В името на Отца и Сина и Светия Дух! Братя и сестри, в Евангелието, четено пред празника Въздвижение на Кръста Господен, кратко по своя размер, но безкрайно дълбоко по съдържание, по своя вътрешен мистически смисъл, Господ казва: „Никой не е възлязъл на небето, освен слезлият от небето Син Човеческий, Който пребъдва на небето” (Ин. 3, 13). Синът Божий, въплътил се от Дева Мария, станал Син Човеческий. Слизайки на земята, със Своето Божество Той пребивавал с Отца и Духа. Мнозина философи искали да постигнат тайната на мирозданието, много религии обещали да ни открият тайните на вечността и спасението. Но Господ решително е казал: Никой не е възлязъл на небето... само... Син Човеческий. Следователно, единственото истинско учение – това е учението на Христа Спасителя. Останалите религии и философски системи – са само мечтания на човешкия ум, само сянка на истината, а не истина. Господ казва: Никой не е възлязъл на небето... Следователно, основателите на другите религии – Буда, Зороастър и много други, не възхождайки на небето, слизали в дълбините на преизподнята и там черпели своите вдъхновения и откровения. От думите на Спасителя ние можем да видим, че всички останали религии, претендиращи за истината, са лъжа и са породени от духа на лъжата. Намират се хора, които казват: «Всички религии са еднакви, вярвай в каквото искаш, само прави добро и ще бъдеш спасен». Но Христос е казал: „Всички, колкото са идвали преди Мене, са крадци и разбойници” (Ин. 10, 8). Разбойниците и убийците отнемат живота от човека, лъжливото учение отнема от него вечното спасение. Има хора, които казват: «Ние сме християни, но в същото време признаваме присъствието на истината и в други учения, занимаваме се с йога, ходим при кришнарите и т. н. Ние с това задълбочаваме вярата си». Братя и сестри, ако лекарството се смесва с отрова, то вече се превръща в отрова. Истината, смесена с лъжа, става лъжа.
В днешното Евангелие ние чухме свидетелството на Самия Христос, на Самия Син Божи, че никой не е бил на небето, а само Син Човеческий, само Той Единствен – Богът, приел човешка плът. Останалите религии, които претендират за истината, за откровение на някакви неведоми тайни всички те са сатанинска прелест. А там, където е лъжата, там е и бащата на лъжата. По-нататък в Евангелието, което днес чухме се казва: „И както Моисей въздигна змията в пустинята, тъй трябва да се издигне Син Човеческий” (Ин. 3, 14). Когато израилският народ се намирал в пустинята, на едно място, където той се спрял, имало много отровни змии. Тези змии се криели в пясъка, в пукнатините на скалите, нападали хората. Техните ухапвания били смъртоносни загинали хиляди. Станът на израилтяните, изпълнен с трупове, започнал да прилича на гробище. И ето тогава, по Божествено откровение, Моисей направил от мед змия и я въздигнал на върлина. Както казват светите Отци, тази върлина имала форма на кръст. Моисей заповядал да я издигнат над стана, за да може целият народ да види изображението на змията, и този, който след ухапването на змия успеел да види кръста с медната змия, не умирал. Светите Отци обясняват, че тук има пророчество, предзнаменование за Кръста на Иисуса Христа, а змиите – това са грехът и дяволът, победен на Кръста.
Земният живот е подобен на път. И ние вървим сред духовни змии и скорпиони. Змиите това са демоните, отровата това са греховете. Ако ние успеем да видим Кръста, т. е. да се покаем от души, то ние няма да умрем, ще бъдем спасени, стига само нашето покаяние да е било искрено.
Господ казва, че всеки вярващ в Него ще има живот вечен. Ние вярваме в Иисуса Христа, наричаме себе си християни, но всички ли ще се спасим? Господ говори за другата – дълбинната вяра, за вярата, която ще стане правило на нашия живот, вътрешно съдържание на нашата душа. Това е тази вяра, при която, четейки Евангелието, ние възприемаме всяко слово като светлина и истина. При такова прочитане на Евангелието ние възприемаме написаното като думи на Господа, обърнати лично към нас. Спасен ще бъде този вярващ, който живее според вярата.
Казано е в Евангелието, което чухме днес: „защото Бог толкоз обикна света, че отдаде Своя Единороден Син, та всякой, който вярва в Него, да не погине, а да има живот вечен” (Ин. 3:16). Бог е Любов. Творението на света – това е акт на Божествената Любов. Велика милост е, братя и сестри, и самото творение на човека! Господ ни е дал способност да се молим, да беседваме с Него. Господ не е оставил човечеството, паднало в грях. Господ ни е открил безкрайните далечини на духовното съвършенство, открил ни е Небесното Царство! А най-главното, самата велика любов на Господа – това е Неговият Кръст. Кръстът е слънце на любовта.
Братя и сестри, Кръстът и разпятието са основа на нашата вяра, те са основа на нашия живот. Ако не се жертваме заради другите в своя всекидневен живот, това угасява нашата вяра, пропада нашата надежда, умира нашата любов. За да сме вярващи, ние трябва да се стараем винаги да жертваме нещо за другите, да помагаме на другите, да носим техния кръст.
Когато се стремим към своето щастие, но забравяме за другите, тогава ние не достигаме щастие, душата ни остава пуста и хладна. Дори и да сме изпитали всички земни наслаждения, все пак ще чувстваме неудовлетвореност, ще чувстваме тъга и безжизненост, като че ли ни покрива някакъв черен покров. Тези, които отдават живота си заради другите, са най-щастливите хора, а особено – който носи мъченически кръст. В житието на св. мъченица Перпетуа, римска аристократка, е записан нейният разказ. Тя била хвърлена в подземна тъмница, където заедно с умиращите лежали разлагащи се трупове. Римската патрицианка, чието крака не докосвали земята, която по улиците била носена от роби на носилка, сега лежала в страшната, смрадна тъмница сред трупову, и тя писала: «Никога не съм била така щастлива, както сега, когато страдам за Христа, тази тъмница ми се струва самият рай!»
Господ е казал: „Не дойдох да съдя, а да спася света (Ин. 12: 47). Първото пришествие на Иисуса Христа било пришествие на Изкупителя, с Него пред нас се открило спасението. Милосърдието Божие е неизказано, непостижимо за нас – злите и грешните. Нашите грехове пред Божието милосърдие – това са камъчета пред морската бездна, която ги поглъща. Любовта Божия това е този пламък, в който изгарят греховете на човека, в който самата душа ще стане чиста, като злато. Само да имаме у нас воля към спасение. Господ е обещал вечен живот на тези, които вярват, на тези, които повярват в Него.
Братия и сестри, апостол Павел казва: „Ето сега ден на спасение” (2 Кор. 6: 2), т. е. днес трябва да започнем покаянието. Когато до човека се докосне благодатта, тозчас трябва да започне покаяние, изменение на своя живот, да не отлага за следващия ден. Ето пример, как се покаяла една известна в Александрия блудница. Тя решила отначало да продаде това, което имала, и да раздаде спечеленото на бедните. Но нейното покаяние било толкова силно, че тя не могла да понесе и самия вид на дома, където живяла и грешила. Тя го оставила, както и всичко,у което било в него, даже не затваряйки зад себе си вратата, и отишла в манастир, за да води там монашески живот. Дошла до самите врати на манастира, потропала на тях и паднала мъртва. Игуменката на манастира имала видение: демони и ангели дошли при тази мъртва жена. Демоните казали: «Тя цял живот ни е служила, погубила е толкова души и не е направила нищо добро!» Ангелите отговорили: «Тази грешница се е покаяла от цялото си сърце, а времето на смъртта зависи не от човека, а от Бога». Така Господ приел нейното покаяние, макар че тя още не успяла да извърши никакви подвизи и добри дела. Но това не зависело вече от нея, такъв бил особеният Божи Промисъл, и, може би, тук Господ искал да покаже цялото Си милосърдие. Със силата на своето огнено, искрено покаяние, блудницата само за няколко часа придобила Царството Небесно. А ако беше отложила покаянието след няколко дни? Възможно е било, нейната решимост да се поколебае и душата да се окаже навеки погинала.
Братя и сестри, помнете: Господ ни е обещал, че ако се покаем днес, то Той ще ни прости. Но Господ не е обещал, че ще доживеем до утрешния ден! Амин.
Превод: Свещ. Йоан Карамихалев