид храмът е изграден през 1864 г.
Интересно е да се отбележи и това, че в двора му расте огромен кипарис, засаден при построяването му. Сто седемдесет и три са годините на това дърво, под чиито клони са намирали покой, и са размисляли за Бога поколения свещеници, служили тук. Сега около дървото бяха наредени маси, но те изглеждаха така сякаш са наредени и са били тук от построяването на храма до днес. Седнахме и ние да си починем, чувствайки със сърцата си живото присъствие на стотиците православни християни които са се черкували и се черкуват в този чуден храм посветен на Божията майка, с красивото име – Акатистен химн.
Манастира “Панагия Архангелиотиса”
Четири са манастирите в района на Ксанти. Единият е този, към когото отивахме, другите три са: “Панагия Каламус”, “Св. вмчца Ирина” и “Св. Архангели”. Всички са били основани в периода 11 – 13 в. Поглеждайки местата, където са основани и се намират и днес манастирите, човек разбира, че те не са избрани случайно. Разположени от четирите страни на града, изобразявайки по този начин кръст, като верни небесни стражи, св. обители защитават Ксанти от всички посоки.
Мъжкия манастир “Панагия Архангелиотиса” е разрушен е почти до основи от земетресението през 1829 г. Оцелява съборния храм и много малка част от сградния му фонд. Възстановяването на манастира започва през 1830 г. и завършва през 1841 г. Съборният храм, значително по – малък по размер в първоначалния си вид, е уголемен с широк и просторен притвор.
Главният манастирски празник е 15 август – Успение Богородично. Игумен на манастира е о. Варнава, който в момента е единствения негов населник. Простили се с о. Варнава, се върнахме в Ксанти, за да се поклоним и в митрополитския храм “Рождество на св. Иоан Кръстител”, който се намира отдясно на самата Митрополия. Тук се поклонихме и на частица от св. мощи на св. Георги Янински, съхранявани в храма. Изпросили неговата закрила за финала на нашето пътуване, напуснахме Ксанти и се отправихме към последната ни спирка – с. Неа Карвали…
Неа Карвали се намира на петнадесет километра източно от Кавала. Въпреки чудесния плаж, местните хора казват, че селото е подминавано от масовия туристически поток. Може би затова има и само един хотел в него. Причината според тях е в нефтеното находище недалеч от брега и химическия завод северно от селото. Въпреки това Неа Карвали е едно от най – известните и непрекъснато посещавани места в православния гръкоезичен свят. Защо? Защото тук, в неговия храм, посветен на св. Григорий Богослов се съхранява и е обект на постоянно поклонение нетленното тяло на светителя.
Подобно на с. Неа Псадатес и Неа Карвали е основано от бежанци, но този път от Мала Азия, от Кападокия, родното място на св. Григорий Богослов. Когато трябвало да напуснат домовете си, жителите на малоазийското Карвали, оставили цялата си покъщнина и взели със себе си само църковната утвар, иконите от иконостаса, полюлеите, и най – голямата светиня, която имали – мощите на св. Григорий. Когато им била предоставена земята на днешното село, първото което започнали да изграждат било дом за светеца - православен храм. Докато строяли храма живеели на палатки.
Настоящият поклоннически храм “Св. Григорий Богослов” се намира в центъра на Неа Карвали, в средата на просторен парк, в който освен храма се намират и сградите на пастиро-богословското училище за подготовка на свещеници при Митрополията на Неаполеос, Филипи и о. Тасос.
Влизайки в притвора, поклонника се изправя пред една голяма икона на светото семейство на св. Григорий. В горната страна са родителите, бащата св. Григорий Назианзски и майката св. Нона. Под тях децата: в центъра св. Григорий Богослов, а от двете му страни: брата – св. Кесарий, и сестрата – св. Горгония…Всички тях благославя Господ Иисус Христос…
Какви мисли могат да ни изпълнят пред тази икона!? Ето на дело проявени думите на митрополит Антоний Сурожски: “Бракът е чудо на земята”. Светите родители Григорий и Нона отгледали свят плод на своето честно съпружество, който принесли като светъл дар на Светата Църква. В житието на св. Григорий Богослов четем: “Живеейки в честно съпружество…блажената Нона желаела да стане майка на младенец от мъжки пол. Тя отправяла усърдни молитви към Подателя на всички блага, да й дарува Той син, и още преди зачатието му обещала…да го посвети в служба на Бога. Господ, Който изпълнява волята на боящите се от Него и внимава в молитвите им, изпълнил просбата на сърцето на благочестивата жена и в Свое откровение…и посочил предварително детето, което щяло да се роди от нея…Когато след това родила младенец от мъжки пол…тя възнесла голяма благодарност на Бога и поверила роденото дете на Неговия промисъл”. И Божият промисъл съпровождал св. Григорий Богослов през целия му живот отдаден в служба на Бога и повереното му от Него паство. Божият промисъл не оставил светителя и след кончината му запазвайки тялото му нетленно, пренасяйки го през изпитанията на прокуждането от родното му място, до мястото на днешния му покой, където и днес чрез него се изливат над пристъпващите с вяра чудеса…
Мощите на св. Григорий са положени в сребърна рака в началото на централната част на храма, от дясната страна. Приближавайки към раката ,в съзнанието изплува ясната представа за великата личност, която стои пред поклонника. Св. Григорий Богослов – един от най – великите св. отци на Църквата, един от св. Три светители; авторът на чудните пет слова за богословието, и на боговдъхновен словесен наниз от духовна поезия. Чувството на преклонение, което те обзема, само те кара да коленичиш. Сълзите в очите напират сами…Св. Григорий Богослов живее в този поклоннически храм, и храма живее чрез него. Св. Григорий е истинският му предстоятел, и той сам е избрал и приел онези свещенослужители които днес служат в храма му. Св. Григорий, както приживе, като Константинополски патриарх се е грижил за намирането и подготовката на добри пастири на църковната нива, така и днес благославя и под неговия покров се обучават бъдещите духовни кадри на Еладската Православна Църква…
Отправям молитва към св. Григорий Богослов, да моли Добрия пастир, Господ Иисус Христос, да даде и на България, достойни, саможертвени и искрени в служението си пастири, защото жътвата у нас е пребогата, а жетварите ни са твърде малко…
Празникът на манастира “Св. ап. Сила”, Кавала
На странно място се намира днес манастира посветен на верния съработник на св. ап. Павел, св. ап. Сила, съпровождал го в неговите мисионерски пътешествия. На самата магистрала Виа Игнатиа, малко преди влизането в Кавала. Но именно на това място където се намира манастира, според местното предание, св. ап. Павел, св. ап. Сила и св. ап. и ев. Лука, след пребиваването си в Неаполис /Деян. /, и на път за Филипи /Деян./ спрели да си починат.
Носещият послушанието домакин на манастира о. Кириак, посреща поклонниците като истински Авраам, с искрена радост и сърдечно гостоприемство. Топло приветства българската група и и.д. игумен на манастира архим. Павел. С благодарност приех благословението му да взема участие в празничното вечерно богослужение, в което участваха свещеници от Кавала, както и гости от съседни епархии. Вдъхновена проповед за оделотворяване в живота на примера на светиите произнесе предстоятела на митрополитския храм в Кавала “Св. ап. Павел”, о. Василиос…
30 юли…Последният ден от нашето поклонническо пътуване. Разбира се денят започна с празничната св. литургия в манастира “Св. ап. Павел”. Службата бе оглавена от архим. Павел. Освен и.д. игумен на манастира, той е и енорийски свещеник в гр. Хрисуполис. Благ, вглъбен в молитвата духовник, уважителен към събратята си. С неговото благословение, о. Кириак раздаде на всички ни икона на св. ап. Сила.
Вече сме на път за България. Минаваме в близост до древния Филипи, огласен от словото на св. ап. Павел, и не можем да не спрем и се поклоним в храма – баптистерий “Св. Лидия”, и да видим мястото, където св. ап. Павел е кръстил първата европейка.
Припомняме си думите на дееписателя: “А в съботата излязохме извън града при една река, дето имаха обичай да се молят, и като седнахме, говорихме на събралите се жени. И една богобоязлива жена от град Тиатир, на име Лидия, която продаваше багрени платове, слушаше; и Господ и отвори сърцето да внимава на това, що говореше Павел. А когато се покръсти тя и домашните и, помоли ни и рече: ако сте ме признали за вярна Господу, влезте и живейте в къщата ми. И ни придума”/Деян. 16:13-15/.
Не знаем колко голяма е била реката край древния Филипи в онова далечно време. Днес тя е по – скоро поток, но нейното съществуване и добре обозначеното място на кръщението на св. Лидия, макар и мислено, ни поставиха в центъра на това новозаветно събитие…
Колко много може да получи и научи човек в едно кратко време, ако е с отворени духовни сетива! И от колко малко само може да започне духовното му възкресение, ако през по – голямата част от живота му духовните му сетива са били затворени! Връщайки се в България, се връщаме обогатени от преживяното, от докосването до светостта, но не за да запазим това богатство за нас, а за да го споделим с близките ни в семейството, в енорията, с приятелите… Молим се и се надяваме, родните ни български православни храмове и манастири, всички да бъдат благолепни и благоукресени, да отразяват рая в себе си, да бъдат истински места не от този свят, да бъдат късчета от небето. Но за да бъде така, зависи единствено от нас православните българи…