В името на Отца и Сина и Светия Дух! Скъпи мои, приятели наши! Днес по-често, от когато и да било през цялото време на моя живот, а това не са малко години, ми се налага да слушам въпроса: "Как да живея, за да не погина?" "Как да живея, за да се спася?" - питат вярващите."Как да живея?" - питат и тези, чието разбиране за живота не се простира по-далече от утрешния ден. Този въпрос задават и млади, току-що започнали да живеят, и поживели, вече завършващи своя жизнен път, в края на който те са направили страшното откритие, че животът вече е изживян, но не в радостта на съзиданието и всички трудове, всички усилия са вложени в поглъщащата всичко разруха и гибел.
Да, въпросът "как да живея?" съвсем не е напразен. И колко съзвучни са тези питания на нашите съвременници с въпроса, който някога бил зададен на Началника на Живота - Христос – от Негов съвременник, и не просто съвременник, а пазител на закона, даден от Бога. Той попитал: "Учителю, какво да направя, за да наследя живот вечен?" (Лк. 10:25). И "думите Господни - думи чисти" звучат в отговор на законника, а с него и на нас, откривайки единствено правилният път за решение на всички въпроси, недоразумения и недоумения. Винаги трябва да се обръщаме към словото Божие, казва Господ. "...В Закона що е писано? как четеш?" (Лк. 10:26).
Закон Божи! Той е даден за всички времена на цялото човечество. Той е даден в Божественото Писание, той е даден в закона на съвестта на всеки живущ, той е даден в законите на Богосъздадената природа. И ние с вас днес не ще се отречем от това, че знаем този велик закон Господен, закон, в който се крои нашето земно щастие и с който се простираме във вечността на блаженото пребиваване с Господа и с всички Негови светии.
"...Възлюби Господа Бога твоего от всичкото си сърце, и от всичката си душа, и всичкия си разум... възлюби ближния си, като себе си; на тия две заповеди се крепи целият закон и пророците" (Мат. 22:37-40).
Да, да, ние знаем този закон и неговите изисквания, ние знаем и как да го изпълняваме в своя живот. Защото кой от нас не знае, кое за нас е добро и желателно, а кое лошо, какво с всички възможни средства трябва да се стремим да избягваме.
От Господа ни е дадена заповед: не прави на другия това, което не желаеш за себе си. Тази заповед също винаги е с нас, винаги при нас, като незаспиващ и безпристрастен страж, тя разкрива, тя изобличава едновременно и нашето знание, и нашето лукавство. Ако Господ заставя евангелския законник да признае, че му е известно всичко необходимо за спасение, то и ние да не оправдаваме с наивни въпроси, като че ли не сме знаели пътя на спасениeто до днешния ден.
Божият закон е един, и двете заповеди остават ненарушими за всички времена, докато съществува светът. Това са двете котви на живота. Обичай Бога с цялото си сърце, с цялата си душа... Обичай ближния, като самия себе си.
За любовта към Бога ние не поставяме въпроса, защото за нас вярващите това се подразбира. Но ето ближният? Кой е моят ближен? И вече не законникът пита днес Христа и бива изобличаван от Господа, а ние с вас, скъпи наши, задаваме въпроси, но не изпълняваме ясното и жизнено слово Божие. С въпросите ние прикриваме своето малодушие, своята духовна леност, своето нежелание да се трудим, своето нежелание да обичаме. Ние забравяме, че "...не слушателите на закона са праведни пред Бога, а изпълнителите на закона ще бъдат оправдани..." (Рим. 2: 13).
Ние с вас, даже не бихме задали на Господа въпроса: "Кой е нашият ближен?" Защото сега почти повсеместно и откровено всички за нас са станали далечни. Даже кръвните роднини, даже родителите и те са отстранени от прекомерно разрасналото се наше Аз”.
"Аз" и "мое" - ето нашият нов житейски закон. Според него и най-близките, тези, които са вложили в нас своя живот, изранени от много тегоби, трудове, болести и скърби, изранени от нас самите, напразно ще чакат от нас помощи. И вчерашните приятели днес вече престават да ни бъдат ближни, изпаднали в беда, загубили възможност да ни бъдат полезни в празника на живота, в стремежа за щастие.
Тук ние даваме пълна свобода за оценка на всеки и на всички. Така незабелязано никой близък не се оказва редом с нас, не намираме този, който би бил достоен за нашата любов: един е грешник и недостоен за любов; друг - друговерец или инакомислещ; трети - сам е изкопал за себе си яма, в която е паднал, значи, е достоен за наказание.
Широка и дълбока е Божията заповед, а ние, застанали на пътя на високомерното съждение, вместили в себе си едновременно усещанията и на свещеника и на левита, отминали бедстващия човек, също подминаваме всеки, който се оказва покрай нас, който се нуждае от нашето внимание, който проси нашата помощ, без да говорим за тези, които просто безмълвно страдат около нас.
И ето ние вече не сме изпълнители на закона, а съдии. И въпросът "как да се спасим?" звучи празно, с отхвърляне на дадената от Бога заповед за любов към ближния. Ние нямаме ближни.
И ще чуем ли ние с вас днешната притча - назидание за милосърдния самарянин, у когото законът за любовта бил написан в сърцето му, за когото ближен се оказал не ближният по дух, не ближният по кръв, но този, който случайно срещнал на своя житейски път, който именно в тази минута се нуждаел от неговата помощ и любов?
Ще чуем ли Божието напътствие към законника, към нас, познаващите закона: "...Иди, и ти прави също така" (Лк. 10:37). Забравяйки за себе си и своето "Аз", поставяйки в центъра на своя живот този човек, комуто е нужна твоята помощ, материална или духовна. Поставяйки в центъра на живота този, комуто е нужен ближен, и ставайки такъв за него.
Ето, скъпи наши, мярата на нашата духовна възраст, където се крие отговора на въпроса за спасение. "...Иди, и ти прави също така". Иди и ти постъпвай, както учи Господ. Иди и ти прави добро на всеки нуждаещ се от нещо, без да гледаш ни на произхода на човека, ни на общественото му положение, без да гледаш на нищо. Иди и прави добро, и ти ще изпълниш заповедта за любовта.
Прави добро... прави добро от сърце, прави го в името на Бога на всички твои братя в Бога, прави добро и на враговете, прави добро и на тези, които те ненавиждат и обиждат, и ти ще изпълниш заповедта за любовта. И любовта към ближните ще те направи близък до Бога, и ти ще изпълниш закона Христов и ще се спасиш. Амин.