Днес (9 ноември) братя, честваме паметта на свети Нектарий, на този голям светец на двадесети век, който живя и беше прославен от Бога по толкова велик начин, че чудесата му са изпълнили вселената и неговото присъствие е живо между нас. Честваме паметта на този велик светец, който, докато е бил жив, е бил незабележим и незначителен, преследван и оклеветяван, човек с лошо име. Хората, които живеели по негово време, го смятали за безнравствен човек, защото бил изгонен и осъден и не се ползвал с добра репутация. На същия този светец днес честваме паметта и във всичките ни църкви се стича голямо множество народ, за да се поклони на неговата света икона и свети мощи; особено в неговия свещен манастир се стичат хиляди хора. Със своето присъствие свети Нектарий ни е показал белезите на нашия век, едновременно с това ни е показал как Бог си остава винаги същият, без да се променя през вековете. Защото този, който обича Бога, вярва в Бога и се надява на Него, в крайна сметка пребъдва во веки и побеждава човешките неща и всички обстоятелства на този свят.
Всеки път, когато честваме паметта на свети Нектарий, действително и аз чувствам в себе си един голям въпрос: ако ние живеехме по времето на свети Нектарий, щяхме ли да бъдем от тези, които се покланят на неговата икона или щяхме да го обвиняваме, да го клеветим и хулим като безнравствен, като измамник, като лъжец, крадец, като човек, който води порочен живот?
За съжаление, човешките неща винаги се развиват по същия начин, но и светите Божии хора знаят как да извлекат полза от обстоятелствата и събитията от тяхното време. Свети Нектарий не допуснал всичко това да пречупи любовта му към Бога. Знаел е, че всичко настояще е театър, суетно, тленно, преходно, че думите на хората днес ги има, а утре ги няма и не допуснал това да разруши неговия духовен живот, но се надявал на Бога, вярвал, че последната дума за всеки човек ще я каже Бог и никой друг. И че не е важно какво ще кажат хората – важно е какво ще каже Бог.
Къде са всички тези, които обвинявали свети Нектарий? Къде са всички тези владици, патриарси и клирици, които го осъдили и изгонили от трона му и го принудили да обикаля из улиците на Атина като последния човек на света? Къде са тези, които отишли в манастира и търсели децата, които уж направил свети Нектарий с монахините? Къде са всички онези следователи и полицаи и всички тези хора? Всички те са забравени, но Божият човек е останал.
Оклеветеният, онеправданият, похуленият човек – този, за когото няма лоша дума, която да не са казали за него – той пребъдва и на неговата света икона ние днес се покланяме. Кога обаче? Когато умрял, не докато бил жив. Докато бил жив, Бог не го прославил. Бог не открил неговата святост приживе, защото искал да му въздаде цялата слава на небесата, както и станало. И сега той се наслаждава на славата, която получил във вечното Божие царство, в резултат на своите борби, на търпението си, на молитвата си. Там фалшивите хвалебствия на този свят и суетата на този живот вече не могат да му навредят. Обични мои братя, свети Нектарий е мерило за нашето съвремие, за нашите дела, за нашите думи. Нека бъдем внимателни, защото всеки ден виждаме около себе си много подобни примери и лесно съдим, лесно осъждаме, лесно заклеймяваме и слагаме етикети на хората, готови сме лесно да отворим устата си и да кажем, без да обмислим, хиляди думи за хора и ситуации. Нека бъдем внимателни обаче, защото накрая нас, които говорим много и знаем всичко, няма да ни има, а онеправданите хора – тези, които Бог познава – ще пребъдат во веки.
Ние не познаваме човешките сърца, само Бог знае истината за всеки човек. Затова Бог ни е забранил да осъждаме хората. Ние не знаем какво има другият в сърцето си, но дори някой да е извършил нещо, достойно за порицание, да е сторил грешка – кои сме ние да го съдим? Нима сме безгрешни, нима сме непогрешими, нима не вършим грозни неща и откъде знаем, че този човек не се е покаял и не е потърсил прошка от Бога и откъде знаем че Бог не му е дал Своята благодат? Доказателство за това е, че в църковния календар има много хора, които извършили големи злини през живота си, но се покаяли и Бог ги осветил, прославил ги, направил ги наистина Свои чеда.
Затова, братя, нека бъдем много внимателни. Особено нека бъдем внимателни днес, когато слушаме и гледаме с такава охота толкова неща, които толкова лесно някой може днес да каже за другия; днес, когато толкова лесно се рекламира злото. Както казваше някой тези дни, че през първите векове християните ги хвърляли на лъвовете, за да бъдат изядени от тях, а днес къде, мислите, ги хвърлят? По телевизионните канали. Там се извършва съдът и осъждането; слагаме табели на хората, слагаме им етикети и ставаме строги съдници на всички и знаем всичко. Ако живеехме по времето на свети Нектарий, всяка вечер щяха да го показват по телевизията и всички щяха да го осъждат като безнравствен човек, като прелъстител на млади момичета, като развратник, а ние може би щяхме да го освиркваме. Знаете, че много пъти, когато свети Нектарий излизал да проповядва, хората в църквата го освирквали и той бил принуден да прекъсне проповедта, да слезе от амвона и да се оттегли в светия олтар, без да каже нито дума. Къде са всички тези хора? Те са отдавна забравени, а ние днес се покланяме на иконата на този човек, на този светец. Затова нека внимаваме, нека не отваряме устата си, нека гледаме всеки собствените си грехове; за много неща имаме да плачем.
Не ни засягат чуждите грехове, не познаваме ние сърцето на другия човек. Нека оставим съда на праведния Съдия, Който единствен познава човешкото сърце, Господ Иисус Христос.
Свети Нектарий ни дава днес отговор на много въпроси. Едновременно с това е пътепоказател, който ни указва пътя на нашето спасение. Амин!
Превод: Константин Константинов, Алексей Стамболов
____________
* Настоящата проповед е произнесена през 2008 г., когато започва медийната кампания срещу манастира Ватопед и срещу Гръцката Църква като цяло. Макар че това не е споменато изрично, а само индиректно загатнато, целта на владика Атанасий е ясна – да предпази паството си от големия грях на осъждането и от поддаването на тази организирана кампания срещу гръцкото Православие и конкретно срещу ватопедския игумен Ефрем, негов духовен брат – бел. прев.