“Авраам рече: чедо, спомни си, че ти получи вече доброто си приживе, а Лазар – злото; сега пък той тук се утешава, а ти се мъчиш”. (Лука 16:25)
Братя и сестри! Всеки от нас се вълнува от тайните на задгробния свят. Ние знаем, че едни хора “ще отидат във вечна мъка”, а други – “в живот вечен” /Мат.25:46/. Но как да си представим вечната мъка и нима тя е угодна на Бога, Който е Любов /1Иоан 4:16:2/. Днешното литургийно свето евангелие ни преоткрива тези тайни.
Живели двама човека. Единият бил “богат, обличаше се в багреница и висон и всеки ден пируваше бляскаво”. Имало също някакъв бедняк на име Лазар, който лежал при вратата му, покрит със струпеи. Така и преминал техният живот. За богатия Лазар като че ли не съществувал и нямало даже случай той да му подаде нещо. Лазар пък никога не изпитвал злоба, ни завист, не мечтал даже за разкулачването на жестокия богаташ и даже не се надявал на милостиня от негова страна. Мечтите му били ограничени в пределите на неговите възможности: той желаел само “да се нахрани от трохите, що падаха от трапезата на богаташа”. Двамата били последователни в своя живот. И богатият в упоритото нежелание да счита Лазар за човек, и Лазар – в своето кротко приемане на отредения му от Бога дял.
Но ето и двамата умрели. И виждаме, че ги постигнала също различна участ, само че обратно: Лазар бил отнесен от Ангели “в лоното Авраамово”, а богатият се оказал “в ада… в мъки”.
От днешната притча може прибързано да се стигне до извода, че съдът Божи е определил горчивата участ за богатия само затова, защото той бил богат и весел на земята, и само като утеха за скърбите на земята дал на бедния Лазар радост и покой в лоното Авраамово.
Но това не е така просто; не е бил виновен човекът затова, че е богат, и не е било заслуга на човека, че е бил беден. В Евангелието срещаме немалко състоятелни хора, историята на Църквата познава още повече, които са били радост и благословение за другите, защото са били милосърдни, жалостиви, милостиви. И познаваме още повече хора, които в своята бедност стават жестоки, немилосърдни даже към тези, които подобно на тях се намират в нужда. Не ни спасява бедността сама по себе си и не ни погубва богатството като такова.
Но нека се вгледаме в тези образи на богатия и бедния, които ни представя Христос. И своето имущество и своя земен живот богатият употребил единствено за угаждане на плътта си. Тези временни Божи дарове, с които би могло да се придобият вечни дарове, той подхвърлил на тление. Преминавал от едно удоволствие към друго, непрестанно развличайки се и разсейвайки се, за да не съзре пустотата в душата си. При такъв живот Бога, вечността, блаженството и страданията в нея се забравят, забравят се така дълбоко, че престават напълно да съществуват за отдадения на плътски наслади човек. Мнозина, упоени от плътския живот, не само забравят за духовните ценности, но отхвърлят съществуването на Бога, на невидимия свят, на своята душа.
Евангелието не споменава нищо за добродетелите на бедния Лазар, говори само за неговия страдалчески живот и за това, че ангели отнесли душата му в отделението на рая, именувано лоното Авраамово. Светите отци даже отбелязват, че Лазар имал грехове, заради които били допуснати от Бога и болестите и нищетата. Към това заключение навеждат думите, казани за него, че той получил злото приживе. Същият израз е употребен и за богаташа за означаване на това, че имуществото било предоставено на богатия от Бога, че не било негова собственост, както погрешно мислят мнозина за своето имане. В какво трябва да се търси причината за спасението и блаженството във вечността, дарувани на Лазар? Причината за неговото спасение било покаянието. Очевидно е, че той подобно на разбойника, разпънат отдясно на Господа, съзнавал, че е заслужил наказанието, благодарил и славословил Бога за временното наказание, молил за помилване във вечността.
През земния си живот едни хора се радват на богатство, слава, могъщество, здраве; други преживяват в бедност и несрета; някои прекарват целия си живот в горести, в болести и скърби. Носещите бремето на скърбите трябва да го носят със смирение, с покорност на Божията воля. Ако те са грешни, то скърбите служат като временно въздаяние за греховете им. Със съзнаването на своята греховност, с благодушното търпение на скърбите те се избавят от въздаяние във вечността. Ако са невинни, то изпратената или допусната скръб с всеблага божествена цел им подготвя особено блаженство във вечността. Ропотът срещу изпратената скръб, ропотът срещу Бога унищожава божествената цел на скръбта, лишава от спасение, подхвърля на вечна мъка.
Братя и сестри, нека без ропот, а с благодарност към Бога да претърпяваме болестите и скърбите, да ги приемаме като възможност да проявим своята вяра, да принесем своето покаяние, да покажем своето смирение, за да получим не само прошка на предишните си грехове, но и помощ за в бъдеще в борбата със своите страсти и похоти, а след смъртта – вечен живот в общение с всички светии. Амин.
Превод: Свещ. Йоан Карамихалев