„Иисус рече: колко мъчно ще влязат в царството Божие ония, които имат богатство! Защото по-лесно е камила да мине през иглени уши, нежели богат да влезе в царството Божие” /Лк. 18:24-25/.
Братя и сестри! Ни едно слово на нашия Господ Иисус Христос не би могло да бъде хвърлено на нивата на този свят напразно. Ако от него не се ползвали тези, към които то било непосредствено насочено, от него се ползвали тези, към които то било насочено косвено. В дадения случай Христовите слова били непосредствено насочени към богатия законник, а косвено – към учениците Му. Законникът не могъл да се възползва от Христовите слова, но от тях се възползвали учениците Му. Затова Господ, след като законникът си тръгнал, се обърнал сега към тях и им казва, колко трудно е богат да влезе в Царството Небесно. Господ не казва, че за богатия е невъзможно да влезе в Царството Небесно, но че е трудно, много трудно.
А защо за богатия не е невъзможно да влезе в Царството Небесно, е видно от примерите, приведени в Свещеното Писание. Авраам бил богат, наистина богат човек, но с вярата си бил привързан към Бога повече, отколкото към всичкото си богатство и даже повече, отколкото към своя единствен син. „Аз съм прах и пепел” – казвал за себе си Авраам при цялото си богатство. Много богат бил и праведният Иов, но богатството не му попречило да се смири пред Бога и да бъде послушен Нему както в славата, така и в мъките и униженията. Богат бил и Вооз, Давидовият прадядо, но със своето милосърдие угодил на Бога. Богат бил и Иосиф Ариматейски, но богатството не му попречило напълно да се предаде на нашия Господ Иисус Христос и да окаже всевъзможни почести на мъртвото тяло Господне, отстъпвайки Му даже новия каменен гроб, който бил приготвил за себе си. Накрая, богати били и други безчислени Божии угодници в историята на Църквата, но се спасили и наследили Царството Божие, защото със сърцето си те били привързани не към земното богатство, а към Христа, считайки всички земни богатства за прах и пепел.
Не богатството само по себе си е зло, както сама по себе си не е зло ни една сътворена от Бога вещ, но човешката привързаност към богатството, към имането, към вещите е зло. Зло и гибел са страстите и пороците, които богатството извиква и провокира, такива като блудство, чревоугодие, пиянство, скъперничество, разточителност, самохвалство, тщеславие, гордост, презрение към бедните и унижаването им, забрава за Бога и много, много други. Малко са тези, които имат в себе си сили да се съпротивляват на изкушенията на богатството, тези, които са в състояние да владеят своето богатство, а не стават негови слуги и роби. Преди всичко, за богатия е трудно да пости, а без пост няма ни укротяване на плътта, ни смирение, ни истинска молитва. Затова Господ казва, че е трудно за богатия да влезе в Царството Божие. Но с това Той не е казал, че е леко за бедняка да влезе в Царството Божие.
И бедността донася свои изкушения, почти както богатството. Богатият трябва да се спаси с голямо милосърдие и смирение пред Бога, а беднякът с голямо безропотно търпение и непоколебимо упование на Бога. Не ще се спаси ни немилосърдният и горд богаташ, ни беднякът, който роптае срещу съдбата си и не се уповава на Божията помощ.
Бог е дал на човека свобода на избор, на всеки човек. Няма нито един човек на света, пред когото да не са открити двата пътя: пътя на спасението и пътя на погибелта. В това се състои и човешката свобода. Богатството може да спаси богаташа, а може и да го погуби; бедността може да спаси бедняка, а може и да го погуби; и образоваността може да спаси образования – или да го погуби; неучеността може да спаси неукия – или да го погуби; и здравето може да спаси здравия – или да го погуби; и болестта може да спаси болния – или да го погуби. Всичко зависи от избора на самия човек. Христос е дошъл да вразуми хората, а не да ги принуди. Затова и Христос не заповядва на законника: „Влез във вечния живот!”, а казва: „Ако искаш да влезеш във вечния живот” и не му заповядва: „Бъди съвършен!”, но казва:”ако искаш да бъдеш съвършен”. „Ако искаш” – така Господ говори на свободните и разумни създания.
Нашият Бог е Бог Всемогъщ. Той наистина може да спаси нас, желаещите спасение. Каквото и да е нашето положение на земята, каквото и да е нашето състояние, каквито и да са обстоятелствата, Той, Всемогъщият, може да ни спаси. Но не просто може – Той това и иска. Всемогъщ и всеблаг е нашият Бог – да побързаме за среща с Него. Той ни зове и очаква. И Той се радва заедно с всички Свои свети ангели, само да види, че сме обърнали към Него лице. Да обърнем към Него лице и да побързаме в своето истинско отечество, за среща с нашия Бог. Но само да побързаме, докато смъртта не е потропала на нашата врата и не е казала:”Късно е! На нашия Бог, на Всемогъщия и Всеблагия, на Единосъщната и Неразделна Троица – на Отца, Сина и Светия Дух, чест и слава, сега и винаги, във във всички времена и во веки веков. Амин.
Превод със съкращения: свещ. Йоан Карамихалев