В името на Отца и Сина и Светия Дух! Братя и сестри!
Има особени дни в годината, когато цялата Църква с благоговение и любов молитвено възпоменава всички "от векове", т. е. във всички времена, починали свои събратя по вяра. Според Устава на Православната Църква такова възпоменаване на починалите се извършва в съботните дни. И това не е случайно. Ние знаем, че именно на Велика събота, в навечерието на Своето Възкресение, Господ Иисус Христос пребивавал мъртъв в гроба.
Този трогателен обичай се корени в дълбоката вяра на православните християни в това, че човек е безсмъртен и неговата душа, веднъж родила се, ще живее вечно, че видимата от нас смърт - това е временен сън, сън за плътта, и време за ликуване на освободената душа. Смърт няма, говори ни Църквата, има само преход, преминаване от този свят в друг свят. И всеки от нас веднъж вече е преживял подобен преход. Когато в конвулсиите и мъките на раждането човек напуща уютната майчина утроба, той страда, мъчи се и крещи. Страда и трепери плътта му пред неизвестността и ужаса на идващия живот... И както е казано в Евангелието: "Жена, кога ражда, има болки, защото е дошъл часът й; но след като роди младенеца, от радост не помни вече мъките, защото се е родил човек на света” /Иоан 16:21/.
Така страда и трепери душата, напускаща уютното лоно на своето тяло. Но минава съвсем малко време, и израза на скръб и страдания изчезва от лицето на починалия, неговият лик светлее и се успокоява. Душата се е родила в другия свят! Затова и ние можем със своята молитва да желаем на нашите близки покойници блажено упокоение там, в покой и светлина, където няма болест, ни печал, ни въздишки, но живот безкраен...
Знаейки за вечното битие на човешката душа "зад границата на зримата смърт", ние се молим с надежда и вяра, нашите молитви да помогнат на душата в нейното задгробно странстване, да я укрепят в момента на страшния последен избор между светлината и тъмнината, да я защитят от нападенията на злите сили...
И ето всяка събота преди Архангеловден, православните християни се събираме в храма, за да се помолим заедно за "починалите отци и братя наши". Затова този ден се нарича Архангелова Задушница.
В дните, определени за възпоменаване на починалите православните християни записват в храма имената на своите починали сродници, които свещениците четат по време на заупокойната света литургия и на общата панихида, която се отслужва. При това трябва да помним, че може да се записват имената само на тези покойници, които приживе са били кръстени, т. е. били са членове на Църквата. За некръстени и инославни може да се молим у дома или над техните гробове.
Има още един добър обичай в Църквата. По време на панихиди и Задушници вярващите донасят в храма храна за нямащите. Тази храна се освещава по време на панихидата и след това се раздава на всички, които пожелаят. Човек, на когото е подадена храна за „Бог да прости”, следва да се помоли „за всички тук днес споменати” и към молитвата на всеки от нас да се присъедини неговата благодарствена молитва. С този обичай е свързан и друг, подобен на него: да се подава милостиня на нямащите с молба да се помолят за починалите.
В последно време се е разпространило мнението, че просещите милостиня пред храмовете са добре организирана група, която печели по-добре от всеки от нас, спекулирайки с чувствата на състрадание и милосърдие на вярващите. Ако това смущава някой, може без усилия да намери сред своите познати или съседи човек болен, самотен, преживяващ само с една мизерна пенсия. Може би, си струва в памет за своите покойни родители да занесем на такъв човек плик с храна... Надяваме се, че Бог ще приеме нашата молитва и в такава форма. Стига тя да е топла и искрена, неотровена с горделиво самоодобрение. "Блажени милостивите; защото те ще бъдат помилвани" /Мат.5:7/.
Смъртта е тайнствена. Всяка преживяна от нас смърт на близки хора е тъничка нишка отвеждаща ни в другия свят, при Бога. Да помислим за това днес. Да помислим за любимите ни хора, отишли си от нас във вечността. Те са си тръгнали, а любовта, нежността и благодарността към тях са останали. Не означава ли това, че техните души не са изчезнали, не са се разтворили в небитието? Че те ни знаят, помнят и ни чуват? Че те се нуждаят от нас?.. Да помислим за това и да се помолим за тях. Амин.