„Не бой се, само вярвай!” /Лука 8:50/
Братя и сестри! Здравето е дар Божи, но, според преподобни Серафим Саровски, този дар не винаги е полезен. Както всяко страдание, така и болестите имат сила да ни очистват от душевната сквернота, да смиряват и смекчават душите ни, да ни заставят да се замислим, да осъзнаем своята немощ и да си спомним за Бога. Болестите често са вследствие от нашите грехове. Те ни се изпращат за вразумление и изправление, и изискват от нас търпение и покаяние. Понякога те се явяват като изпитание за твърдостта на вярата ни в Бога.
Днешното литургийно свето евангелие ни привежда два примера за силата на вярата, проявена от кръвотечивата жена и от началника на синагогата в град Капернаум. Господ ни изпраща според силата на всеки от нас болести и скърби, но ни дава и търпение за тях, за да ни направи и нас участници в Своите страдания, за да ни даде възможност да проявим своята любов към Него чрез търпеливото понасяне на болестите и скърбите. Според свети Димитрий Ростовски, Господ запълва недостига от добрите ни дела или с болести, или със скърби. От светоотеческа гледна точа в болестта човек греши по-малко, по-трезво се замисля за смисъла на живота. Както се е изразил свети Игнатий Брянчанинов, „болничният одър често бива място за богопознание”. Мъжественото понасяне на болестите формира в човека такива качества като търпение, твърдост, издръжливост и някои други добродетели. Търпение при боледуване Господ често приема вместо пост и молитва. Има хора, които, може би, добре познават основните истини на православната вяра, но вярата им е само теоритическа. Когато дойдат минути на изпитания, когато ги връхлетят болести или когато смъртта влезе в техния дом, те изпадат в безутешност и отчаяние, в маловерие и безверие.
Главната причина за малодушието и ропота срещу Бога в дни на страдания, у мнозина е недостигът на вяра в Бога и липса на надежда в Неговия Божествен промисъл. Истинският християнин вярва, че всичко, което се случва с нас в живота, става по Божия воля, че без Божията воля и косъм от главите ни не пада на земята. Ако Бог му изпраща страдания и скърби, то той вижда в това или изпратено му от Бога наказание за греховете му, или изпитание на вярата и любовта към Него; затова той не само не изпада в малодушие и не роптае против Бога, но, смирявайки се под крепката Божия десница, благодари на Бога за това, че не го е забравил, че поради милосърдието Си Бог иска да замени за него вечните скърби с временни.
Много хора си въобразяват, че живеят с Бога, считат себе си за вярващи, но в сърцата си нямат истинска вяра. Вярата им е нужна само, за да изпросят от Бога за себе си здраве, спокойствие, безметежно съществуване, а да постъпват според изискванията на Христовото учение те не желаят. Живеят съвсем не така, както Спасителят ни е заповядал. Това означава, че те напразно носят името християни.
Казано е, че каквото посеем, това и ще пожънем. Понякога идват моменти на изкушения в живота, нападат ни мрачни мисли, съвестта ни се колебае, тогава ние действително стоим на края на пропастта.
Веднъж един подвижник извикал към Бога:”Господи, когато аз бях в голямо изкушение, къде беше Ти?” И Господ му отговорил:”Аз гледах, Аз наблюдавах, Аз присъствах тук невидимо. На теб ти се струваше, че Ме няма, но Аз гледах твоята борба, твоите усилия, твоята ревност, твоята скръб. Аз видях, че ти искаш да победиш”.
Понякога ни се струва, че Бог не е с нас, но Той винаги е редом с нас. Той ни помага незримо. Понякога, когато ни се струва, че Той мълчи, това не означава, че Той се е отдръпнал от нас, а че ние сме се отдалечили от Него. Отдалечили сме се от Него със своите роптания, претенции, безумни помисли и думи.
Някои хора разсъждават така: „Защо така Господи, свещи Ти паля, литургии записвам, а болестта не ме оставя?”
Какво би станало, ако всеки човек, който идва в храма и се моли, се освобождава от всички беди у освобождава се от всички болести? Тогава ни бихме идвали при Бога, не защото сме възлюбили Христа и Неговите заповеди, а защото искаме срещу заплащане да си купим здраве и благоденствие. Бихме идвали с корист в сърцата.
Ако болестите и скърбите разколебават нашата вяра в Бога, тогава що за вяра е тя?
Братя и сестри, тъкмо в моменти на върховни изпитания, в каквито били изпаднали кръвотечивата жена и бащата на болното момиче от днешния евангелски разказ, е потребно да запазим и усилим вярата си, да си спомняме насърчителните думи на Христос:”Не бой се, само вярвай!” Има много случаи, дори и в наши дни, когато вярата е помагала там, където е медицината е безпомощна. Колко безнадеждно болни са оздравявали, а и сега оздравяват единство поради техните и на близките им молитви, поради тяхната и на близките им силна и непоколебима вяра!
Нека се стремим да побеждаваме греха и страстите, които разрушават здравето на душите и телата, и както ни съветва свети Иоан Кронщадски, да съхраняваме в себе си спокойствие на духа и да не се смущаваме, да не се раздразняваме от никакви обиди, несправедливости, неправди – и тогава ще се наслаждаваме на душевно и телесно здраве. Амин.