Днес, скъпи братя и сестри, Църквата отбелязва паметта на светите отци от седмия Вселенски събор. В различно време в течение на годината се отбелязва паметта на светите отци и от другите шест вселенски събора. Църквата е постановила да се възпоменават вселенските събори в първата редица, за да въздаде дължимата чест на светлите умове на светите отци, които, ръководени от Светия Дух, така усърдно са се потрудили за очистването на Църквата от зловредните ереси и за възстановяване истината на църковните догмати. Но това не е единствената причина. За нас е особено важно да не забравяме трудовете на вселенските събори още и защото всички ереси, щателно разгледани на съборите, макар и да и били осъдени от светите отци, но не били изкоренени от църковния живот.
Тези ереси съществуват сред нас и до ден днешен, с тази само разлика, че по примера на вирусните микроби, които така са се разплодили в окръжаващата ни среда, тези ереси са преминали през мутация и са се адаптирали към днешното време, приемайки съвременни форми. Затова е крайно важно за нас, ценейки това, че се намираме в истинската Църква, и помнейки трудовете на светите отци в това дело, да се запознаем с осъдените от тях ереси и да се стараем да ги разпознаваме в нашия съвременен живот, за да не попаднем в техните мрежи.
Светите отци от 7-я вселенски събор, чиято памет днес празнуваме, осъдили иконоборческата ерес. Тази ерес датира от началото на 8-то столетие, когато византийският император Лъв Исаврянин издал указ, изискващ да се изнесат светите икони от църквите и домовете, и да се изгарят на площадите. Указът бил мотивиран с това, че почитането на иконите се явява идолопоклонство. Когато народът започнал да възпрепятства изпълнението на указа, тогава към гонението на светини император Лъв присъединил и гонението на техните ревностни почитатели, и тогана много хора били убити и измъчвани за почитането на иконите. Обаче, съпротивата против императорския указ продължила, а най-изтъкнатите богослови от това време писали изобличителни послания против император Лъв: като, например, св. Иоан Дамаскин от Сирия и папа Григорий II от Рим.
След смъртта на император Лъв, неговият син и приемник, Константин Копроним, продължил иконоборческото дело на своя баща, само решил да действа малко по-иначе. Той свикал лъже-събор, на който подставено от него духовенство осъдило почитането на иконите. В резултат на този лъже-събор не само били унищожени икони, но също най-ценните фрески по стените на храмовете били заличени с вар. От гонение на иконите Копроним преминал към гонение на светите мощи, а след това към гонение на манастирите, които били всички или разрушени, или превърнати в казарми, а монасите жестоко измъчвани.
Иконоборческата ерес продължила през почти цялото 8-мо столетие, и едва към неговия край, при царуването на благочестивата императрица Ирина, почитане то на иконите било възстановено. С усилията на тази императрица, и при поддръжката на константинополския патриарх Тарасий, през 787 година бил свикан седмия вселенски събор, на който взели участие повече от триста епископи. Съборът напълно осъдил иконоборческата ерес, осъдил лъже-събора, свикан от Копроним, и тържествено възстановил почитането на иконите, определил, че въздавайки чест на иконите, ние с това въздаваме чест на първообраза им, и покланящите се на иконите, се покланят на тези, които са изобразени на тях.
Минали векове, скъпи братя и сестри, и иконоборчеството като че ли било изкоренено, но ето настъпил 20-ият век, и то избухнало отново със страшна сила в християнските страни, попаднали под игото на безбожния комунизъм. И отново можело да се види как се изгаряли икони, разрушавали се и се осквернявали храмове и манастири, измъчвани били духовенството и вярващия народ.
Но сега всичко е стихнало, и ние можем да помислим, че тази ерес накрая съвсем е изчезнала – нали никъде повече светите икони, като че ли не се унищожават, никой, като че ли, не бива измъчван за почитането на иконите. Но не, драги братя и сестри, иконоборчеството продължава, то никъде не тръгвало, то е живо и действено, то само се е видоизменило. Нали дяволът е хитър: той е видял, че откритото гонение на иконите само поражда мъченичество, което не му е съвсем угодно. И ето той решил да постъпи иначе. Вместо да забрани почитането на иконите, той решил да замени почитането на иконите.
Това става по същи принцип, както и явяването на антихриста. Думата «анти» на гръцки означава не само «против», но и «вместо». По такъв начин, появявайки се в света, антихристът не само ще действа против Христа, но и вместо Христа, т.е. ще постави себе си на мястото на Христа. Такъв подход дяволът приложил и към иконоборчеството. В замяна на борбата против иконите, той поставил други обекти на почитане вместо иконите.
Какви анти-икони виждаме около себе си, драги братя и сестри? Погледнете: в повечето съвременни домове вие рядко ще видите истински икони – икони на Спасителя, на Божията Майка, на светии. В най-добрия случай, и само в домовете на вярващи, някъде в ъгъла, по стара традиция, ще виси иконка, тъй като още често се стесняваме пред външни хора. Но в повечето домове, особено в стаите на младежи, вие непременно ще видите висящи изображения на рок-певци, актьори и други съвременни кумири. Неслучайно и в съвременните технологии компютърните изображения се наричат «иконки». Ето тези анти-икони дяволът пробутва за поклонение вместо истинските икони. И тук действат този същият принцип: въздаващият чест на изображението въздава чест на първообраза. По такъв начин, се получава така, че вместо Бога ние се покланяме на идоли. Ето в какви мрежи ни е уловил сатаната!
Драги братя и сестри! Нека се отдалечим от анти-иконите на анти-религията на идващия антихрист. И, възпоменавайки днес светите отци от 7-я събор, тези велики борци за истинско иконопочитание, нека следваме техния пример: да възстановим почитането на иконите в нашите сърца, в нашия живот, в нашия дом. Нека идваме в храма Божи, където ласкаво се взират в нас Сам Господ Иисус Христос, Божията Майка, всички светии, където ние можем непосредствено да общуваме с Тях чрез поклонение на Техните образи. А в нашите домове нека, без да се стесняваме, на най-видно място, да окачим икони на Спасителя, на Богородица, на светци, – които да ни пазят от зло, да ограждат нашия дом, да бдят над нас; с които ние винаги можем посредством молитвата «да поговорим», да споделим своите радости и скърби, да поискаме помощ, така даже когато биваме сами у дома, ние никога не ще бъдем самотни.
Народната мъдрост казва: с какъвто се събереш, такъв ставаш. Ето чрез иконопочитанието нека се стараем да имаме общение с жителите на небето, за да можем и ние да станем граждани небесни. Амин.