БЛАЖEНИ МИРОТВОРЦИТЕ - Душевният мир според „Стремеж към съвършенство” на св. Никодим Светогорец

DSC_0512 [1600x1200].jpg

„Придобий мирен дух и хиляди около тебе ще се спасят” (Св. Серафим Саровски)

Сигурно сте имали такива мигове. Съвършени. Мигове, към които нищо не можеш да добавиш и нищо не може да се отнеме и никакво „искам” не тревожи ума ти освен желанието всичко да си остане така, този миг да продължи вечно. Мигове в съзерцание на дивна природна гледка, мигове в прегръдката на любим човек, мигове на умора и удовлетворение след добре свършена работа... Мигове с усещане за пълнота и мир. Има такива мигове – утешение. Но само мисъл пробягва в ума Ви и Вие отново се изпълвате с безпокойство и смут.

Животът на човека е низ от изкушения, които всяват смут в душата ни, и непрестанна борба. Изкушенията идват от обстоятелствата в живота ни, от хората около нас и от собствените ни неизкоренени страсти, които ни правят неспокойни, напрегнати и ни карат да възприемаме и да реагираме на обстоятелствата по губителен за околните и за собствената ни душа начин. Но всеки път когато, независимо от конкретната причина, в сърцето настане смут, вълнение, трябва своевременно без никакво отлагане да го успокоим, да го умирим. Колкото и справедлив да ни се струва гневът ни, възмущението ни, страхът, вълнението... колкото и оправдани да са те, трябва да гоним безпокойството от сърцето си и да връщаме мира в него. Не бива да поощряваме и подхранваме страстта, която се надига в дълбините на сърцето, защото непритеснявана тя ще започне да диктува мислите, думите, поведението ни. А страстите са лош съветник и ръководител за човека и няма да ни доведат до нищо добро. Когато мирът, Божият мир владее сърцето ние най-ясно и точно виждаме нещата, преценките ни са най-точни, най-добре подбираме подходящите за случая думи и поведение.

Мирът в сърцето е едновременно цел на духовното подвизаване и средство за преодоляване на изкушенията. Затова подвижниците препоръчват, когато някоя страст забушува в сърцето да не се хвърляме да се борим със самата страст, а да върнем мира в сърцето си. Успокои ли се то – победили сме и изкушението.

„Всички твои дела трябва да вършите под сянката на този мир, спокойно, както е писано: „синко, карай работите си с кротост” (Сир. 3:17). („Стремеж към съвършенство” св. Никодим Светогорец)*

Логично е човек да се запита: А защо? Защо да полагам тези усилия? За да победиш, за да се наложиш в света страстта е движеща сила, „горивото на успеха”?

Отговорът св. Никодим дава в продължението на думите си: „за да се удостоиш с блаженство, което е обещано на спокойните „блажени кротките” (Мат. 5:5) (Пак там)

Как да запазваме вътрешния си мир? Православната традиция ни е оставила няколко правила, които биха ни помогнали в усилието да запазваме вътрешния си мир.

Първото условие е, ако по природа не сме с по-спокоен темперамент, да привикнем да бъдем спокойни и умерени във външното си държание. Да не гледаме дръзко, настойчиво, нахално, присмехулно, предизвикателно, трескаво и т. н. Да говорим със спокоен тон, без излишна приповдигнатост, на висок глас, прекомерна емоционалност или грубо, без бурно жестикулиране. Движенията и походката ни да са бодри, но спокойни, обрани от към припряност, рязкост, да не са поривисти. Цялото ни поведение да излъчва спокойствие. „Когато свикнеш да се държиш спокойно във всички твои движения и дела, тогава леко и без труд ще сполучиш да имаш мир в себе си – в своето сърце. Защото според свидетелството на светите отци, вътрешния човек възприема своето настроение от външния” (Пак там)

Условие за съхраняване на вътрешния мир е и правилното отношението с другите хора. Логично е, че ако враждуваме с някого, ако някой таи неприязън към нас, ако не харесваме някого и ни е неприятен, тази неприязън ще е постоянен извор на смут, раздразнение, гняв, страх, завист, на лоши мисли и бурни смущаващи ни чувства, които ще прогонят мира от сърцето.

Отражението в неспокойна вода е разкривено и неясно. Така е и с действителността: всеки човек, всяко обстоятелство в живота ни ще възприемаме неправилно, ако сърцето ни е неспокойно. Изкривено през очите на нашите страсти (гордост, гневливост, завист, алчност, малодушие...) всичко ще ни изглежда враждебно, уродливо или плашещо. Можем да възприемаме нещата от живота правилно, достоверно, да разсъждаваме правилно за тях и да постъпваме правилно, само, ако Божият мир изпълва сърцето ни. Ако сърцето ни е като водите на спокойно езеро едва потрепващи от лек бриз и утихващи отново. Затова първата ни и най-важна грижа за живота ни в света трябва да бъде съхраняването, постигането или възвръщането на душевния ни мир.

Така че: мирът в сърцето ни е необходимо условие, за да имаме добри хармонични отношения с всички хора, но той същевременно е и цел, която можем да постигаме само, ако - както ни препоръчва св. Никодим Светогорец - обичаме всички хора и с всички живеем в съгласие „ако е възможно, доколкото зависи от вас, бъдете в мир с всички човеци” (Рим. 12:18)

Третото условие за постигането и съхраняването на вътрешния духовен мир е чистата съвест. „Пази своята съвест чиста, за да не те изобличава и гризе, но да бъде в мир и по отношение на Бога, и по отношение на тебе самия, и по отношение на ближните, и по отношение на всички външни неща” – пише св. Никодим. (Пак там)

Съвестта отразява идеалния образ на човека, тя ни напомня за какво високо назначение сме сътворени, колко низко сме паднали и какви трябва да бъдем според Божествения замисъл. Съвестта сигнализира за всяко отклонение от този идеал, всяко престъпване на Божия закон, чрез който с още по-голяма яснота и категоричност Бог ни е разкрил какво е нужно да правим и да сме, за да осъществяваме своето назначение. Всеки път, когато погазваме гласа на своята съвест и Божиите заповеди душата ни се изпълва със смут и мирът бяга от нея. Няма нищо по-мъчително от гузната съвест. Тя не ни дава мир и прогонва сънят от очите ни докато не се възстанови Божествената правда, докато не се покаем и изправим поведението и мислите си.

Сериозна заплаха за мира в душата ни са многото житейски проблеми, трудностите, притесненията... В света като че ли всичко има за цел да всява смут, тревога и гняв в душите ни: хората и обстоятелствата бързат да смачкат крехките стръкчета на душевния ни мир и да ни изпълнят със „справедливо възмущение”, „справедлив гняв”, „оправдан страх”... Всъщност тези помрачаващи душата ни и живота ни чувства са винаги оправдани, имат своите сериозни причини. Но важно е да се разбере, че те с нищо не ни помагат: нито, за да проумеем ясно и точно същината на проблема, нито за да открием най-добрият начин за разрешаването му, нито да приемем с подобаващо спокойствие и мъдрост нещата, които не можем да променим, проблемите, чието разрешаване не е по нашите сили и възможности.

Затова, дори само от чисто човешка житейска гледна точка е важно да владеем и управляваме мъдро чувствата и реакциите си и тъй като животът е безконечен низ от проблеми и изпитания да се научим да ги приемаме спокойно, трезво. Всъщност единствения начин да намалеят проблемите ни е да престанем да ги възприемаме като такива, а като повод и средство да се научим на нещо, да придобием някоя добродетел, да станем по-добри.

Св. Никодим Светогорец, като съветва да се приучваме да приемаме без смущение всякакви неприятности и оскърбления, указва, че преди да придобием такъв навик много ще се измъчваме и ще страдаме сърдечно „поради неопитността да управляваш себе си в такива случаи”. Но веднъж взели твърдо такова решение все по-добре ще съумяваме да управляваме себе си и ще стигнем до състояние да запазваме мира в сърцето си и при най-тежки външни и вътрешни притеснения.

В случай на неспособност да се справим сами с надигащата се в сърцето буря от чувства и тревожни мисли, преподобният препоръчва да прибегнем към молитва и да постоянстваме в нея докато се успокои сърцето и ние с духовна бодрост приемем изпитанието, което ни е сполетяло.

Недопускането на тревоги и смущения в душата е въпрос на решимост, на твърдо решение и лични съзнателни усилия на волята. „И Бог като види, как се трудиш и подвизаваш, чрез Своята благодат ще устрои в твоята душа град на мира и твоето сърце ще стане дом на утешението”.

Разбира се, ние знаем, че Бог прави и да искаме и да можем да изпълним, и че „ако Господ не съзижда къщата, напразно ще се трудят строителите й” (Пс. 126:1) При това е ясно и че този „град на мира” както и всеки друг град, не се гради за един ден, а е нужно много време, упоритост и търпение, и ясна цел, ако искаме да е подреден и добре устроен.

Голяма помощ в усилията ни да съхраняваме мира в сърцето си въпреки превратностите в живота ни, е да възприемаме всичко, което ни се случва, като обучение. На всичко което става с нас и в нас, следва да гледаме като на допуснато от Божия благ промисъл, за да се научим вярно да разпознаваме какво е добро и полезно за нас с оглед на спасението на душата и вечен живот, и да се научим как да се придържаме към него.

В живота освен проблемите, скърбите които, ако нямаме нужното духовно разбиране, сила и решимост, лесно могат да ни изкарват от равновесие и да изпълнят душата ни с тревога, страх, недоволство... ще се случват и неща, които на пръв поглед изглеждат добри и полезни.

Например сърдечна привързаност към някого, ревност да „поправим” нещата, да ги устроим по по-добър начин, да изобличим злото, да го победим...

Но преподобният предупреждава, че „колкото повече някое дело по външния си вид се представя като свято, толкова на по-строго изследване трябва да го подложим, обаче без сприхавост и тревоги”. Колкото по-добро ни се струва някое наше намерение или действие, толкова по-внимателни трябва да бъдем. Защото, макар едно нещо да ни се струва добро и полезно, ако то гони мирът от сърцето ни, значи е вълк - грабител облечен в овча кожа (вж. Мат. 7:15)

„Всичко, което те отдалечава от смирението и от вътрешния мир и спокойствие, под какъвто и красив вид то да ти се представя, всичко това са лъжливи пророци, които, като се прикриват с овча дреха, ще рече с лицемерна ревност, да облагодетелствуват ближния, са наистина хищни вълци, понеже заграбват от тебе смирението, мира и спокойствието, толкова необходими за веки, който желае да има траен успех в духовния живот” (вж. Мат. 7:15)

* Бел. авт. Посочките са по отпечатания през 1991 г. от Зографския славянобългарски манастир съкратен превод. на книгата на св. Никодим Светогорец „Стремеж към съвършенството”, направен от архим. Климент Рилец през 1957 г.

Снимка: Атанас Димитров