В името на Отца и Сина и Светия Дух! Разбира се, вие всички знаете, помните, как бил намерен от равноапостолната царица Елена Кръста Господен, дотогава няколко века пролежал в забвение, под земята, а след това тържествено въздигнат над народа в Иерусалим. Оръдието на наказанието било прието да се заравя заедно с телата на наказаните, затова кръстът Христов се оказал в общия гроб, където били погребани разбойниците, разпнати редом с Господа.
И ето това дърво след разкопките, проведени от царица Елена, Иерусалимският патриарх въздигнал над тълпата, молейки се, повтаряйки думите: „Господи, помилуй”. Сега този Кръст, издигнат над вярващите християни, е знак на победата на Църквата Христова, а празникът Въздвижение – празникът на нейните победи и тържества.
И както Кръстът 300 години бил забвение, така и Църквата Христова била гонена, била презирана, била притеснявана; а в някои години била връхлитана от такива жестоки преследвания, които довеждали до появата на стотици мъченици. И ето римските императори, които били или равнодушни към християнската вяра, или я презирали, или поставяли християните извън закона и безпощадно ги преследвали, постепенно започнали да се колебаят: трябва ли да продължават да гонят вярващите в Христа?
И при император Константин Велики настъпил преврат. Още била жива паметта за всички мъчения, наказания, преследвания. Не били изминали, може би, и 10 години от този ден, когато мнозина отдали своя живот за Христа; когато някои Му изменили, други проявили малодушие, а трети небивала твърдост. Ето тогава император Константин провъзгласил свободата на вероизповеданията в цялата в своя държава.
Какво го заставило да стигне до тази крачка? Защо в края на краищата признали Църквата? И защо толкова много хора влезли в нея? Императорът бил човек държавник, и той разбирал, че щом наведнъж хиляди хора се кръщават, наведнъж хиляди хора се обръщат във вярата Христова, значи не може всички да бъдат унищожени и хвърлени в затвора!
Това била първата и главна причина за обръщането на държавата към Църквата. И в резултат настъпило нейното тържество. Кръстът Христов бил въздигнат над света!
Да се запитаме сега: по какъв начин тогава, преди много векове, Църквата победила? С какво победила тя? Ясно е едно – тя победила със своя пример. Хората, вярващи в Христа, били по-добри, по-чисти, по-силни, по-мъжествени от всички останали. Езичници и невярващи неволно гледали на тях, като на висок образец за подражание. Може да се каже, че членовете на Църквата били най-добрите хора в държавата, каквито и да са били те: офицери, роби, слуги или учени, занаятчии или мъдреци. Ето какво привличало към вярата Христова толкова нови последователи.
нашата сила, силата на нашата Църква Христова се заключава в живот според евангелските заповеди. Нашата сила се заключава и в това, че Духът Божий трябва да действа чрез нас. Но често и ние с вас, считайки себе си за християни, говорейки за това на хората, редом с които живеем, пренебрегваме евангелските заповеди, даже без да се замисляме. Доволни сме от това, че веднъж в седмицата идваме в храма, постояваме малко, от време на време се приобщаваме със Светите Тайни, идвайки на изповед, казваме: грешен съм, грешна съм”, и продължаваме след това да живеем като езичници.
Ако живеем ето така, не според Евангелието, а според прищевките на своите страсти, то ние не можем да бъдем пред хората пример за истински Христови ученици.
Също и друго: ако душата ни е слаба, вяла, маловерна, ако Духът Божий не действа в нас, то нашето слово ще бъде безсилно, безсилно ще бъде и проявлението на нашата вяра, защото в нея ще действа не Господ, нашият обичай. Една жена ми каза, че тя идва в църква, защото и е приятно да постои там: „Къде да отида, аз, старият човек? Освен това тук е такова място, където може да прекараш времето си”.
Нима така действа Светият Дух? Не, това не е вяра, това е просто самоублажаване. Това не е вяра, а самодоволство, самоутешение. Това е нещо за възрастния човек, за да му е спокойно, приятно. Както казват, да отдъхне душата. Но това не Духът Божий, който трябва да действа във всеки от нас.
Ето затова, скъпи мои, затова ние не сме сега истински пример. Сега ние не сме тази Църква, която обърна огромната държава. Напротив, днес със своя пример ние често отблъскваме другите, със своя пример ние често позорим името християнин, нанасяме петно върху чистата одежда на Църквата. Ето какво значи тържеството на вярата и нашата немощ.
Днес, когато си отидете у дома, нека всеки от вас си зададе този въпрос: ”Как изпълнявам аз своя християнски дълг? Живее ли в мене Господ? Прося ли аз от Него да ми даде тази сила на вярата, силата на духа? Или аз живея безцветно, вяло, равнодушно, пусто, отегчен от греховете и духовния сън?” Ето за какво трябва да помислим.
Ако ние с вас действително искаме да изпълним Христовата воля, ако искаме действително да получим Божията помощ, за да станем християни, Господ ще ни изпрати спасяващия Кръст.
Неговата сила е дадена за всеки, всеки може да получи дара на тази благодат и да възкръсне: да се пробуди и да стане много пъти по-силен духовно. Защото Господ ни спасява със Своята безгранична изкупителна сила. Тя ни е дадена, тя ни е обещана! Днес ни е дадено спасението, и само от нас зависи да приемем Кръста Христов, да усвоим и осъществим в живота, това, което Господ ни е заповядал. Амин.
Превод: свещ. Йоан Карамихалев