Срещали сме се неведнъж с бедни хора, които са искали милостиня от нас или пък са предизвиквали състрадание в нас, и без да да просят, сме им помагали. Когато, обаче, се случи да научим, че с добротата ние било злоупотребено, започваме да се колебаем в даването. Какво имам предвид под злоупотребено? Ние си мислим, че бедният човек срещу нас има нужда от пари за насъщния, а той ги пропилява за цигари например; или разберем, че ни е излъгал за състоянието си – не е инвалид или нуждаещ се от помощ. Друг път дори ни изнудват – под всякакви предлози от нас системно се искат пари и то с нахален и ултимативен тон.
Така неволно ставаме недоверчиви, с неохота се съгласяваме да дадем или изобщо спираме благотворителността.
На мен самият, когато се случи да видя просяк, през главата ми за миг преминават много въпроси. Обаче тук е мястото да отбележа, че не така постъпва милостивият самарянин от притчата, която ни дава Господ Иисус Христос. Ето какво казва Той: „Един пък самарянин, който пътуваше, дойде до него, видя го и се смили, и, като се приближи, превърза му раните...” (Лука 10:33). Този самарянин просто се приближава и, без да мисли дали човека не е разбойник или някой, който си е заслужил боя, превързва раните му. Можем да посочим още много други достойни примери за милосърдие. Веднъж попитали стареца Паисий:
- Отец Паисий, когато вървя по улиците на Солун, се сблъсквам със следния проблем: често попадам на просяци, много от които циганки с малки деца на ръце, които казват, че са болни и се нуждаят от средства. Винаги ме изкушава мисълта, че лъжат. Ти какво би направил на мое място?
- Аз също попаднах на една от тези жени, която ме молеше за помощ, - отговори той. - Изпитах съчувствие към нея, но имах съвсем малко пари в себе си. Дадох й 500 драхми и й казах: “Прости ми, но нямам повече пари да ти дам. Но ще ти дам адреса си да ми напишеш твоя, за да ти изпратя още. Когато се прибера на Атон, ще се опитам да събера пари за теб.”
Тя взе адреса ми и аз почувствах, че е трогната от предложението ми. След известно време получих писмо от нея, в което тя не бе записала адреса си. Вместо това ми изпращаше сметката от 500 драхми, които й бях дал, и ме молеше да й простя, задето ме е поставила в затруднено положение, и ми благодареше за добрината, която бях показал.
Вярвам, че ако някой има добър помисъл, дори в такава ситуация няма да бъде губещ, защото Бог, който знае и най-скритото на сърцето, ще му даде според правдата Си.
Сам Христос казва: "Всекиму, който ти проси, давай... правете добро, и назаем давайте, без да очаквате нещо...И тъй, бъдете милосърдни, както и вашият Отец е милосърден." (Лук. 6:30-36).
От друга страна нужно е и разсъждение, как да постъпим с човека срещу нас. При всички случаи трябва да се постараем да помогнем. Разбира се всеки дава според индивидуалната си нагласа и духовно състояние. Всеки е различен. Всеки случай - индивидуален. Не е задължително да даваме пари, може да помогнем с храна или дрехи. Милосърдие също е просто да изслушаме човека, а не веднага да го поучаваме преди дори да сме чули историята му. Някои хора имат нужда да споделят болката си, да усетят присъствието на сродна душа, да почувстват съпричастността ни, това също е милосърдие.
Да виждаме във всеки просяк Христос е благодат, която се излива от Светия Дух и нещо, към което трябва да се стремим. Дилемата, пред която се изправяме, когато даваме, не знаейки, дали помагаме или вредим, стои само, съдейки с човешки критерий. Ето, един просяк, който бил бездомен, споделил, че, когато получава пари през зимата си купува алкохол вместо хляб, не просто да се напие, а за да остане жив при минусовите температури. По-добре да сме готови да дадем, без да се интересуваме, какво ще се случи с парите ни, дори и да се злоупотреби с тях. Аз лично се опитвам да давам на човек, който ми иска, по колкото ще му бъде полезно на него и няма да му навредя.
Св. Йоан Златоуст казва, да помагаме на тези, които искат сами да си помогнат, а на тези, които не искат да помогнем така, че да ги мотивираме да си помогнат.
В заключение искам да кажа, че всеки дава според духовното си състояние, според разбирането и съвестта си. Христос казва: Лука 11:41 Но давайте милостиня според силите си; тогава всичко у вас ще бъде чисто.
Няма да спасим света, но е важен и малкия жест, и малката милост оказана от сърце, дори и да е само едно изслушване.