Когато човек се изправи пред сериозен проблем в семейството си, като да речем: слаб успех на детето, слаба мотивираност да напредва в развитието си и да успее в живота или пък, не дай Боже, лоша компания, кражби, разгулен живот, алкохолна или наркотична зависимост, най-често се задава въпросът: защо на мен? С какво съм заслужил това наказание? Не работих ли извънредно, за да го задоволя с всичко, не направих ли и невъзможното, за да се чувства добре, малко ли компромиси направих със съвестта и достойнството си, за да му осигуря комфортен и спокоен живот?... Така ли ми се отблагодарява? Разгневени сме, отчаяни, и сипем обвинения срещу учителите, държавата, съдбата, времето, и Бога дори заради опропастения си живот.
Къде е причината за осакатените детски съдби и страданието на родителите? Причината не е в Бога. Бог не желае зло никому и не причинява страдания и на най-настървените Си врагове. Причината е в греха. Личните грехове на всеки от нас, които чрез натрупването си стават грехове и на обществото и институциите, както и личните грехове на децата и родителите, които се отразяват на всички членове на семейството.
Какво е грехът?
Нарушаване на Божиите порядки, установени в света, за да цари в него хармония и любов. Едва ли има някой, който не е чувал Десетте Божии заповеди, дадени на човечеството чрез Моисей, и Христовите заповеди, обобщаващи и допълващи цялото старозаветно законодателство: обичай Бога и обичай ближния като себе си. Нека честно се запитаме: има ли някой, който да не е престъпил поне веднъж една от тези заповеди, да не е мразил, да не е злословил, да не е лъгал, да не е клеветил, да не е завиждал, да не е имал предбрачни и извънбрачни връзки, да не е пожелавал нещо чуждо и т. н. А предани ли сме на Бога, вслушваме ли се в Неговите заповеди, залягаме ли да изпълняваме Неговата воля, добри чеда ли сме Му, живеем ли така, че да се гордее с нас и с делата ни?
А сега нека се спрем по-специално и на въпроса: Какво е бракът и как злото прониква в него? В резултат от брачното съединяване и съпружеското общение мъжът и жената според Божието благословение стават „една плът” (Бит. 2:24), (Марк 10:8), като под „една плът” следва да разбираме не едно материално тяло, а своеобразна единна духовна същност, с нов духовен потенциал. При освещаването на съюза при тайнството Брак, Бог чрез силата на Светия Дух един вид „допълва дефицита от благодатни сили”, появил се по причина на дотогавашните лични грехове на мъжа и жената. Затова и децата, родени в осветен от Църквата брак, са свети. Но всеки път, когато единият от съпрузите извършва грях, особено прелюбодейство или друг смъртен грях, той се противи на божествената благодат. Това мигновено се отразява на другите членове на семейството, а най-болезнено - на най-слабите му членове, децата. Тогава всички стават по-уязвими за злото и посегателствата на злите сили.
Описани са случаи, когато грехът на единия от съпрузите пряко се отразява в живота на другия. Подобни случаи са пример за рязко отдръпване на Божията благодатна защита по причина на греха, но нахлуването на злото в семейството може да стане и по-неусетно и незабележимо, но с не по-малко печален резултат.
От училище още знаем: В природата празно място няма. Същото е и в духовния живот. Там, където не прониква благодатта, се вселяват злите сили, които са причина за всичките ни страдания и пагубни увлечения.
Добрата страна на този духовен закон е, че в наша власт е да променим нещата към по-добро. Как? По обратния път - като положим съзнателни усилия, за да върнем на божествената благодат завзетите от неканени гости територии.
Църквата има ясни и изпитани през вековете средства: тайнството Изповед, тайнството Причастие, усилен молитвен живот, често черкуване, раздаване на милостиня, четене и размишляване върху словото Божие.
Но нима личните духовни усилия на един човек могат да помогнат на друг член на семейството, който нехае за Бога? Божието слово често сравнява човека с духовен съсъд (Деян. 9:15; Ис. 52:11; 1 Цар. 21:5; 1 Петр. 2:7; 1 Ефес. 4:4-5), а благодатта на Св. Дух - с „жива вода” или елей (Мат. 25:1-12; Йоан 4:10; Ис. 58:11 и Ерем. 2:11; Откр. 7:17 и 21:6).
Ако словото Божие уподобява човека така, то семейството следва да се разглежда като единно духовно тяло, подобно на Църквата и нейните членове (Ефес. 5:23-27; 1 Кор. 12:12-14) . Ако се увеличава благодатта у единия от съпрузите чрез участие в църковните тайнства и чрез молитвено богообщение, то тази благодат се излива над цялото семейство. Чрез един тя ще проникне до всички, посредством невидимите духовни връзки помежду им.
Така разбираме по-ясно защо „неповярвал мъж бива осветен чрез вярващата жена, и неповярвала жена бива осветена чрез вярващия мъж; инак, децата ви биха били нечисти, а сега те са свети” (1 Кор. 7:14).
Няма родител, „който, кога му поиска син му хляб, да му даде камък, и кога поиска риба, да му даде змия” (Мат. 7:9-10), но много често самите родители не са наясно как да различат рибата от змията и хляба от камъка.
Грижите ни за децата често се свеждат до тяхното материално обезпечаване: храна, дрехи, учебници, развлечения. А в какво се състои грижата ни за душите им? Знаят ли те какво е добро, какво е зло, грях, добродетел, познават ли Божия закон, Евангелието, нравствените задължения на човека, смисъла на съществуванието си; къде стоят Бог, ближните, душата в ценностната им система? Каква е тя? И не е ли това неизмеримо по-важно от всичко останало?
Безсмислено е да се жалваме от състоянието на децата си и брака си, да търсим причините другаде, да трупаме раздразнение, отчуждение, отчаяние. Ако децата ни причиняват болка и разочарование, виновни сме и ние, защото чрез личния си пример сме им предали заразата на греха; виновни сме, ако с „малките” си прегрешения сме ги направили уязвими за злото, ако сме ги лишили от вярата и упованието в Господа, от покрова на благодатта Божия, ако не сме допуснали Бог да изгражда семейството ни и любовта Му да ни свързва.
Добрата вест е, че можем да се покаем и да пуснем Бога в домовете си.