АСТРОЛОГИЯТА - ДРЕВНА КАТО ГРЕХА

astrology.png

Кан­ди­дат­с­ту­ден­т­с­ка­та кам­па­ния приключи. Ня­кои от­па­дат, дру­ги из­дър­жат ус­пеш­но из­пи­ти­те. Те­ми­те за ед­ни бя­ха труд­ни, за дру­ги лес­ни...

Но има­ше и та­ки­ва, ко­и­то бя­ха осо­бе­но “под­гот­ве­ни” ­чрез до­пит­ва­не до врач­ки и ас­т­ро­ло­зи. Ме­ди­и­те раз­г­ла-си­ха мно­го та­ки­ва слу­чаи. Хо­ра­та ре­ши­ли да се улес­нят. И в ре­зул­тат хи­ля­ди мла­ди хо­ра и тех­ни­те ро­ди­те­ли се оказ­ват уло­ве­ни в не­ви­ди­ми­те прим­ки на лу­ка­вия.

То­ва не е пре­це­дент. Днес е по­ве­че от мо­дер­но да се при­бяг­ва до то­зи тип поз­на­ние. И мла­ди, и ста­ри са бук­вал­но об­се­бе­ни от страст­та да пре­дуз­на­ват бъ­де­ще­то си или да взе­мат ре­ше­ния пос­ред­с­т­вом ас­т­ро­ло­ги­я­та и окул­тиз­ма. Те се до­ве­ря­ват бе­зус­лов­но как­то от лю­бо­пит­с­т­во за дре­бо­лии, та­ка и за съд­бов­ни на­чи­на­ния в своя жи­вот. И по­не­же тър­се­не­то е го­ля­мо, на­ли­це е щед­ро пред­ла­га­не.

От ня­кол­ко го­ди­ни на­сам ас­т­ро­ло­ги­я­та все по-ма­со­во нав­ли­за в жи­во­та. Ши­ро­ко­раз­п­рос­т­ра­не­ни и лес­но­дос­тъп­ни хо­рос­ко­пи ни за­ли­ват от поч­ти всич­ки вес­т­ни­ци, спи­са­ния, те­ле­ви­зии, им­пул­с­ни те­ле­фо­ни. Вол­но или не­вол­но, още от сут­рин­та уз­на­ва­ме от “сут­реш­ни­те бло­ко­ве” “как­во ни съ­вет­ват днес звез­ди­те” и кол­ко­то и скеп­тич­но да се от­на­ся­ме към те­зи пред­с­ка­за­ния, ду­ми­те се заг­нез­д­ват в съз­на­ни­е­то и ни вли­я­ят. Ако за ня­кои зо­дии и хо­рос­ко­пи­те са прос­то за­бав­ле­ние, то дру­ги бук­вал­но не пред­п­ри­е­мат ни­що пре­ди да се ос­ве­до­мят как­во им ве­ща­ят съв­ре­мен­ни­те ма­го­ве.

То­зи не­би­вал ин­те­рес към хо­рос­ко­пи­те пред­по­ла­га оп­ре­де­лен тип мис­ле­не и наг­ла­са, чуж­ди на хрис­ти­ян­с­кия ми­рог­лед и бла­го­чес­тие: страх от бъ­де­ще­то, не­из­вес­т­но­то, не­поз­на­то­то, от за­гу­би, са­мо­та, стра­да­ние..., не­о­съз­нат стре­меж да от­х­вър­лиш от­го­вор­ност­та за ре­ше­ни­я­та в жи­во­та си; нез­д­ра­ва ду­хов­ност и то­тал­но обър­к­ва­не на вя­ра­та със су­е­ве­ри­е­то; не­ве­жес­т­во от­нос­но при­ро­да­та на Бо­га, същ­ност­та и наз­на­че­ни­е­то на чо­ве­ка; и не на пос­лед­но мяс­то ­ сла­ба вя­ра в Бо­га ка­то Тво­рец и Про­мис­ли­тел за све­та.

Що е ас­т­ро­ло­ги­я­та и как­ви са ней­ни­те ко­ре­ни. Ас­т­ро­ло­ги­я­та е древ­но из­кус­т­во или псев­до­на­у­ка, ко­я­то твър­ди, че пред­с­каз­ва съ­би­ти­я­та на зе­мя­та, чо­веш­кия ха­рак­тер и съд­ба чрез наб­лю­де­ние на пос­то­ян­ни­те звез­ди, слън­це­то, лу­на­та и пла­не­ти­те. Ма­кар ас­т­ро­ло­ги­я­та да пре­тен­ди­ра за ав­то­ри­тет и прав­ди­вост по­ра­ди древ­ния си про­из­ход, ще въз­ра­зим, че не всич­ко древ­но е доб­ро, ис­тин­но и спа­си­тел­но. Окул­тиз­мът е дре­вен поч­ти кол­ко­то гре­ха и те имат ед­ни и съ­щи ко­ре­ни: гор­дост­та, бо­го­бор­с­т­во­то, об­щу­ва­не­то с де­мо­ни.

Све­ти­те от­ци на Цър­к­ва­та от­на­сят за­раж­да­не­то на ас­т­ро­ло­ги­я­та и дру­ги­те окул­т­ни уче­ния към вре­ме­то на Ка­ин и не­го­ви­те по­том­ци. Съг­лас­но тъл­ку­ва­ни­е­то на св. Юс­тин Фи­ло­соф, у св. Ири­ней Ли­он­с­ки, Ати­на­гор, Тер­ту­ли­ан, св. Ам­в­ро­сий Ме­ди­о­лан­с­ки и др. от­ци и учи­те­ли на Цър­к­ва­та под ду­ми­те в Бит. 6:2 “То­га­ва си­но­ве­те Бо­жии ви­дя­ха, че дъ­ще­ри­те чо­веш­ки са ху­ба­ви и взи­ма­ха си от тях за же­ни” след­ва да раз­би­ра­ме ­ ду­хов­ни съ­щес­т­ва, пад­на­ли ан­ге­ли, ко­и­то влез­ли в прес­тъ­пен съ­юз със зем­ни­те же­ни и ги на­у­чи­ли на въл­шеб­с­т­ва и зак­ли­на­ния. То­ва твър­де­ние се пот­вър­ж­да­ва и от апок­риф­на­та кни­га “Е­нох”.

До­ка­то бра­кът в Биб­ли­я­та чес­то оз­на­ча­ва еди­не­ни­е­то на чо­ве­ка с Бо­га т. е. вя­ра­та (Осия 2:16; Ефес. 5:22-23), то в бра­ка меж­ду хо­ра­та и ду­хо­ве­те тряб­ва да под­раз­би­ра­ме за­раж­да­не­то на ези­чес­ко­то по­чи­та­не на де­мо­ни­те, с по­мощ­та на ко­и­то пад­на­ли­ят чо­век се опит­ва да про­ник­не в тай­ни­те на све­та, да въз­дейс­т­ва на окол­ни­те и на сти­хи­и­те, да ста­не ка­то бог без Бо­га (Бит. 3:4-5).

В тре­то хи­ля­до­ле­тие пр. Хр. хал­дейс­ки­те и ва­ви­лон­с­ки­те жре­ци раз­ви­ли ас­т­ро­ло­ги­чес­ка­та сис­те­ма. От Ва­ви­лон ези­чес­ко­то по­чи­та­не на звез­ди­те си проп­ра­вя път към егип­тя­ни, ин­дий­ци, ки­тай­ци, а по вре­ме на за­ле­за на Рим­с­ка­та им­пе­рия сти­га и до Рим.

През Сред­но­ве­ко­ви­е­то Ев­ро­па е зав­ла­дя­на от ас­т­ро­ло­ги­я­та. Им­пе­ра­то­ри я взе­ма­ли под пок­ро­ви­тел­с­т­во­то си, в уни­вер­си­те­ти­те би­ли съз­да­де­ни про­фе­си­о­нал­ни ка­тед­ри по ас­т­ро­ло­гия. До­ри ве­ли­ки­ят Кеп­лер се за­бър­кал в то­ва низ­ко из­кус­т­во. Не­го­ви са ду­ми­те: “За ме­не ас­т­ро­ло­ги­я­та е не­по­но­си­мо, но не­об­хо­ди­мо роб­с­т­во. За да за­па­зя го­диш­ния си до­ход, тит­ла­та си и своя дом, тряб­ва да се съг­ла­ся с не­ве­жо­то лю­бо­пит­с­т­во.” За не­го “ас­т­ро­но­ми­я­та е мъд­ра май­ка, а ас­т­ро­ло­ги­я­та е глу­па­ва дъ­ще­ря, ко­я­то се от­да­ва на все­ки, кой­то й пла­ща та­ка, че да из­дър­жа май­ка си”.

След ве­ка на ра­ци­о­на­лиз­ма ас­т­ро­ло­ги­я­та на­ма­ля­ва вли­я­ни­е­то си. То­га­ва ста­ва и окон­ча­тел­но­то є от­де­ля­не от на­у­ка­та ас­т­ро­но­мия (из­с­лед­ва­не на звез­ди­те), с ко­я­то в древ­ност са би­ли ед­но.

Две­те све­тов­ни вой­ни са вре­ме на въз­раж­да­не на ас­т­ро­ло­ги­я­та. За от­бе­ляз­ва­не е, че във вре­ме на смут и па­де­ние на нра­ви­те окул­тиз­мът бе­ле­жи не­би­вал по­дем и по­пу­ляр­ност.

И все пак: вли­я­ят ли звез­ди­те вър­ху чо­ве­ка? Та­ко­ва вли­я­ние на­ис­ти­на мо­же да има, Бог е вло­жил вза­и­мос­вър­за­ност и вза­и­мо­за­ви­си­мост в ця­ло­то тво­ре­ние. Въз­дейс­т­ви­е­то на слън­це­то, лу­на­та и дру­ги­те не­бес­ни све­ти­ла и пла­не­ти вър­ху жи­ва­та и не­жи­ва­та ма­те­рия на зе­мя­та са без­с­пор­ни. Чо­век, би­дей­ки сво­е­об­ра­зен мик­ро­кос­мос, съ­е­ди­ня­ващ в се­бе си ду­хов­но­то и ма­те­ри­ал­но­то на­ча­ло, ес­тес­т­ве­но из­пит­ва вър­ху се­бе си то­ва въз­дейс­т­вие. Та­ка нап­ри­мер е ус­та­но­ве­на за­ви­си­мост­та на хо­ле­ра­та и дру­ги за­бо­ля­ва­ния от ни­во­то на слън­че­ва­та ак­тив­ност; из­вес­т­но е вли­я­ни­е­то на лун­ни­те фа­зи на фи­зи­чес­ко­то и пси­хи­чес­ко­то със­то­я­ние на оп­ре­де­ле­ни хо­ра, на ес­тес­т­ве­ния ци­къл при же­ни­те; на маг­нит­ни­те бу­ри вър­ху фи­зи­чес­ко­то и пси­хи­чес­ко­то със­то­я­ние на чо­ве­ка и т. н. Въп­ре­ки ог­ром­ни­те уси­лия на уче­ни от раз­лич­ни об­лас­ти те­зи вли­я­ния все още са сла­бо из­с­лед­ва­ни. В на­шия слу­чай е дос­та­тъч­но да от­бе­ле­жим: Бог е оп­ре­де­лил стро­ги за­ко­ни ­ фи­зи­чес­ки, би­о­ло­ги­чес­ки, кос­ми­чес­ки, нрав­с­т­ве­ни и ду­хов­ни ­ ко­и­то пра­вят от ха­о­са хар­мо­нич­на един­на сис­те­ма и чо­ве­кът, ма­кар и със спе­ци­ал­но наз­на­че­ние, е и част от нея, но в то­ва ня­ма ни­що окул­т­но.

За­що пред­с­ка­за­ни­я­та на хо­рос­ко­пи­те по­ня­ко­га се сбъд­ват?

По си­ла­та на сво­я­та пре­диш­на при­над­леж­ност към раз­лич­ни чи­но­ве от ан­гел­с­ка­та йе­рар­хия, пад­на­ли­те ан­ге­ли в ед­на или дру­га сте­пен са би­ли пос­ве­те­ни в тай­ни­те на би­ти­е­то. След па­де­ни­е­то им Бог до пус­ка те да за­па­зят те­зи зна­ния. В уси­ли­я­та си да прив­ле­кат вни­ма­ни­е­то на чо­ве­ка и да зав­ла­де­ят ду­ша­та му, те пре­да­ват ня­кои тай­ни зна­ния и свръ­хес­тес­т­ве­ни спо­соб­нос­ти, та чрез пос­ред­ни­чес­т­во­то на еди­ни­ци, да по­гу­бят мно­зи­на (св. Иг­на­тий Брян­ча­ни­нов “Сло­во о ан­ге­лов”). Де­мо­ни­те по­ра­ди сво­е­то лу­кав­с­т­во ряд­ко из­ри­чат чис­ти лъ­жи. По-доб­ра стръв за ду­ши­те, не­от­ли­ча­ва­щи доб­ре дя­вол­с­ки­те коз­ни от здра­ва­та ду­хов­ност, са по­лу­ис­ти­ни­те и ис­ти­ни, при­ме­се­ни със зрън­це лъ­жа. Ето за­що, до из­вес­т­на сте­пен има съв­па­де­ние меж­ду пред­с­ка­за­ни­я­та на хо­рос­ко­пи­те и ре­ал­ност­та, но кол­ко­то по-го­ля­ма е тя, тол­ко­ва по-го­ля­ма е ве­ро­ят­ност­та хо­ра­та да се под­лъ­жат.

Бог ес­тес­т­ве­но раз­к­ри­ва сво­и­те тай­ни спо­ред го­тов­ност­та ни да ги въз­п­ри­е­мем. Ко­га­то поз­на­ни­е­то не е в съ­от­вет­с­т­вие и с нрав­с­т­ве­на из­ви­се­ност и чис­то­та, по­раж­да се въз­гор­дя­ва­не, же­ла­ние за влас­т­ва­не над дру­ги­те и бо­го­хул­с­т­во. Поз­на­ни­е­то без лю­бов към Бо­га и към ближ­ния но­си са­мо раз­ру­ше­ние и по­ги­бел.

Във власт­та на чо­ве­ка е да из­бе­ре на как­во да под­чи­ни се­бе си и жи­во­та си ­ на при­род­ни­те сти­хии или на Бо­га; да­ли да пре­ка­ра вре­ме­то си, вприм­чен в тлен­но­то, или да жи­вее в Бо­га за веч­ност­та.

Фи­зи­чес­ки­те и пси­хи­чес­ки­те да­де­нос­ти на чо­ве­ка и жиз­не­ни­ят му път се оп­ре­де­лят от мно­жес­т­во фак­то­ри: нас­лед­с­т­ве­ност, въз­пи­та­ние, кул­ту­ра, на­чин на хра­не­не... в то­ва чис­ло, ве­ро­ят­но, и от ас­т­ро­но­ми­чес­ки­те вли­я­ния. Но жи­ве­ей­ки по Бо­га спаз­вай­ки Не­го­ви­те за­по­ве­ди, чо­век се ос­во­бож­да­ва от гре­ха, ос­во­бож­да­ва се от страс­ти­те на сво­е­то ес­тес­т­во и дейс­т­ви­я­та му ве­че не са де­тер­ми­ни­ра­ни от не­го.

Чо­век мо­же цял жи­вот да си ос­та­не роб на при­род­ни­те си да­де­нос­ти, на не­съ­вър­шен­с­т­во­то на ес­тес­т­во­то си и на все­въз­мож­ни вън­ш­ни вли­я­ния, да си ос­та­не “ри­ба”, “лъв”, “те­лец” или дру­га ня­коя твар и да жи­вее ка­то тях, но приз­ва­ни­е­то му е да се бо­го­у­по­до­бя­ва със съ­дейс­т­ви­е­то на бла­го­дат­та Бо­жия.

Хрис­ти­ян­с­ка­та ас­ке­ти­ка изо­бил­с­т­ва от при­ме­ри за хо­ра, жи­ве­е­щи по Бо­га, за ко­и­то по Бо­жие до­пу­ще­ние до­ри фи­зи­чес­ки­те и би­о­ло­ги­чес­ки­те за­ко­ни прес­та­ват да са ва­лид­ни. Ма­кар и хрис­ти­я­ни­те, съ­об­раз­но от­да­ле­че­ност­та си от Бо­га, до оп­ре­де­ле­на сте­пен да са под­в­лас­т­ни на раз­лич­ни вли­я­ния, за он­зи, кой­то е по­ве­рил се­бе си на Бо­жия про­ми­съл, кой­то тър­си и съб­лю­да­ва Бо­жи­я­та во­ля и има за цел да изоб­ра­зи в се­бе си Хрис­та, зо­ди­а­кал­ни­те ха­рак­те­рис­ти­ки и ас­т­ро­ло­ги­чес­ки­те пред­с­ка­за­ния прак­ти­чес­ки са не­ва­лид­ни.