В името на Отца и Сина и Светия Дух! Когато наш съвременник чуе да се говори за ангели или бесове, то, даже осъзнавайки себе си като религиозен човек, изпитва някаква неуверенност, не си дава сметка за това, каква реалност се крие зад тези понятия. Мнозина хора се съмняват в истинността на ангелите и бесовете. В Библията има достатъчно места, посветени на ангелския свят. И ако тези споменавания в Свещеното Писание се заличат или предадат на забрава, тогава ще бъде загубена значителна част от смисъла на Божественото Откровение.
Ангелите са реални духовни същества, отличаващи се с личност, ум, воля и сила. Те принадлежат към свръхсетивния свят и са свободни от ограничаващите закони на нашето физическо битие. Те пребивават вън от времето и вън от пространството, ту видими, ту невидими за човека.
Принадлежeйки към тукашния свят, ние не можем по свое произволение да опознаем присъствието редом с нас на тези небожители. Ангелите са сътворени от Бога и се явяват Негови посланици, като посредници на Твореца в осъществяване на Неговата воля относно света в цяло и на всяка човешка личност поотделно. Но, освен това, ангелите още са и ходатаи за хората пред Бога.
На иконите честваният днес свети архангел Михаил е изобразен във вид на воин - с меч, в ризница. В своето разбиране за свърхсетивния свят, света на Божественото човек винаги привнася свои собствени човешки образи.
Ние наричаме Архистратига Михаил неведома Божия сила, наричаме го главен воин, предводител на всички Небесни Сили, отново привнасяйки своето собствено разбиране, свои образи, идващи от нашата култура и даже, по-скоро, от културата на древните хора. Понякога съвременният човек, не възприемайки тази древна култура, чрез която се изразявали най-великите таинствени и Божествени истини, пренебрегва тези истини. Случвало се е да чуваме разсъждения от рода на: «В Бога аз още вярвам, а в ангелите, разбира се, не вярвам» — защото за такъв човек ангелите – това са или воини, оковани в ризници, или младенчески ликове с крила.
Съвременният човек не може да разбере тази символика. Съвременното общество няма собствени символи, за да изрази тази тайнствена реалност на небесния живот. И затова ние използваме тези символи и образи, които са дошли до нас от древността, но това не трябва да ни смущава. Ние само трябва ясно да разберем, че външните образи, дошли от нашата древна култура, не покриват тази тайнствена реалност, която е скрита за нас по Божията воля.
От Ветхия Завет ние узнаваме, че самото име Михаил значи «кой е като Бог». Това е силата, която има такава мощ, която е сравнима с Божествената сила. Бог е създал тази сила, и тя е влязла в човешката история, в живота на ветхозаветния народ, в това число помагайки на народа в сраженията с враговете. Навярно, именно тези факти от ветхозаветната история са оформили устойчивия образ, че Михаил е този, който като Бог помага, в това число, и на войнството. И това е съвършено вярно, защото последващият опит на Църквата свидетелства за това, че молитвата към свети Архангел Михаил помага на хората, призвани да защитават своя народ, да отразят агресията да победат врага.
Никакво оръжие на противника – най-технологичното, най-страшното - не може да победи Божията сила. Архангел Михаил е способен да разруши всяка човешка сила, всяко оръжие, ако ние призоваваме неговото свято име. Но не трябва да се призовава името му, ако със силата на оръжието човек твори неправда, ако той участва в агресивна война, която носи страданията на хората. Тогава Архистратигът ще отстъпи и, обратното, ще накаже този, който несправедливо вдига своя меч.
Ангелският свят съществува така реално, както съществува нашият свят. И знаците на величието на този свят проникват в нашия живот с божествените чудеса, и много от тях се извършват с ангелската сила – с тази най-разумна сила, която Бог е създал, в това число, и затова ангелският свят да помогне на нас, земните хора, да бъдем достойни за своето призвание, да преодоляваме изкушенията и съблазните на дяволския свят и да удържим победа в този живот.
В нашата представа с думата "ангел" винаги се свързва понятието за светли духовни същества, безгрешни и свети, окръжаващи Божия Престол, за същества, изпълняващи Божията света воля, за същества, близки до нас, помагащи за нашето спасение и пазещи ни от всяко зло.
Противоборството между доброто и злото става както в свърхсетивния свят, така и в света на хората. Злото от свърхсетивния свят чрез греха на Адам е преминало и в нашия, физически свят. Ходът на борбата между силите на доброто със силите на злото в свърхсетивния свят непосредствено влияе на нашия земен живот. Именно това имаме предвид, когато говорим за ангели-пазители или бесове-изкусители.
Действително, драматичната битка на доброто със злото се разгръща в мащабите на цялата Вселена, на цялото Божие творение - видимо и невидимо, физическо и свърхсетивно. И всеки от нас се намира в редовете на тази или другата сила. Всеки път, когато вършим добро, се присъединяваме към войнството на светлината, и редом с нас е вдъхновяващият и предпазващ ни ангел-пазител. Когато пък, понякога, сами не желаейки това, се подчиняваме на чуждо внушение, поддаваме се на погубващото ни дяволско изкушение и вършим зло, тогава се причисляваме към света на падналите духове на тъмнината.
Нашите ангели-пазители винаги се намират около нас, навсякъде ни съпътстват, ако ние сами не ги прогонваме със своя греховен живот. В такъв случай те отстъпват от нас и тяхното място заема нашият враг - дяволът. "Както димът прогонва пчелите - казва св. Василий Велики, - така и многоплачевният и смърдящ грях отдалечава от нас нашия ангел-пазител".
Ние често се замисляме, защо ангелът-пазител не ни пази? Защо ние често падаме, търпим бедствия и не получаваме помощ от ангелите в житейския си път? Въздействието на ангелите върху човека бива духовно, т. е. върху духовната природа. Затова, колкото повече човек пребивава в духовния свят, колкото повече в своите постъпки той се ръководи не от плътски въжделения, но от просветените с евангелско учение разум и съвест, толкова по-способен става той към по-близко общение с Небесните Сили и толкова повече се ползва от тяхното небесно покровителство и помощ. Но ние, повече живеем не по дух, а по плът. Прилепвайки се с цялото си сърце към чувствени предмети, следвайки призраците на удоволствието, прекарвайки голяма част от времето си сред суета и светска разпиляност, ние много рядко се въздигаме с мислите си до духовния свят. В това е причината да не получаваме помощ от ангелите.
Благочестивите хора живо усещали и близостта до себе си на ангелите-пазители, и тяхната помощ на всички пътища от живота си. Служението на ангелите на човеците е засвидетелствано и във Ветхия, и в Новия Завет. Вярата в ангелското битие съществувала не само в християнския свят, но и във всички древни религии. Още повече трябва да вярваме в съществуването на ангелите и ние, християните, и не само да вярваме, но и да ги призоваваме в своите молитви и по степента на силите си да им подражаваме в своя земен живот, та след оставянето на този свят да се удостоим заедно с тях да възпяваме и славим Отца и Сина и Светия Дух. Амин.
Превод: свещ. Йоан Карамихалев