Манастирът “Св. Екатерина” е най-значимият център за развитие и разпространение на исихазма в кр. на VI век. Нетварната светлина, към която се стремели синайските монаси, била същата, която Мойсей видял на Синай и която в пълнота се разкрила на Тавор. Датиращата от VI в. мозайка “Преображение” в абсидата на манастирския храм разкрива тази връзка. Мойсеевото боговидение на Синай е свързано с Богоявлението на Тавор, където Мойсей се появява в божествената светлина на Богочовека Христос.
В манастира са се подвизавали, писали и обогатявали преданието на умно-сърдечната молитва св. Нил Синайски (+450); св. Йоан Лествичник (ок. 580-650); св. Филотей Синайски и св. Исихий Синайски (VII-VIII в.)
Най-известен между синайските старци бил Йоан, игуменът на манастира “Св. Екатерина”, наречен Лествичник, заради написаната от него книга за стълбата на духовното усъвършенстване. Неговото значение е толкова голямо, че Църквата е определила паметта му да се чества в Петата неделя на Великия пост.
В същото духовно предание на умно-сърдечната молитва се подвизавал и св. Филотей Синайски. Едно предание, систематизирано от друг синайски подвижник св. Григорий Синаит (1255-1346). Дошъл от Мала Азия и приел монашество в “Св. Екатерина”, където още била жива духовната традиция от времето на св. Йоан Лествичник, св. Григорий по-късно се подвизавал в Крит, на Света Гора и в Парория, България.
Там бил обкръжен от много ученици, на които предал изкуството на исихазма.
Чрез учениците на св. Григорий Синаит и св. Григорий Палама исихазмът се разпространил на Света Гора, и на Балканския полуостров във Византия и България, а с нахлуването на турците на Балканите монасите-исихасти били прогонени в сръбските предели и Влашко, където всички те били наричани от местното население “синаити”. “Синаит” станало синоним на носител на исихастката духовност. През ХIV в. със св. Киприан Търновски, по-късно - митрополит Киевски и на цяла Русия, “синайската” традиция се разпространява и в Русия, където, както и навсякъде, дава безценни плодове.