В името на Отца, и Сина, и Светия Дух!
Днешното Евангелие, скъпи братя и сестри, завършва с удивителните думи: Господ говори на Своите ученици: „Тук стоят някои, които няма да вкусят смърт, докле не видят царството Божие, дошло в сила” /Мк 9:1/. Веднага след тези думи Той възвежда Петър, Иаков и Иоан на Таворската планина, където им показва нетленната Божествена светлина. Затова на пръв поглед може да изглежда, че тези думи имат отношение по-скоро не към предишния, изслушан от нас днес, текст, а към събитието на Преображението. Но това не е съвсем така.
За какво говори днешният евангелски откъс? За това, че този, който иска да върви след Христа, трябва да се отрече от себе си, да вземе кръста си и да последва Спасителя. За това, че ако някой иска да спаси душата си, трябва да я изгуби заради Христа и Неговото Евангелие. За тези, които се срамуват от своя Господ сред падналия свят /ср. Мк. 8:34,35,38/. Затова, за да не паднат духом слушателите, да не се отчаят за своето спасение, Господ ги възвисява, обещавайки им блага, които „око не виждало, ухо не е чувало и човеку на ум не е идвало” /ср. 1 Кор. 2:9/.
Христос съвсем не е обещавал на своите ученици лек живот. Ние помним, че Неговата проповед довела до това, че „от това време мнозина от учениците Му се върнаха назад и вече не ходеха с Него” /Ин. 6:66/. И до днес, мнозина не приемат Христа Спасителя, не искат да вървят след Него, а живеят според своите страсти и похоти /ср. Гал. 5:24/.
Вярваме, че това не се отнася към нас. Но нелъжовно е словото на Спасителя: ще видите царството Божие, дошло в сила. Как ще можем ние да го видим?
То е пред нас. Царството Божие е Църквата Христова. Тайновидецът Иоан Богослов, описвайки Небесния Иерусалим, възклицава: „Храм пък не видях в него, понеже Господ Бог Вседържител и Агнецът са негов храм /Откр. 21:22/. Затова тук, в Светите Тайни Божии присъства Главата на Църквата – Христос. Редом с Него е сонмът на угодниците Божии, начело на които е Пречистата Дева Мария. Красотата на земния храм е само малък отблясък от красотата на Небесната Църква – на тържествуващата и побеждаваща Църква.
Ето какво значат тези слова: ще видят царството Божие, дошло в сила. Главното оръжие на Църквата не е мечът, не е словото, а Светите Тайни Божии. Затова с такава ненавист безбожници и богохулници се нахвърляли на Светата Евхаристия – център и същност на нашия духовен живот. Да си спомним известния писател Лев Толстой, чиито религиозно-философски възгледи принудили Църквата да му откаже християнско погребение.
А ако сърцевината на нашия духовен живот е Евхаристията, то колко внимателни трябва да бъдем при нейното извършване. Става дума за отношението към това Таинство. Не е секрет, че мнозина, считащи себе си за православни християни, или въобще не участват в нея, или я разглеждат като някакво представление, нямащо никаква връзка с нашата реална действителност. Тук, в Църквата сме едни, а излезем ли навън – съвършено други. Тук сме православни християни, на улицата – безразлични еснафи.
Откъде е тази раздвоеност в нашите души? Къде сме истински? Древният отец на Църквата Тертулиан на този въпрос отговарял така «Всяка душа по природа е християнка». Затова нашето сърце тегли към дома, към Небесния Отец, а ние, със своя хладен разсъдък, желязна логика, житейска суета се отвръщаме от едното потребно /Лк. 10:42/.
Затова да се вслушаме в зова на своето сърце, да оплачем своите грехове и да се помолим на Владиката на всички да сподоби и нас да видим идващото в сила Царство на Отца, и Сина, и Светия Дух, на Които подобава слава и чест сега и винаги, и во веки веков. Амин.