В името на Отца и Сина и Светия Дух! Братя и сестри! Неизброим е броят на мъчениците Христови. Тези от тях, които са претърпели много тежки и продължителни мъчения и са проявили при това изключителна твърдост във вярата Църквата величае като великомъченици. Сред най-почитаните великомъченици в православния свят изпъква името на днес честваният свети великомъченик Димитрий Солунски. Името на този светец е разпространено сред нашия народ, в негова чест са въздигнати немалко храмове. Св. Димитрий се родил през втората половина на третото столетие. Родителите му го възпитавали в християнската вяра. Когато достигнал зряла възраст той бил назначен за проконсул на гр. Солун. Когато император Максимилиан започнал гонения против християните той узнал, че св. Димитрий не само не гони християните, но и че самият той е християнин.
Отхвърляйки обещаните от императора високи длъжности и богатства, Димитрий останал верен на Христа. За това той бил хвърлен в тъмница. В тъмницата св. Димитрий благословил юношата Нестор на бой с гладиатора Лий, който се надсмивал над християните и над Иисуса Христа. Получил благословение, Нестор победил Лий. Когато разгневеният император узнал, че св. Димитрий благословил Нестор, заповядал да го убият. И войниците в тъмницата го убили с копия. Християни погребали тялото му.
Животът на св. Димитрий, както виждаме, бил скромен. Със своя живот той по нищо не се отличавал от хилядите други мъченици. И може би, неговото житеописание би се загубило през вековете, ако почти сто годни след неговата мъченическа смърт християните не решили да препогребат неговото тяло. И когато отворили гроба му, видели, че неговите мощи са нетленни и мироточиви. Мнозина хора идвали да се поклонят на тялото на великомъченика и мнозина получили помощ от този светия, а с неговото благоухаещо миро хората се изцелявали от разни недъзи. Така Бог явил светостта на живота на св. Димитрий и прославил неговото име след смъртта му повече, отколкото приживе.
Това трябва да ни поощрява, за да не падаме духом, но винаги твърдо да стоим във вярата в Христа и да можем ежедневно да умираме заради Христа. А нашата награда и прославяне на нашия живот ще дойде в свое време, което Господ е определил за всеки от нас. Човек, който ежедневно приживе се освещава от Светия Дух, не само освещава своята душа, но и тялото си. Нетленността и мироточивостта на тялото на свети Димитрий след неговата смърт е знак за това, че неговият живот е бил угоден на Бога. Осветеното от свят живот тяло и след смъртта не подлежи на законите на природата, защото където е Бог – там се побеждават законите на природата. Те се подчиняват на Този, Който ги е установил. Грехът е причина за нашата смърт. И това, че нашите тела се разлагат след смъртта и издават зловония е поради това, че нашият живот в голямата си част е препълнен с грехове и служене на страстите.
Ние всички сме привикнали към материалния живот и материалните неща. Нетленните мощи на светите хора са свидетелства, които излизат извън рамките на материалното светоусещане. Те насочват нашия поглед към духовния свят. Нетленността – това е не само прославяне живота на светия човек, но и призив към нас да подражаваме на живота на светиите, щото съзерцавайки това Божие тайнство, да се въодушевляваме в духовния живот Съзерцавайки нетленността на телата на светиите, ние виждаме, че Божиите, духовните дела са вечни, а материалните – временни. Отдавайки своя живот за вечността човек сам става вечен. Затова през всички времена на християнството хората са отивали там, където се съхраняват мощите на светите люде, за да се докоснат до вечността и да се изпълнят с духовни сили.
Почитайки светите мощи, човек има възможност да се замисли и да измени своя живот, да се изпълни с Божията благодат и да получи ходатайството на тези светии. Мощите на светиите са велик източник на Божията благодат. И мощите на великомъченик Димитрий и целебното благоухаещо миро, изтичащо от тях са велики свидетелства за това. Да не пропускаме възможността да посещаваме светите места и да почитаме мощите на светите люде. Тяхното нетление е не толкова тяхна прослава, колкото Божи дар за нас, защото те вече са получили своята прослава и награда от Бога във вечността. А нетленността на техните тела е по-скоро указател за нас, за да не се отбиваме от правия път в този земен живот.
Затова да не се леним да се трудим за Бога, да свидетелстваме за Бога със своя живот, да бъдем твърди във вярата, просейки ходатайството и помощта на св. Димитрий. И Господ, комуто са подвластни всички закони на природата ще прослави нас и нашия живот. Амин.