Вечността е за любящите души - да така, но защо?
Ако се запитаме какво е вечността всъщност?
Една безкрайна бездна, една безкрайна величествена красота. Тя е всичко това, което ни заобикаля, което срещаме в ежедневието си. Красиви картини от велики художници, стенописи, крепостни стени и всичко, което можем да се сетим, че съществува през вековете. Вечността не може да се докосне, тя само се усеща.
А любовта какво е?
Любов към Господ сътворил земята, към майката дала живот на детето, към детето, към приятелите, към роднините, към родината, към животните и т.н.. Това е чувство, с което ние показваме своята признателност, своята преклоност, привързаност или необходимост към онези хора и предметите, които харесваме, които ни карат да вярваме в красотата и доброто в света, карат ни да се чувстваме щастливи и обичани.
Тези две думи имат много общо. Без любов няма вечност и обратното без вечността няма любов.
Например, двама души се обичат, създават семейство, раждат се деца и не след дълго умират. Но всъщност умира само тялото им, а духът и това което ще създадат техните деца остава. Именно там във вечността. Макар и незначително така се гради тя -вечността. Дори и не измерима с пари и мерни единици, тя е там в пространството. Има я, къде по-малка, къде по-голяма. Има я, за да и се наслаждават всички следващи поколения след нас. Тя остава завинаги.
Частицата от любовта остава да живее вечно. Тази частица изгражда вечността.
А когато двама души не се обичат, карат се, бият се, от тях не се ражда вечността, а само се разрушава всичко, което съществува, няма красота, има само злоба и сивота, страдание и мъка.
За това нека се обичаме, защото само чрез любовта ще изградим и съхраним вечността – величието на живота.
Ние децата на планетата можем също чрез любов към Твореца на земята Господ Бог, да се учим на доброта и честност, само така чрез любов към Господ Бог ще спасим света и ще я има вечността.