"От всекиго комуто много е дадено, много и ще се иска, комуто много е поверено, от него повече ще се изисква”
Братя и сестри! Всред всеки народ Бог поставя личности, чиито дарби и способности надвишават обикновените. Те са повикани със своето дело и живот да издигнат множеството на по-високо стъпало в духовното му развитие. На тях Бог дава всички необходими лични качества, влага в сърцата им насока и цел, дава им и Своето благословение, и подкрепата и наставлението на Светия Дух, за да изпълнят високото си призвание. Дадено им е много, но от тях Бог ще потърси сметка за участта на всеки от поверените им люде. С една своя погрешна стъпка те могат да направят нещастни и да погубят мнозина, но и с едно мъдро и достойно дело могат да допринесат за спасението не само на тези, които зависят от тях, но и на идните поколения. Отговорността им е огромна, съответстваща на повереното им от Бога. Затова онези, които достойно са носели своя кръст, заслужено се увенчават с нетленни венци и биват причислени към лика на светиите.
Днес светата Православна Църква чества паметта на сръбския крал Стефан Милутин, царувал през последната четвъртина на 13 век и началото на 14 век. Нему Бог поверил съдбините на цял един народ. Дал му и нужните лични качества за такова високо служение, дал му и помазанието и благодатта на Светия Дух, Който да го подкрепя и наставлява, за да води поверения му народ не само към благоденствие, но и към спасение и вечен живот.
Със своето благочестие свети крал Стефан Милутин заслужил Божието благоволение. Украсил живота си с множество добри дела: подпомагал храмовете и манастирите, подпомагал просветното дело, построил и благоустроил множество църкви и манастири – толкова на брой колкото години царувал. По време на неговото управление Сръбската Църква благоденствала. Устоял на изкушенията и останал верен, той и поверения му от Бога народ, на светото Православие. Починал на 30 октомври 1317 година. През 1460 година неговите свети мощи били пренеси в София, където и днес се пазят благоговейно в църквата “Света Неделя”.
Братя и сестри, никой от родените на света Бог не е оставил без дарби. Всекиму Бог е дал различни способности и дарования, поверил ни е отговорности, грижи за близки, деца, колеги и т.н. И за всичко, което ни е дадено, за да възрастваме в доброто, ще ни се потърси сметка след смъртта и ще ни се изиска да дадем отчет за всяка душа, която Бог е поставил под наше влияние. И на когото повече е дадено, от него повече и ще се изиска.
На нас ни е даден и най-ценния дар – светата православна вяра. Дадено ни е да познаем Истината, дадено ни е да станем съпричастни на изкупителното дело на Христа, дадени са ни даровете на Светия Дух. И ако непознаването на Истината служи за извинение на езичниците, на невярващите, то ние няма да имаме никакво оправдание, ако поради нехайство и небрежност пропиляваме повереното ни съкровище, вместо с усърдието си да го увеличаваме и употребяваме за спасението на мнозина. Амин.