Христос е за възлюбилите Го
В началото на есето ще направя уговорката, че ще пиша по темата: Вечността е на любящите души в смисъл, че тези души са неделимо свързани с телата си и точно в телата си са имали шанса да станат любящи души. И така, души е равнозначно на хора (1Битие1:7). Иначе, без тази уговорка, има опасност да се навлезе в платонизъм, като злото се приписва на материята, а безсмъртието - на душата. И по този начин се отнема свободният избор на човека (и на тялото, и на душата, и на всичкото това заедно).
Точно тук се вижда красотата на подвига на тези любящи души - че са живели един живот, на който Творецът е дарил вечност. По- точно, е споделил Своята вечност с тези любящи души, защото Божията вечност е любов. Тъй като Бог е любов (1Йоан4:8).
И тази любяща Божия вечност за любящите души е била реалност, не в пълнота, но все пак реалност в земния им живот. Кръщението означава точно това. То е начало на тази Божия любяща вечност, която е безкрайна. Но това не е вечност, която Бог натрапва на човека, а е дар, който човекът приема или не. И във всяка Литургия са заедно свещеникът, народът, светиите от миналото и има място и за светците от бъдещето, ангелите, и всичкият този народ Божий е заедно във вечността. Литургията ни издига от тленни и грешни до нетленни и свети. Ето я Божията любов - Той ни приема в Царството Си с тази любов, независимо какви сме. И възлюбилите Бога и Неговата любов вечно живеят с Бога и любовта Му.
Царството Божие, вечността е за тези любящи хора, които го желаят. Които споделят Божият замисъл при Сътворението, човекът да стане бог по благодат.
При сътворението Бог е определил човека като твърде добро същество(Битие), понеже човекът е сътворен по образ и подобие(1Битие1:27)Божие и следователно Бог е вложил в човека тази тайна на любовта, в която Бог от предвечност живее, и е обяснимо защо вечността се дава на любящите - защото любящите са образ и подобие Божие.
При първородния грях виждаме, че човекът трансформира тази тайна1 на любовта, на Божия образ, който носи, в една самодостатъчна нарцистична любов към себе си, искайки да стане Бог без Бога. И от Божий образ се превръща в едно нелюбящо същество, устремено към нищото, понеже се отдалечава от Извора на любовта и от своята собствена идентичност.
Иконографията ни говори много за това. По тази причина не се рисуват икони от Грехопадението до Боговъплъщението, защото на иконата виждаме любящи личности. А преди Възкресението Божият образ е засенчен.
И тук имаме много хубав пример от Стария Завет за нашата тема. И в Стария Завет е имало праведници - Авел, пророците, но те тогава нямат икони и умират. И въплъщавайки се, Христос става пространството за живот на любящите хора(Не случайно в манастира Хора в Константинопол има мозайка, на която до образа на Христос пише: „Христос - земята на живите“.)
Тоест Христос, като пространството за живот на всички истински любящи хора, отива в Ада да призове при себе си всички праведници, които са направили себе си, със съдействието на Духа, образ и подобие Божие, а са нямали истински призив, на който да се отзоват.
И така, Боговъплъщението е израз на най-голямата Божия любов към човека. Във Въплъщението ни се дарява: Живота, Вечността, Любовта, Истината и то по един личностен начин, в Личността на Христос. Няма нещо, което Бог има по природа, и да не го е споделил с нас по Благодатта си. Ето я Божията любов.
Но пребиваването в тази любяща вечност изисква и нашето желание и подвиг. Защото в тази любяща вечност на диалог между любящи личности е нужно динамично желание за това. И ние имаме шанса да участваме в тази вечност, влизайки в Литургията(=Евхаристията). Защото с Кръщението влизаме във вечността, но това динамично желание вечно да сме там се потвърждава всеки път в Евхаристията. Защото Евхаристията е точно това - ние се съединяваме с Единия Свят, Единия Господ и с всички светци., тоест живеем в това любящо пространство.
И като заключение ще предложа едно подзаглавие, което е под заглавието и над есето и е същото по смисъл с Вечността е за любящите души, но по мое мнение, е по-конкретно, ясно и личностно - Христос е за възлюбилите Го.
1След Боговъплъщението става и Истина.