“Словото за кръста е безумство за ония, които гинат, а за нас, които се спасяваме, е сила Божия. Защото писано е: “Ще погубя мъдростта на мъдреците и ще отхвърля разума на разумните” /1 Кор. 1:18-19/.
Братя и сестри! И днес има хора, наглед образовани и интелигентни, които смятат християнството и в частност православието за нещо отживяло времето си, архаично, закостеняло и ретроградно. И макар да зачитат историческата роля на християнската религия и да декларират, че уважават християнските нравствени ценности, те гледат от висотата на своя ум на хората, които изповядват православието, като на някакви странни субекти, едва ли не безумци. За съжаление и днес, както и във века на апостола, има хора, които “със своята мъдрост” не са познали Бога /1 Кор.1:21/.
На днешния ден отбелязваме паметта на света великомъченица Екатерина, увенчала се с мъченически венец през ІV век по време на царуването на император Максимиан. Екатерина била от знатен род, отличавала се с изключителна красота и мъдрост, макар и едва 18-годишна тя познавала добре тогавашната философия и поезия, изучила била и лекарското изкуство. Майка и била тайна християнка. Тя завела дъщеря си при своя духовен наставник – един пустинник, отличаващ се със светъл ум и праведен живот, който обитавал околностите на гр. Александрия. Впечатлен от мъдростта на девойката, старецът-пустинник решил да я обърне към познанието на истинския Бог. Той подробно и разяснил християнското учение. Учената и мъдра девойка разбрала и приела истината, повярвала с цялото си сърце и приела от стареца свето кръщение. Тя била удостоена да види насън Божията Майка и Богомладенеца.
По това време в Александрия пристигнал жесток управник – гонител на християните. Той заповядал да свикат народа н езически празник. Св. Екатерина застанала на прага на храма, където се извършвало езическото жертвоприношение и започнала да изобличава управника:”Не те е ли е срам, царю, казала тя, да се молиш на гнусни идоли! И вашите учени свидетелстват, че боговете, на които вие се кланяте, били хора. Познайте истинския, безначалния и безкраен Бог! Той е слязъл на земята и Сам станал човек заради нашето спасение. Той не обича жертви, но иска да живеем по Неговите заповеди”. Управникът се разгневил, заповядал да доведат при него дръзката девойка и поискал да узнае коя е тя и чие учение проповядва.
- Името ми е Екатерина – отговорила девойката. – Аз съм дъщеря на княза, който царуваше преди тебе. Изучила съм всичката човешка мъдрост, но познах непълнотата на земното учение и станах невяста на Христа Бога, Който каза чрез пророците Си:”Ще погубя мъдростта на мъдреците и ще отхвърля разума на разумните”/Ис.29:14/. Сама аз съм земя и прах, но Бог ме надари с красота, за познаят людете силата на Твореца, Който и на земния прах може да даде красота и мъдрост. А тия богове, които вие почитате, са нищожни и лъжливи и влекат душите ви в погибел.”
Управникът счел, че не подобава на сана му да спори с една жена, затова свикал петдесет мъдреци да оборят учението, проповядвано от Екатерина. Но те претърпели крах в спора с Христовата невеста. Отначало тя доказвала лъжливостта на езическите богове с цитати от философи и поети, а след това обяснила онези места в техните съчинения, в които се съдържали предчувствия или предсказания за новото истинско учение. Накрая тя разказала на присъстващите за живота и смъртта на Иисуса Христа.
Мъдреците се признали за победени и започнали да проповядват истинския Бог, Комуто се покланяла Екатерина. Те приели мъченическа смърт.
Управникът обаче не се отказал от намерението си да убеди Екатерина да се отрече от вярата си в Христа. Предлагал и почести, слава, половината си царство. Но Екатерина била непреклонна. Тогава царят заповядал да я подложат на жестоки мъчения. Непоколебимото изповядване на вярата, нейната мъдрост и красота покорили и обърнали към Христа царицата, един стотник и неговите войници. Всички те били наказани със смърт. Накрая и света Екатерина била осъдена на смърт чрез посичане с меч.
Преди смъртта си св. Екатерина отправила към Бога следната молитва:”Господи Иисусе Христе, благодаря Ти, че си поставил нозете ми върху камък на търпение и си ми указал истинския път! Простри Твоите пречисти ръце, наранени на кръста и приеми душата ми, която Ти принасям като жертва на моята любов! Спомни, Господи, човешката немощ и прости съгрешенията ми, извършени по незнание – да ги умие моята кръв, която аз проливам за Твоето име! Погледни от Твоята висота, Господи, и на стоящите тук люде, просвети ги чрез светлината на Твоето познание! Прояви Твоята милост към ония, които ще се обърнат чрез моята смърт, да възпяват Твоето величие вовеки!”
Братя и сестри, нека и ние да благодарим на Бога, че ни е насочил, запазил и утвърдил в истинската спасителна православна вяра; да поискаме прошка за съгрешенията, които сме извършили поради човешка немощ и да се молим за погиващите в незнание на божествените истини да се обърнат към вярата, за да достигнат пълнотата на битието, което тя дава. Амин.