В името на Отца и Сина и Светия Дух! Рождественският пост, който вече привършва, насочва нашето внимание към духовния подвиг на хората, живели до Христа Спасителя. Мнозинството празници, посветени на ветхозаветните пророци, са в периода на Рождественския пост. И богослуженията в чест на ветхозаветните пророци ни помагат да разберем смисъла и значението на това служение, което те са извършили.
Двете последни недели пред Рождество Христово, наречени на езика на църковния устав Неделя на праотците и Неделя на отците, са посветени на всички ветхозаветни Божии угодници, които пазили обещанието за идването в света на Спасителя. Те били верни на това обещание, въпреки тежките от духовна гледна точка обстоятелства на тогавашния живот.
Неголемият иудейски народ бил заобиколен от море от езически страни и народи. В тези страни имало мощна езическа култура, която поразява даже нас, хората от XXI век. Величествените храмове в долината на Нил, египетските пирамиди като че ли събрали в себе си цялата мощ на тази езическа цивилизация. Развитието на занаятите, селското стопанство, армията, науката, точните науки, позволяващи да се строят тези величествени съоръжения, - всичко това показвало огромна мощ. Какво били пред тази мощ в голямата си част незнатните, малко известни хора, живеещи в Палестина, които наричали пророци? Каква била тяхната сила пред тази потресаваща въображението на хората сила на езическата цивилизация?
В какво е сбъркаността и греховността на тази цивилизация? В това, че в основата й е било поклонението на лъжливи богове. В търсене на Бога хората са изпаднали в духовна безизходица и са обожествили това, което не е Бог. И тъй като това било лъжливо поклонение на лъжливи богове, то се съпровождало и с опасни, лъжливи, неправилни, небогоугодни начини на живот. Хората живели по закона на инстинкта и всичко, което способствало за разкрепостяване на този инстинкт, всичко, което допринасяло за наслаждение и било в центъра на вниманието на тези древни хора, а всичко останало трябвало да обслужва този лъжлив, езически живот.
Не може да се каже, че езическото обкръжение не влияело на тези, които съхранявали вярата в единия истински Бог Творец. Мнозина в израилския народ, под влияние на целия този разкош и мощта на заобикалящия ги свят, прекланяли своите колена пред лъжливи богове и, навярно, се ръководили при това от много простия принцип: „Ние с какво сме по-лоши от другите? Погледнете, как добре живеят те, колко са мощни държавите ми, каква им е армията, колко добре се хранят, колко красиви са техните храмове и жилища!”
Мнозина се изкушавали, виждайки пред себе си силата на езическия свят. Но имало и такива, които не се поддавали на изкушения, те били наричани пророци. Те вървели срещу течението, оставайки вътрешно свободни и подчинени само на Бога. И Бог в отговор на този подвиг на мъжествено отстояване на вярата дарувал на тези хора благодатта на Светия Дух. Светият Дух, както изповядваме в Символа на вярата, говорил чрез пророците, и затова техните слова носели Божествена мъдрост и сила, помагали на народа да пази истинската вяра, а когато народът отстъпвал, тогава страшното изобличаване на пророците помагало да съхранят вярата.
Значението на раждането на Спасителя е в това, че Той дал възможност да имат дара на Светия Дух не само отделни велики и силни по дух хора, но и всеки човек, защото чрез раждането и живота на Спасителя, чрез Неговите страдания, Кръст и Възкресение ни се изпраща благодатта на Светия Дух. И всеки, който желае да придобие тази благодат – тази същата, която вдъхновявала пророците, - трябва само да има вяра в сърцето си и да се кръсти в името на Отца и Сина и Светия Дух. И това, което имали избраните, получаваме всички ние. Във всеки има Дух Свети, по думите на апостола, и този Дух е способен и нас да вразумява, и да ни прави силни.
Изкушенията на древния свят си остават изкушения на човешкия род. Ние виждаме, как построената някога на християнска основа европейска цивилизация постепенно се превръща в езическа цивилизация, от която се изгонва поклонението на истинския Бог, на мястото на Бога се въздига култът към човека, потребителският култ. Животът по закона на инстинкта става ценност, която тази цивилизация проповядва. И отново, както в дълбоката древност, на страната на тази цивилизация е сила, която поразява въображението; богатство, което застила очите. И, навярно, на мнозина им се иска да кажат: „Но нали там е така прекрасно, там е такава сила, такова богатство, такива наслаждения! Аз с какво съм по-лош от всички? И аз искам да живея така”.
Колко било трудно на древните пророци, на ветхозаветните праотци и отци да противостоят на изкушенията! Те били самотни и един по един се борили със заобикалящата ги езическа реалност. Но ние днес не противостоим един по един на езическия свят. Ние, всички заедно сме Църква Божия, в която живее и действа Светият Дух. Укрепявани от тайнствата, ние просвещаваме ума си, закаляваме своята воля, възвисяваме своите чувства. Ние имаме сила, каквато нямали даже пророците, - това е силата на общата вяра и молитва, това е силата, която се дарува чрез съпричастност към тайнствата на Църквата.
Но колко често не ни достигат и тези сили, и нерядко ние се оказваме буквално сломени, съсипани от тези външни обстоятелства на езическия живот. Споменът за ветхозаветните светии ни се дава в предверието на празника Рождество Христово, за да оценим в пълна степен всичко това, което Бог в Христа донесе на хората, за почувстваме и осъзнаем в пълна степен, какви велики Божествени съкровища притежаваме. Тези дни ни са дадени също, за да укрепим вярата си, да осъзнаем суетността и греховността на езическия свят и да направим всичко така, че нашият национален живот винаги да се храни от своите християнски източници, нашият народ да черпи от тези източници на благодатна сила, чрез чието действие нашата култура става носител на най-висши духовни ценности.
Апостолът ни учи, че нашата борба не е против кръв и плът /Ефес. 6:12/. Да, действително, християнинът не се бори с хората, но християнинът е призван да се бори с греха. И да ни помага Господ, който заради нашето спасение се роди във Витлеем, да постигнем победа над всички тези сили, които, както в древността, така и днес се борят с вярата. От нашата победа, от победата на човешкия род над тези стихии на мира сего зависи съществуването на човешкия род. Именно затова въпросът за вярата, за приемането на Христа в сърцето не е второстепенен въпрос на нашия живот, но най- фундаменталният, от чието решение зависи не само нашия личен облик, но обликът на целия човешки род. Амин.
Превод: свещ. Иоан Карамихалев