“Който иска да върви след Мене, нека се отрече от себе си, да вземе кръста си и Ме последва”. (Марк 8:34)
Братя и сестри! Бог по различен начин призовава хората към Себе Си. Едни се обръщат към Него след претърпени беди и изпитания, други по време на болест, трети чуват Неговият призив, Който звучи от Евангелието и тръгват след Него, малцина са тези, които са възпитани в духа на Христовото учение.
Една от тях е днес честваната преподобна Параскева-Петка Българска. Родена в град Епиват, на брега на Мраморно море през ХІ век, тя още от детство била закърмена от своите родители в християнските добродетели. Отличавала се с активна любов към Бога и ближните, изразена в милосърдие към бедни и нуждаещи се. Често посещавала богослужбите в храма и от все сърце се молела. Веднъж в Църква тя чула призива на Христа: Който иска да върви след Мене, нека се отрече от себе си, да вземе кръста си и Ме последва” (Марк 8:34) и решила да отдаде целия си живот на Христа Бога. Раздала на бедни наследеното имущество и отишла в Константинопол, обходила светините му, срещнала се с християнски подвижници, от които получила спасителни наставления. По техен съвет тя се заселила в Ираклийското преградие, при усамотения храм “Покров Богородичен”. Там прекарала в пост, молитви и покайни сълзи пет години. След това се отправила към Палестина, за да се поклони на гроба Господен и на други места, свързани с живота на Спасителя. След това се уединила в Йорданската пустиня, където прекарала много години в равноангелски живот. Веднъж по време на молитва и се явил ангел Господен, който и заръчал да остави пустинята и да се завърне в отечеството си, където да предаде тялото си на земята, а с душата си да отиде при Господа.
Пристигнала в родния си град, тя не заварила там жив никого от своите близки и заживяла като странница при храма “Свети Апостоли”, отдавайки се на молитва, бдения и пост. След две години се представила пред Господа. Погребали я вън от града като чужденка. След известно време гробът и бил разкопан, тялото и било намерено нетленно, било извадено и поставено в храма “Св.Апостоли” в Епиват. При мощите на светицата ставали много изцеления.
Последните години от живота си преподобната Петка преживяла като странница. Странствали дълго и нейните свети мощи. През 1238 г. българският цар Иван Асен ІІ наредил мощите и да бъдат пренесени в столицата Търново. След падането на Търново под турска власт в 1393 г. мощите били преместени във Видин, през 1396 г. в Белград, а през 1521 г. се озовали в Цариград. От там те били пренесени в Яш, днешна Румъния, където се покоят и до днес в катедралата “Сретение Господне”.
Братя и сестри, преподобна Параскева-Петка Българска изпълнила призива на Христа: “Който иска да върви след Мене, нека се отрече от себе си, да вземе кръста си и Ме последва” (Марк 8:34) Бог никого не насилва да вярва в Него и да Го следва против волята му. Затова казва: “който иска…” “Нека се отрече от себе си…”: от своето надменно, самопревъзнасящо се “аз, от своите страсти и греховни привички, “да вземе кръста си”: своя личен житейски кръст, да не роптае против изпращаните му от Бога едни или други изпитания, “и Ме последва”, т. е. Бог иска от нас да не бъдем само слушатели на словото Божие, “мамещи сами себе си” (Иак.1:22), но и негови изпълнители, оделотворяващи на практика евангелския нравствен закон.
Нека в усилията си да изпълняваме словото Божие да просим подкрепата и застъпничеството на преподобна Параскева-Петка Българска, която с живота си е онагледила изпълнението на Христовия призив и да се стремим целия си живот на Христа Бога да отдадем. Амин.