След молитва за добър път, прочетена в старинната църква „Св. Параскева”, Пловдив, от предстоятеля на храма и наш водач, прот. Емил Паралингов, потегляме на тридневно поклонническо пътуване в Северна Гърция. Пътуваме приятно. Времето сменя настроението си няколко пъти, но нашето настроение е непроменимо: щастливи сме защото ще посетим свети места, ще се поклоним и помолим пред мощи и икони на много светци.
Първото населено място в Гърция през което минаваме е градчето Като Неврокопи (Долно Неврокопи). Горно Неврокопи е българският град Гоце Делчев (Неврокоп). Пътуваме към Драма. По пътя от дясно на едно равно място виждаме направен голям кръст от камъни. Според местно предание на това място е седял св. ап. Павел при една своя проповед в района на древния град Филипи.
Град Драма е известен с „Изворите на св. Варавара”, намиращи се в центъра на града. На тяхно място в стари времена е имало храм, посветен на светицата, разрушен от турците, които искали да построят джамия. Тогава по чуден начин Бог попречил на кощунството – от разрушения храм започнала да избликва вода и се образували днешните, свързани едно с друго езера и извори. Руините на стария православен храм останали на дъното. В навечерието на празника на св. Варвара – 4 декември, има обичай, всяко семейство в Драма да изработва малко корабче или лодка, в които поставят запалена свещ, и ги пускат във водите. Така във вечерния мрак по езерните води плуват стотици светещи пламъчета - символично запалени свещи в покрития от езерните води стар храм.
Св. вмчца Варвара е обявена за небесна закрилница на гр. Драма.
Преди да се установим в Драма, където щяхме да пренощуваме първия ден, посетихме манастира „Възнесение Господне” при с. Таксиархи, известно още и като с. Сипса. Манастирът е основан от стареца Георги Карслидис, канонизиран за светец от Константинополската патриаршия и Еладската Православна Църква през 2008 г. Още преди няколко години Зографския манастир „Св. Георги” на Св. Гора, издаде биографична книга за него, написана от монах Моисей Светогорец.
В манастира е изключително чисто. Светостта и спокойствието са навсякъде. Посрещна ни сестра Иулияния, която ни заведе до съборния храм, за да се поклоним на светините в него, и помолим пред тях. Поклонихме се на гроба на св. Георги Карслидис, намиращ се в малък параклис, в дясно от съборния храм. Над параклиса се извисяват два кипариса; същите, които при погребението на преподобния се наклонили един към друг и сплели клоните си. Това чудно преклонение на дърветата пред светеца продължило до четиридесетия ден от смъртта му.
На прощаване сестра Иулияния даде за благословение на всички ни пликчета с пръст от гроба на св. Георги Карслидис и памучета напоени с елей от незагасващото кандило, горящо при него.
Вечерта на първия ден от нашето поклонническо пътуване, посетихме митрополитския храм на Драма, „Въведение Богородично”, където присъствахме на Малко повечерие с прочитане III-статия от Акатиста на Св. Богородица. Храмът бе изпълнен с вярващ народ, който съблюдаваше благоговейни ред и тишина по време на богослужението.
Самият митрополитски храм макар и голям, е построен на едно не много широко пространство, между централна улица и множество кооперации, в голяма близост със стария, реставриращ се византийски митрополитски храм. Първото, което прави впечатление при влизане в новия храм, е една много голяма икона от дясно на входа на Св. Богородица – Вратарница. Срещу нея, от лявата страна на входа е поставена малко по-малка икона на закрилницата на Драма, св. Варвара и ковчеже с нейни мощи.
Вторият ден се насочваме към Елефтеруполи, които се оказа много приятен и спокоен малък град, с красива стара част, разположен в подножието на планината Пангеа. По пътя посетихме манастира „Св. прпмчца Парскева” край с. Домирос, епархия Неа Зихни. В съборният храм се поклонихме на св. мощи на св. Йоан Кръстител (долната челюст, която бе донесена за поклонение в гр. Брацигово, Пловдивска епархия, юни 2007 г.), на св. Игнатий Богоносец (частица от сърцето му), на св. ап. и ев. Лука, на св. прпмчца Параскева. Поклонихме се и на чудотворна икона на светицата, в молитви пред която много бездетни семейства получили просимото.
Манастирът „Св. прпмчца Параскева” е основан още през Средновековието, като един от неговите големи ктитори, сръбския крал Стефан Душан го направил метох на Иверския манстир на Св. Гора – Атон. Манастирът пострадва сериозно по време на Балканската война от 1912 г. и Втората световна война. Днешният благолепен вид на св. обител се дължи на усилията и ревността по Божия дом на игуменията майка Мариам. Желанието си да превърне манастира в едно умалено копие на ноевия ковчег е осъществила на дело, с отглеждането и грижата за най – различни животни - птици, сърни, елени и др., които посрещат поклонниците още от входа на манастира.
Трябва да се отбележи и това, че по време на пребиваването ни в манастира „Св. прпмчца Параскева” валя сняг на такива едри парцали, какъвто, всички единодушно установихме, че никога не сме виждали в България.
Продължаваме поклонническия си път нагоре в планината Пангеа, към величествения средновековен манастир „Св. Богородица – Икосифиниса”. Ктитор на този манастир е Цариградския патриарх св. Дионисий, който преди да се възкачи на патриаршеския престол в Константинопол е бил Филипополски (Пловдивски) митрополит. В съборният храм се поклонихме на едноименната чудотворна икона на Божията майка. Според преданието тя е една от иконите на Св. Богородица нарисувани от св. ап. и ев. Лука и лично осветени от нея. Иконата наистина е толкова стара, че боите вече не личат, но и така излъчва благодатна сила. Освен ликовете на Младенеца Христос и Неговата майка, всичко друго е облечено в златен обков.
От манастира „Св. Богородица – Икосифиниса” продължихме още по-нагоре в планината, откъдето пътят започваше да се спуска към подпланинското градче Никизиани. Над него кацнал на едно равно място е скрит девическия манастир „Св. вмчк Димитър”, Елефтеруполска епархия. Посрещна ни послушница, която с благословението на игуменията Таксиархия ни отвори зимния храм, където се поклонихме на светите икони. При излизането от храма при нас дойде и ни приветства самата игумения. Майка Таксиархиа ни показа на дело какво означава авраамово гостоприемство и истинска християнска любов. Въпреки възрастта си и трудното придвижване – игуменията се подпираше на два бастуна, тя не само ни отдели достатъчно време, но и сама ни заведе в големия съборен храм на манастира. В него се поклонихме на голяма икона на Св. Богородица – Скоропослушница, копие на едноименната икона намираща се на Св. Гора в манастира „Дохиар”. Редом до иконата в стъклена рака се пази другата голяма светиня на манастира – кост от дясния крак на св. вмчк Димитър. Нашата благодарност към майка Таксиархия се изрази в това да изпеем с нейно благословение пред иконата на Св. Богородица – Скоропослушница „Возбранное Воеводе...” и „Богородице Дево...”.
На прощаване майка игумения ни сподели колко много обичала... св. Йоан Рилски Чудотворец, и колко много би се радвала да дойде в България и посети Рилския манастир, за да се поклони на светите му мощи. Да даде Бог това добро нейно намерение да се изпълни...
Ето ни и в Елефтеруполи където нощувахме втората вечер... След кратка почивка в малък, но много уютен хотел, се отправихме към стария митрополитски храм „Св. Николай Чудотворец”. Храмът е с каменна зидария, вкопан в земята. В настоящата година отбелязва двеста годишнината от своето построяване. В двора му е погребан предишния митрополит на Елефтеруполи. В близост до стария храм е построен новият митрополитски храм, посветен на св. Нектарий Егински. До него се намира и сградата на Митрополията.
В много задушевна атмосфера в стария храм „Св. Николай” присъствахме на Празнична Вечерня срещу Неделя Кръстопоклонна. След Вечернята се отправихме към близкия девически манастир „Панагия Пангеотиса” (Св. Богородица Пангейска), по името на планината Пангеа. За наше голямо съжаление пристигнахме късно и вратите на манастира вече бяха затворени за поклонници. Остана ни утехата от невероятната гледка на залеза, откриваща се от манастирската поляна към цялото Драмско поле.
Третият, и последен ден от нашето поклонническо пътуване – Неделя Кръстопоклонна - започна с посещение на Празничната св. Литургия в катедралния храм на Елевтеруполи, носещ името на закрилника на града – св. свщмк Елевтерий, частица от чиито мощи са изложени за поклонение в храма. Онова което ни направи силно впечатление бе множеството от богомолен народ, тишината по време на богослужението и реда след неговия край при раздаването на анафората и малките букетчета бели цветя за благословение.
С разрешението на служещия, предстоятеля на храма о. Панагиотис, о. Емил раздаде анафората. О. Панагиотис представи българската група и подари икона на Господ Иисус Христос – Велик Архиерей, която днес е изложена за поклонение в храм „Св. прпмчца Параскева”, Пловдив. В отговор, о. Емил подари календар с икони от Пловдивска епархия, издаден с благословението на Негово Високопреосвещенство Пловдивския митрополит Николай.
Окрилени духом от празника и св. служба продължихме към Неа Карвали и поклонническия център „Св. Григорий Богослов”. По пътя преминахме покрай манастира „Св. ап. Сила” основан на мястото, на което според преданието св. ап. Павел и неговите спътници св. ап. Сила, Тимотей и Лука, спряли да си починат на път от Неаполис (дн. Кавала) към Филипи.
Поклонническият център „Св. Григорий Богослов” е разположен в центъра на малкото село Неа Карвали, основано през 1924 г. от гръцки бежанци от Мала Азия, и се състои от голям едноименен храм, в който в сребърна рака се съхраняват мощите на св. Григорий, помощна сграда с трапезария и свещеническо училище. Самото село се намира на 15 км. източно от Кавала.
Поклонихме се и се помолихме пред св. мощи на един от великите св. отци на Православната църква. Имахме духовната радост да се поклоним и на частица от Св. Кръст Господен, която е донесена заедно със св. мощи на св. Григорий Богослов, иконите и цялата утвар от изоставеното с. Карвали в Кападокия, Мала Азия.
Преди да тръгнем към България ефимерия на храма о. Алексиос и епитропа г-н Йорданис, ни поканиха в трапезарията на чаша кафе и сладкиш. Разделихме се с тях запазвайки спомена за едно истинско братско отношение на православни християни към свои единоверци.
Вече пътуваме към България. Последната ни спирка е храмът „Св. Лидия”, построен близо до мястото, където св. ап. Павел кръстил св. Лидия (първата жена европейка) при пребиваването си във Филипи. Храмът е изграден като баптистерий - особена архитектурна форма, характерна за раннохристиянскита епоха – IVв., с притвор и осмоъгълен наос, в центъра на когото има мраморен купел за масови кръщения. Срещу купела на изток е разположен малък открит олтар, където в древност след кръщението вярващите веднага се причастявали. Стените на храма, олтара и купола са украсени с великолепни мозаечни изображения на светци и декоративни орнаменти, пресъздаващи непреходното благолепие на древните християнски храмове.
Срещу храма, на бреговете на малката река Зигакти е построен открит баптистерий, на самото място на кръщението на св. Лидия (паметта й се чества на 20 май). И до днес на това благодатно място с благословението на Негово Високопреосвещенство митрополита на Филипи, Неаполеос и Тасос Прокопиос се кръщават вярващи от целия свят.
Духовно подкрепени от благодатта, до която се бяхме докоснали, и Богу благодарни, се отправяме към България с молитва да запазим за по-дълго време благословението от светините в сърцата си и да го отнесем и в нашите „домашни църкви”.
Снимки: Аделина Керелезова