„Щастието не се крие високо в облаците, а ниско в тревата”
Тази мисъл прочетох на стената на един замък в Словакия, който имах честта да посетя по време на престоя ми там по програма „Еразъм” за студентски обмени. Тези думи придизвикаха противоречиви мисли у мен. Да, истинското щастие, изразено в големи и далечни мечти за благосъстояние и власт не е в облаците, които са толкова високо и все тъй недостижими за хората. А точно обратното, радостното чувство на душата се явява, когато съумеем да забелязваме необикновеното в обикновените неща, които съпътстват живота ни. Такива, например, са добрите и приятелски взаимоотношения с ближните, отдаване благодарност и уважение към Господ, заради Kогото всички ние съществуваме, както и красотата и съвършенството на природата.
От друга страна, облаците олицетворяват и небето, Божият дом, там горе, където всички се надяваме и желаем да идем един ден. Там, където душата е у дома си и е най-хубаво.
Не е ли истинското щастие там високо при Създателя, където всичко е съвършено и защо да го търсим в тревата, тук ниско на Земята, където има толкова много тревога, бедност, мъка и печал? Защо трябва да търпим всичко това, като по-лесно би било да идем направо в облаците и там да сме доволни?! Е ли това истинско щастие, без да сме положили усилия от своя страна да се справим с несгодите на този живот, тук на Земята, да получим хубавия наготово?
Ние се намираме в тревата, а искаме да стигнем до облаците, които олицетворяват живота вечен. Но как да се издигнем от тревата до небето? Със стълбица ли да се изкачим или някой ще ни пусне въже, по което да се покатерим?
Вечността е само за любящите души. Това е като, все едно само феновете, които са заплатили цената на билета, могат да влязат на концерта. Всички души са онези всички хора, които искат да посетят концерта. Но не всички хора разполагат с толкова много пари, за да си го позволят. Накрая, на концерта отиват само истинските фенове, които са събрали парите с лишения и труд, за да посетят любимата група. Така и само любящите души, т.е онези, които са се сдобили с билет ще посетят концерта, т.е. ще влязат във вечността. Цената на билета за концерта е сто или двеста лева. А каква е цената на билета за вечността? Той струва по-скъпо – много и постоянни усилия в упражняване на добротолюбие, обич и закона Божий. Много хора се стараят, но и много от тях не успяват да съберат парите до часа на концерта и за тях вратите остават затворени. Най-верните фенове отиват на концерта, както и само любящите души влизат във вечността. Онези, които всеки ден се стараят, упражняват въздържание, борят се със земните страсти, извисяват съзнанието си до Божественото, искрено се молят за своето спасение, покайват се и побеждават човешките си грехове, сърдечно помагат на ближните и благодарят за всичко, което имат. Същите тези души умеят и да се радват, защото предусещайки наградата си, изпълняват трудовете си с трепет и търпение. Така както феновете работят мотивирани, за да спечелят пари за концерта, представяйки си насладата от това да чуят любимите си изпълнители на живо и заедно да се веселят.
Щастието в тревата за мен олицетворява радостта на всяка една любяща душа от предстоящето й. Радостта, която я зарежда с енергия да се бори с тъга, мъка и униние, да решава ежедневните проблеми, да помага, да утешава, да окуражава, да прощава и да обича правдата. Ах, колко по-пълноценен е животът ни, когато осъзнаем истината за Живота и радостно вършим делата си?!
Един ден, когато извървим житейския си път ще видим какво е там горе, ала дотогава да дерзаем! Ще изживяваме както радостни, така и трудни моменти, но с упование в Господ смело ще вървим напред, давайки най-доброто от себе си.