Преди да започна есето си, в главата ми изплува споменът за онази ранна неделна сутрин, когато за пореден път крачех към сбирката на неделното училище. Питах се какво ново ще науча за моя Господ Иисус Христос, и какъв житейски урок ще получа. И този път започнахме с онези силни думи, върху който разсъждавах дни наред. ‘Представете си онзи добре облечен човек, стоящ в средата на църквата и обръщайки се към Господа, изброява извършените от него добри дела, изброява ходенията до църквата и свойте молитви. Но там в ъгъла стой един беден, некъпан човек, който за да не умре от глад краде. Той се обръща към своя Господ не за да изброй свойте добри дела или да покаже какъв христянине , а само да поиска прошка и да благодари на Иисус Христос, че е жив и здрав, въпреки финансовото си положение.‘’ С тези думи разказа завърши и трябваше сами да разберем кой от тези две чеда на Спасителя наистина вярва в Него, обича Го и отваря сърцето си за Него, кой е истинския христянин.
Честно казано, дълго размишлявах върху този разказ. Дали първият, който се хвали за това че се придържа към хрисянските норми или втория, който не е толкова добър христянин, но се покайва и благодари на Христос, че е жив и здрав. Истински люби Господа , този който не само външно показва христянсвото, като например ходенето на църква редовно и хваленето с това колко добро е направил. Затова съзрях. Онзи бедничкия човек, който наистина понякога се отклонява от правия път, за да оцелее, наистина обича Господа, вярва в Него иска прошка за делата си, не се хвали за това колко добър христянин е. Той отваря сърцето си от обич към Господа, а не от страх към Него.
Но повечето хора, който познавам също не искат да намерят място в сърцата си за Иисус Христос, за нашия Бог, който е изкупил греховете ни със смъртта си. Но Той не е умрял, живее в сърцата на онези, които вярват и го обичат. Но доста хора въобще не се и сещат за Христос, не се сещат да му благодарят за живота, който имат, за това че са живи, също като онзи беден човек. Някои не са влизали в църква от години, други се сещат само по празници. Трети пък го правят сякаш по задължение или от страх към Бога,а не от любов, като онзи богат човек. Тези хора ще умрат и ще бъдат забравени и не ще знаят що е вечност.
Именно нашият Спасител Иисус Христос е казал: “Този който вярва в Мен и да умре, пак ще живее. “ Сега вече съм сигурен, че да си христянин не е само ходенето на църква и спазването на постите, а и любов, любов към Създателя ни. И само онези, които чувстват любовта и вярата към Иисус Христос, и да умре тук на земята, пак ще живее вечно!
Край